Всеки трябва да намери кръста в сърцето си


Понякога ни упрекват, че почитаме кръста повече, отколкото той, като просто оръдие на наказанието, заслужава; че го смятаме за нещо, към което можем да се обръщаме лично, както ние правим. Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му – с този стих от псалома започва нашата молитва към Кръста, Кръста Господен. Молитва за това Кръстът да ме запази, да ни запази. И казват, как вие можете да се обръщате просто към нещо, към предмет – наш, земен, като към божество?

Но това е недоразумение. Недоразумение на хора, неразбиращи силата на Кръста Господен, защото Кръстът е неотделим от разпнатия на него Христос Спасител, и Христос е неотделим от Кръста. С този Кръст, с това страдание Той е спасил целия свят.

Въздвижението на Кръста станало през ІV век, когато за пръв път бил намерен. Трябва да кажем, че римският император Адриан, за да унищожи напълно, както той смятал, всяко присъствие на християнството, – на всички места, които верните християни почитали, поставил своите езически идоли, мислейки с това да заличи тези места. Но той дори не предполагал, че ще помогне на християните, когато дойде времето на цар Константин Велики и неговата майка царица Елена, да намерят светите за християнството места. Защото на всички било известно, че император Адриан е поставил идоли там, където се намирали тези места, – и трябвало да се направят разкопки и да се открие всичко. Така и станало.

Царица Елена, както е известно, сама се отправила нататък, лично присъствала там и сама намерила в пещерата – под идолите, които бил поставил римският император, безбожник и езичник, – три кръста. Но как да узнаят кой е Христовият кръст? По това време носели мъртвец, и когато го носели, било казано, че един от тези три кръста е Христовият. Положили мъртвия върху всичките три кръста и когато се докоснал до Христовия кръст, той оживял, възкръснал. Това било знак, че това е истинският Кръст Господен, животворящият Кръст. Тогава местният епископ взел този Кръст на главата си, издигнал го нависоко – това било Въздвижението на Кръста Господен – и всички се поклонили на този Кръст. Оттук водят началото си и нашите първи думи, с които почитаме Кръста: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето Свето Възкресение славим".

Сега всеки трябва да намери този кръст в своето сърце, в нашия живот, в нашето отношение към Бога и хората, в нашата помощ на своите близки и роднини, и особено на онези, които все още не са почувствали силата на помощта и радостта на Кръста Господен.

Автор: Епископ Василий / Превод: Татяна Филева bogonosci


Какво четем:

🔴 Нафта от русенска бензиностанция

🔴 Треньорът на загиналите момчета разказва за последните им мигове

🔴 Феноменален успех за България срещу Франция

Източник: Gnezdoto



Коментари



горе