Да подам ли възражение срещу заповед за изпълнение?


Когато Кредитор /много често „Топлофикация” и „Софийска вода”/ претендира суми за заплащан от своите потребители и пристъпят към събирането им по принудителен ред, потребителите получават заповед за изпълнение. Тази заповед за изпълнение обикновено се връчва чрез съда, но може  връчването да стане и чрез съдия-изпълнител, като някои кредитори предпочитат именно тази практика като разчитат и на емоционалния момент от връчване на документи от съдия-изпълнител, за да мотивират задължените лица да заплатят задълженията си доброволно.

Тъй или иначе първоначално се получава документ, наречен заповед за изпълнение. Срещу тази заповед за изпълнение може да се подаде възражение, като последното е право на задълженото лице и преценката дали да възрази или не, е негова. Възражението, от своя страна, може да бъде мотивирано или не.

         За да  избере какво да направи задълженото лице, то трябва да знае последиците в единия и в другия случай – при подаване и при неподаване на възражение.

         Ако възражение не бъде подадено, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на същата, съдът издава изпълнителен лист, с който пък кредиторът може да пристъпи към събиране на вземането по принудителен ред като образува изпълнително дело пред съдия-изпълнител. В този случай длъжникът получава покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнителя и ако не плати доброволно, съдия-изпълнителят пристъпва към принудително изпълнение като събира дължимите суми от имуществото на длъжника.

Заедно с изпращането на покана за доброволно изпълнение, съдия-изпълнителят може да наложи запор върху движимо имущество на длъжника, притежавани от него пари в банки и част от трудовото му възнаграждение.

 Съдия-изпълнителят може да наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Смисълът от наложените запори и възбрани е да не може междувременно задълженото лице да се разпореди с имуществото си и съдия-изпълнителят да не може да събере вземането.

      Не срещу цялото имущество  на длъжника може да се насочи изпълнението. Така например може да се запорира само част от трудовото възнаграждение, но не и пълния размер на същото. Изпълнението не може да се насочи към единственото жилище на длъжника, но няма пречка жилището да бъде възбранено, смисълът е, да не може длъжникът да продаде жилището и ако все пак по продаде същото, то продажбата да не може да се противопостави на  Кредитора.

         Ако съдия-изпълнителят не намери имущество, от което да събере вземането по принудителен ред от длъжника, задължението продължава да съществува, но няма възможност същото да бъде събрано. В този случай при бездействие от страна на съдия-изпълнителя в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона не се погасява самото вземане като такова и Кредиторът може да образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Това кредиторът може да направи ако междувременно вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност. Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, то давността, с която се погасява вземането е давността, установена за самото задължение. Когато става въпрос за задължения към „Топлофикация”, „Софийска вода” и изобщо задължения, които съставляват периодични плащания, давността, с която се погасяват вземанията е тригодишна такава.

 Давността ще е такава, ако длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и тя е влязла в сила като неоспорена и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за събиране на вземането. Ако обаче задължението е установено по силата на влязло в сила решение, давността винаги е петгодишна.

Какво става когато длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение

В четиринадесет дневен срок от получаването на заповедта за изпълнение, длъжникът има право да подаде възражение до съда срещу заповедта за изпълнение. Съдът уведомява кредитора за постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение. В едномесечен срок от датата, на която Кредиторът е уведомен за възражението на длъжника, Кредиторът има право да предяви иск срещу задълженото лице.  Това обаче е право на Кредитора, а не задължение. Ако кредиторът не подаде искова молба срещу задълженото лице в едномесечния срок, то правото му да подаде искова молба се погасява  и заповедта за изпълнение се обезсилва на това основание като въз основа на същата не може да се води изпълнително дело.

         Ако Кредиторът подаде искова молба, съдът преценява дали същата е редовна  и ако е такава и е внесена дължимата държавна такса, изпраща препис от исковата молба и доказателствата към нея на задълженото лице. В едномесечен срок от датата на получаване на исковата молба задълженото лице трябва да подаде мотивиран писмен отговор срещу исковата молба.

По така подадената искова молба се образува дело. Призовават се страните, събират се доказателства  и накрая с влизане в сила на постановеното по делото решение, се установява дължат ли се претендираните суми за заплащане, дължат ли се изцяло или частично.

Загубилата делото страна ще трябва да понесе разходите на другата страна, направени във връзка с воденето на делото.

Ако съдът установи, че претендираните суми се дължат, то тогава длъжникът ще трябва да заплати задължението, разходите на насрещната страна, направени във връзка с воденето на делото и начислената лихва.

Освен това давността, с изтичането, на която ще се погаси задължението  винаги е петгодишна, а не тригодишна такава. Това означава, че при неплащане от страна на длъжника, ако Кредиторът образува изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание  –  влязло в сила съдебно решение, то трябва да измине петгодишен срок, в който Кредиторът бездейства, за да отпадне задължението като погасено по давност.

 Предвид последиците от подаването или неподаването на възражението срещу заповедта за изпълнение, във всеки конкретен случай следва да се направи преценка дали е в интерес на задълженото лице да оспори задължението по заповедта за изпълнение , подавайки възражение или е по-добре възражение да не се подава.

 Преценката се прави във всеки конкретен случай. Още  в срока за подаване на възражението трябва да се мисли за вероятния изход от спора, за да се вземе решение да се възразява ли срещу заповедта за изпълнение или не. Още към този момент трябва да се прецени какви доводи и доказателства биха могли да изтъкнат страните  пред съда и да се предвиди най-вероятния изход от спора. Ето защо, е най-добре, във всеки конкретен случай, още при получаване на заповедта за изпълнение, да се направи  правна консултация и да се обсъдят възможните изходи от спора, за да се вземе решение да се оспорва ли задължението или не.


Какво четем:

🔴 Архитектурен резерват село Лещен (СНИМКИ)

🔴 Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

🔴 Български гимназисти завоюваха 8 медала и отборна купа от олимпиадата на Метрополисите в Москва

Източник: irinakonstantinova



Коментари



горе