Англичанин от Брайтън стана Цар на лютеницата в Куртово Конаре


Скот Ламбоунг от британския град Брайтън грабна тазгодишния приз за най-вкусна домашна лютеница в пловдивското село Куртово Конаре. Той съвсем заслужено се окичи с титлата „Цар на лютеницата”, като така отвя достойната конкуренция в лицето на 13 местни дами. Призът за първи път от 10 години, откакто съществува Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти, се връчва на мъж и то на чужденец.

Скот обаче твърди, че си е българин, защото от 15 години живее в селото. Лютеница прави от 2 години, каза той за Агенция „Монитор". В селото има ферма за плодове и зеленчуци, а преди години е имал гъбарник, но е фалирал. След това е стартирал отново, буквално от нулата и е направил фермата за зеленчуци и плодове. Не смята да се изселва от Куртово Конаре, защото харесва и близостта с Пловдив, където участва и на фермерските пазари. Български владее прекрасно, освен говоримо и писмено.

Други атракции в тазгодишния юбилеен фест бяха зелено яйце от френска кокошка, отгледана в български двор и сладко от червени люти чушлета. Цяла кошница с около 100 от резидавите на цвят яйца от френска порода кокошка свърши за броени часове, казват Цветанка Събева и Дафинка Царева. Бройката яйце струвала 30 стотинки, въпреки че в интернет сайтове ги продавали за по 60 стотинки, казва Цветанка. За този вид „зелени” яйца се смята, че повлияват положително на хора, страдащи от остеопороза. „Купих яйца, наложих кокошка и така ги завъдих преди 5 години”, признава собственичката на френската порода кокошки. Цеци и Дафинка грабнаха наградата в другия конкурс на феста – за най-вкусни ястия от зеленчуци.

Другият хит на празника бе с изключително странен сладко лют вкус. Конфитюрът от люти чушлета бе дело на Николина Ризва, която участва за първи път във феста. „Вкусът е странен, наистина, но е страшно вкусно, ако се яде с кюфте или с кебапче”, казва Николина. Тя е категорична, че рецептата й е тайна и няма да я даде на никой външен на семейството й човек. „Опитаха се домакини от селото да направят такова сладко, но не успяха. Моят съпруг е грък и ако знаете само колко много бурканчета от това сладко са изпратени за Гърция. Постоянно искат оттам и им носим”, се смее Николина Ризва. Казва, че прави странното люто сладко от 4 години, но предимно за семейството и приятелите си. Сладкото може да бъде и много люто, което си зависи от вида чушлета, но може да се направи и така, че съвсем леко да гъделичка езика. Бурканче от сладкото от люти чушлета в Куртово Конаре се продаваше за 4 лева.

По време на феста, освен Царица на лютеницата, жури определи и наградите за: най-атрактивен щанд, най-голям домат, най-голям пипер, най-красива кукла, изработена от домати , чушки и др. плодове и зеленчуци, най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни традиционни ястия в различни категории – месни, безмесни или тестени. Новият конкурс на феста бе Гевгирът на баба” – за най-стар и интересен гевгир, на който нашите баби са правили лютеница, казват организаторите.

Журито отново тази година бе с международно участие и с две университетски преподавателки.Американката Линдзи Фолтц, която е социален антрополог, изследовател на храни и преподавател в университета в Сиатъл, е част от екипа, който определя най-вкусно направената лютеница. Сред членовете на журито е и главният асистент в катедра „Етнология” в ПУ „П. Хилендарски” Елица Стоилова. Те избират най-вкусната домашно ситносмляна лютеница по вкус, без да знаят чие производство е даденото бурканче. В съдържанието му обаче със сигурност няма Е-та, казват хората от селото.

Прочутата школа „Духовно огледало”, която изработва кукли, пана и различни сувенири от царевична шума, показа своите произведения на гостите на феста. Наред с това преподавателят в школата Маргарита Момчилова обучаваше желаещи в различните работилници и с различни материали.

Участниците в „Куртово Конаре фест” обикновено надхвърлят 500 души. Сред тях са артисти, певци, фолклорни групи, фотографи и художници от цялата страна. Лютеничарките, както наричат в селото майсторките на вкусотията, са около 12-13 местни дами, които се борят за наградата „Царица на лютеницата” със свое производство ситносмляна лютеница. Още преди фестивала майсторките дават свои бурканчета с продукцията си, които биват номерирани от журито. Името на лютеничарката остава неизвестно до самия край на конкурса, което гарантира обективността на приза.

Фестът в Куртово Конаре тази година е подкрепен и от фондацията „Пловдив 2019” с финансиране на два проекта. Единият е „Куртово Конаре Фест-сцена за съвременно изкуство”, по който се подпомага част от концертната дейност по време на фестивала, занаятчийски щандове и кулинарни изяви в съботния ден. Вторият проект – „Културното наследство на маджирите” е свързан с поминъка и културата на преселници в селото от началото на 80-те г. на 19 век. Благодарение на този проект гостите на феста можеха да видят фото-изложба със стари снимки на площада, както и да присъстват на лекция, изнесена от Борислав Сандов за конопа и неговото приложение в миналото и днес. Производството на коноп е бил част от поминъка на маджирите. На площада в селото имаше и тематична шатра за храните и занаятите на маджирите. В нея всеки можеше да изпробва да работи с от коноп и да опита от гозбите на маджирите.


Какво четем:

🔴 Къде щях да съм, ако беше останал социализмът?

🔴 Кенеди ли ви плаща да правите такива филми!

🔴 Разузнавачът Иван Генев 33 години от най-голямата подмяна в историята ни:Аз откраднах "История славянобългарска"

Източник: Монитор



Коментари



горе