Институцията казарма


Преди повече от половин век Джон Озбърн пише пиеса с показателното заглавие “Обърни се с гняв назад”. Днес, когато вече над десет години сме дистанцирани от една толкова впечатляваща част от миналото, каквато е срочната войнишка служба, е по-удачно да погледнем назад със смях.

Така както поколения мъже го правят всеки път, щом дружеският разговор се завърти в тази посока. В сладките раздумки за казармата винаги е преобладавало позитивното начало независимо от тежестта на службата; в паметта остава комичното, дори когато в безкрайните дни и нощи е отсъствало съвсем.

Целта на настоящата статия е именно такава - да хвърлим един поглед към казармата като институция, такава, каквато беше тя през един период от около 40 години. Да си спомним с усмивка за нещо, останало (може би) безвъзвратно в миналото. Да си припомним някои позабравени и останали завинаги в младостта на няколко поколения българи порядки, обичаи, традиции, които неизбежно са оставили отражение в тяхното формиране като хора и като мъже. Гледната точка ще бъде преимуществено тази на простия войник, а това означава обикновения човек.

Днес свободните щатни

бройки в армията са 5600

За да реши този проблем, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изготви проект за връщане на доброволната казарма. Тя обаче няма да има нищо общо с тази, която по-старото поколение помни. Предвижда се продължителността да е 3 месеца, но с още толкова за предварителна подготовка.

Стимулите за младите, които изберат да служат, са много. Всички висшисти, записали се на обучение, ще получават специални стипендии. Тези, които искат да учат висше пък ще влизат с предимство в университетите, а държавата ще плаща студентските такси. Отделно на това се предвиждат и данъчни облекчения за фирми, които наемат мъжете и жените, преминали през доброволна казарма.

Първият ден - под звуците на

"Аз ще се върна след 700 дни..."

Ранно септемврийско утро. Порталът на поделението е затворен, а отвън кошерът от родители, роднини и тук-таме приятелки става все по-шумен. Странно мълчаливи са само донаборниците. За да достигнат до този удивително неприятен момент в живота си, тези 18-19-годишни хубавци са преминали през ред комисии и лекарски прегледи.

Следва получаването на повиквателната заповед.

Ден преди пътуването лъсваш алабаша, сиреч остригваш се, и рано-рано на следващата сутрин с влака, автобуса или автомобила тръгваш...

И чакаш. Ни ти се яде, ни ти се говори... Порталът се разтваря. Показват се неколцина офицери, старшини и стари войници и се почва.

Нов фонтан сълзи, последни ръкувания, прегръдки, последно цуни-гуни и с куфарче в ръка, пълно с изброените в повиквателната принадлежности и дозаредено с храна за цяла рота, прекрачваш прага и се озоваваш в нов свят.

От тонколоните за тонус зазвучава Емил Димитров: “Сбогом, Мария! Аз ще се върна след седемстотин дни!”, и за първи път в твоята войнишка служба ти обръща внимание, че най-тежко от всичко се понася времето. Преминаваш под арката с цветя и традиционния надпис “Добре дошли в родната казарма” и, ако ти е останала капка чувство за хумор и достатъчно самоирония, се обръщаш, за да провериш наистина ли отзад на тоя лозунг пише “Дупе да ви е яко!”.

И на плаца пак чакаш. Потъваш в море от диалектни изговори. Поделението се превръща в миниатюрно вавилонско стълпотворение от всички краища на татковината.

Бърз медицински преглед и... на баня. След скорострелния душ в съблекалнята, за да те преоблече, те чака майката. Но не родната, а майката на ротата - старшината. Щом влизаш в панталона, щом закопчаваш копчетата, значи си готов. Така още от първия ден се превръщаш в гащник - вечно неопрятен и смешен. Пред градската баня е и последната раздяла с родителското тяло, на което предаваш цивилките.

Вечерта столовата е пълна с облечени в кафяво гологлавци. Масите са отрупани с донесените от вкъщи вкуснотии, които остават почти недокоснати - просто нито баниците, нито печените пилета или пържени кюфтета могат да преминат през стегнатото гърло. Когато отминава и първата вечерна проверка, настаняването в спалното и разпределението на леглата и шкафчетата, се отпускаш и бързо заспиваш, победен от емоциите. Предстои ти една кратка нощ, която завършва с вика: “Стани! След пет минути строени на плаца за физзарядка!” Но това е вече на следващия, втори ден...

Институционалният сблъсък

между стари и млади

Всеки човек би казал, че база за отношенията между хората са писаните и неписани правила, осветени от традиции, религия, обичаи. Става дума за законите и подзаконовите актове.

Всеки военен пък ще твърди, че в армията тази служба изпълняват уставите, инструкциите, писмените и устни заповеди. Вглеждайки се в живота в казармата, установяваме, че има и по-различни критерии от официалните; има установен вътрешен ред, който до голяма степен пародира казионния. В най-голяма степен това се отнася до контактите между различните набори.

На първо място самият термин стар войник звучи неестествено в ухото на неутралния човек. Та това са момчета на по 19, 20 (в много редки изключения 21) години. Обяснението най-вероятно се крие във факта, че времето в казармата (както и в други институции, където е налице изолация от външния свят и определен срок, който трябва да измине - пансион, манастир, затвор) тече по различен начин.

Двете години на задължителната военна служба се възприемат като двете половини на човешкия живот. С тази голяма разлика, че накрая ги чака не смъртта, а Цивилизацията.

Често поделението се разглежда като своеобразно семейство. Старите са татковци, а младите - техни деца. Въпреки честите опасения, особено към края на службата, да не се прецака уволнението мнозинството от старите се стремят постоянно да го дават на уволнение - т.е. да не се престарават в службата.

Тази небрежност се отразява и в облеклото. Тук е очевидно желанието да покажеш, че и в униформа може да се чувстваш удобно. Кепето е на уволнение (силно назад на главата), коланът - ниско под куките, а от куртката стърчи биволският език на якичката.

Изобщо самочувствието и самомнението на стария боец е доста високо. Той ще накара младия си боен другар всяка вечер да декламира: падна още една керемида от сградата на стария бухал или с глас на радиоговорител от 40-те години, когато се докосне петолъчката на кепето му, да изрича: “Говорит Москва, передаем важное сообщение об уволнении старой собаки!”

Старите често обичат да си поиграят с младите, като котка с мишка. Да задоволят странното си чувство за хумор и едновременно с това да осмеят и пародират официалните порядки, осветени от уставите. Както например най-употребяваните команди. “Мирно!” продължава с “По-мирно!” и “Най-мирно!”.

Такова степенуване за изпъването на тялото имаме и в следния случай: “Гипс!”, “Два пъти гипс!”, “Три пъти гипс!” и “Гипс на пръсти!” След тази крайна степен идва и логичното чупи гипса!, отговарящо на традиционното “Свободно!”. Младият боец не се явява пред стария, а се появява. Същият е механизмът при даването на поощрения и награди. Имаш добре; потупване по рамото; усмивка пред строя (по радиото); две минути домашно мислене без право на ползване.

В подобен духа са и още няколко израза, чиято цел е не друго, а чисто и просто разкарване на новобранеца из поделението: бегом да вкараш гол - до игрището; бегом да намериш ток - когато е спрял токът; бегом да донесеш формата за кюфтета - между двама готвачи; уплаши ми коня, бегом да го доведеш. Подобно е и указанието да изчистиш мерната линия (въображаема линия между мерника и мушката) на автомата след стрелби.

Както личи от всичко дотук, комуникацията между наборите е преди всичко словесна. Съществена част от този тип общуване представлява задаването на въпроси. Запознанството става чрез посочване с пръст и питане “кой?” и боецът е длъжен да се представи. Често пъти въпросите са риторични. Новобранец тръгва да иска разрешение за нещо с липсващото в устава словосъчетание “Може ли...” и веднага е прекъснат с “А може ли едно танго на плаца?”

След малко му е наредено да свърши някаква работа, а той казва “Чакай”. Репликата е незабавна: “Знаеш ли колко съм те чакал?”, с неприкрит намек за годината в повече престой в казармата.

Към края на годината младите биват “произведени” в стари, или “бухлясване”. Това става с цяла поредица от действия, от падане на забрани и разрешаване на присъщи само за старите чисто битови екстри. Решението се взима единодушно или с категорично мнозинство от тези, на които предстои уволнение.

Новобранец - думата с най-много

синоними в армейския речник

В йерархията - и официална, и неофициална, новобранците винаги са в последната редица.

Те са най-неопитни, глупави, несъобразителни, най-грозни, неумели, физически слаби и т.н. Така ги виждат преимуществено старослужещите. Очевидно е желанието тежката и продължителна служба да бъде трансформирана, да бъде облекчена посредством веселието, иронията, нерядко и самоиронията.

Често чувството за хумор на старите войници е странно, желанието е да се посмееш на чужд гръб, да направиш някого за смях, да му се надсмееш и по този начин унизиш. Стремежът да покажеш на другия, че е по-низш от теб, е в основата на ред назовавания от животинския и растителния свят: заек, бухал, гълъбче, камила, смок, репей, гъба, манатарка, мухоморка.

Своеобразна синекдоха имаме при чепик, кепе и оттам бомбе.

Колкото повече и по-разнообразни са думите и изразите, с които се назовава младият войник, толкова по-парадоксално изглежда фактът, че една от големите магии на казармата е уеднаквяването. Уплашеният поглед, голата глава, униформата - сякаш с един замах са премахнати всички различия от цивилния живот.

Опознаването е дълъг процес, а на стария войник времето му е скъпо. Докато започне да се обръща към младия си боен другар по име ще мине немалък срок. За улеснение всички новобранци са под общ знаменател, всички ще имат едно име - Бойко; Георги (Гошо); Джоро; Иванчо; Пешо.

Изключение в тази поредица от имена правят Кирил и Кирчо, защото основанието за тяхната поява във войнишкия говор е, че те са варианти на може би най-популярната дума за новобранец - кир. Нечистотата не е желана, но често е неизбежна. Един път седмично накуп и набързо в градската баня надали стига. Докато старият войник има достатъчно време и намира начин да се грижи за личната си хигиена.

Офицерът и старшината

са враг №1 на бойците

Може би задължителността на службата и това, че те вкарват там принудително, са причините на командирите и началниците да се гледа априори като на врагове.

Вменява им се, че са виновни до доказване на противното. Трудно ще накараш войника да прояви разбиране, че човекът, който го кара да бяга до хоризонта и обратно, да марширува и покрива нормативи, да се придвижва с прибежки и припълзявания по бойното поле, да преминава през обгазен участък, облечен с пълния защитен комплект, да превзема баира и там да копае окопи и т.н., и т.н.; че за този човек всичко това е изпълнение на трудово задължение, че това му е работата.

Както трудно ще повярва, че целият този тормоз е просто вариант на доскорошния тормоз в училище; че офицерите са един вид учители, но по различни предмети, колкото и да са тежки, особено практическата им част. И понеже съпротива срещу това, което ти е задължение по закон, не може да има, то спасението е единствено в хумора и фолклора.

Ако съдим по това как наричат войниците помежду си своите командири, прави впечатление пренебрежителното отношение. Всички знаят вица, че когато Господ раздавал акъла, военните били на учение. Той си пресрещнал на един мост, но те форсирали реката.

С факта, че те по желание стоят там, откъдето с всички сили другите се стремят да се отърват, старшините и офицерите си спечелват пренебрежение от войниците. С презрение пък се отнасят срочнослужещите към своите бойни другари, които се престарават в службата; които се държат по такъв начин, сякаш няма да се уволняват, а ще остават да служат още.

Свинска радост и чешка комбинация

са основна част от менюто

С много хумор и ирония се отнасят войниците към факта, че доста малко от готвачите в казармата успяват да се справят достойно със задълженията си.

Една от основните причини кулинарните експерименти да не се получават е тази, че обикновено се готви за много хора. Дозировката е трудна, а и липсва сериозна мотивация. Затова често храната, излизаща от казана или огромната тава и влизаща в чинията или купичката на войника, е лоша, лишена от вкусови качества.

Гняз, отрова, мазут, гняз кебап са едни от характерните определения, отнасящи се най-вече до яхнии със запръжка от червен пипер - грах, зелен фасул, картофена, тас кебап. Най-често вместо някоя подводница (месо в соса) се открива медуза или бяла мечка - по-тлъстичко парче или направо сланина.

Някои от традиционните манджи получават свое ново наименование. Курбан чорбата е “супа от водорасли”, супа “Морско дъно” или моряшка супа, на кюфтета с много хляб и малко кайма се казва “бухти”. Сутрешната попара от чай и сухар е известна като “свинска радост”.

Старият фасул, приготвен в полевата кухня, която се е тръскала по пътя, докато стигне до мястото на занятията, е “друсан боб”, а вечерята зрял боб и ошав за десерт е “чешка комбинация”. Специално ошавът се нарича КСП, което не е контролно-следова полоса, а компот от сушени плодове. Както КПП в столовата се разбира не като контролно-пропускателен пункт, а като компот от пресни плодове.

Много важен момент е почистването на столовата и съдовете. Да те назначат бакар е едно от най-гадните наказания, макар че го няма в устава. Заканата: “Ще ти изгният ръкавите” се отнася за войник, който постоянно е изпращан за мияч.

Всъщност бакар има много значения - някъде той сервира, отсервира и после мие съдовете, другаде бакарите са цял взвод, който сервира по наряд, а на трето място само мият. Затова миялното помещение се нарича бакарница. Освен това подводница, подводно отделение, дискотека.

Службата е тежка, но за

сметка на това продължителна

В какво се крие трудността да служиш в армията? След като вече сме разглеждали проблема за бойната и политическата подготовка, е ясно, че отговора няма да търсим в занятията и ученията. Не и във вечния конфликт между стари и млади, нито в извращенията на дисциплинарната практика. В какво още се крие причината за черния хумор, създал максимите “Службата е тежка, но за сметка на това продължителна” и “В казармата са трудни първите две години”?

От първия ден войникът започва да използва наложилите се в местния говор определения за казармата: ад, кауш, зандан, мизерия. Изразът “служа войник” е равнозначен с гния, блъскам, бутам службата. Дори в тези почти неутрални думи и изрази се долавя смисълът, че войниклъкът натежава. Вариантът на казионния лозунг го казва най-добре: “Воля, сила, дух - и в главата кух”.

Спасението се търси в две посоки. Първата от тях е надеждата. Новобранците се успокояват, като вярват в естествения ход на нещата (“Нашата е лесна, да му мислят онези, които са още навън”) и в това, че ще станат стари и ще им олекне. Другият набор пък вече чака уволнението.

Вторият начин да се справиш с напрегнатото ежедневие е безразличието. Да не се престараваш, да не се вживяваш прекалено, да гледаш на нещата едва ли не отстрани. Да се правиш постоянно на недоразбрал - да се ослушваш или шеметизираш.

Няма как да не ти тежи службата, когато в казармата всяка заповед е предпоследна. Друга мисъл от войнишкия фолклор обобщава: “В казармата всяка втора дума е или команда, или псувня”.

Когато някой желае да изтъкне колко тежка служба е изкарал, обикновено казва (примерно): “За двете години имам двеста наряда!”. Просто въоръженият наряд (за разлика от граничарския) е свързан със загуба на сън, с излизане от ритъма, наложен с дневното разпределение на времето, с разстройване на биологичния часовник, заложен у всеки човек. А когато се влезе в поредица през ден наряд, става страшно.

Едно от най-тежките наказания е да ти друснат непоряд - извънреден наряд, или РПТ (със значение повторение). Малко по-леки са задълженията на дежурния по рота и дневалния. Но макар и без автомат, това също е наряд.

В казармата има работа

за целия китайски народ

Само който не е бил там, не знае, че в казармата има работа за целия китайски народ. И ще бъдат прави в много отношения. Защото мисълта е вярна не само за бившите КЕЧ, трудови, строителни и жп войски, за които бачкането беше основна цел на службата.

Навсякъде в поделенията на Българската армия работата, като изразходване на физическа и психическа енергия, се използва за укрепване на организма и каляване на характера на военнослужещия.

Всеки стар войник ще ви потвърди, че оставиш ли новобранеца без работа, започва да си мисли за глупости. Класика по отношение на намирането на работа е пренасянето на строителни материали (примерно тухли) от единия край на поделението до другия. След няколко месеца операцията се повтаря, само че в обратна посока. Освен това без прекъсване се подреждат складове с техника.

С необходимата бързина трябва да се свършва и основната част от работата в казармата - поддържането на хигиената. Индивидуалната е ясна: лъснат, бръснат - “и в стената блъснат”. Всяка сутрин взводът прави оборка - почиства определен участък от двора на поделението.

Търкането на паркета в спалното най-често се прави с тел или с парче стъкло. В някои поделения използват “булдог” - пълен с камъни сандък, който се бута или влачи; някъде пък - метални дискове, затова наричат операцията “дискотека”.

Мозайката в коридорите се чисти по два начина. Единият от тях - ежедневният, се прави с парцал, закован върху дървен прът - ракета. Веднъж на две седмици подът се измива с т.нар. сапунка. Да разтъркваш сапун или да правиш сапунка, означава посредством кръгообразни движения с метлата да разпениш настъргания или начупен предварително сапун върху намокрената мозайка. След това се измива с обилно поливане.

Най-незавидно е положението на този, който “полива розите” (чисти тоалетните).

Уволнението като висш

идеал в родната казарма

Няма и не може да има човек, решил да се занимава с въпросите на казарменото ежедневие и по-специално с войнишката психология, който да не се съобрази с култа към уволнението.

То е одухотворявано, обожествявано, превърнато в митично същество в съзнанието на войнишкия личен състав. Няма по-висша ценност по време на службата, няма по-мечтан момент от всеки (стар или млад), който е за определен срок в казармата.

Завършването на школа, почивката, свиждането, градската или домашна отпуска са само малки междинни етапи по пътя към крайната цел. Рано или късно отпуската свършва и оставаш без близки (или без никакви) перспективи за нова.

Тогава осъзнаваш, че домашната отпуска, която преди си наричал малко уволнение, далеч не е тази ценност, за която си я смятал. Тогава разбираш целия смисъл на мъдростта “Отпуската не е спасение, спасението е в УВОЛНЕНИЕТО!”.

Още с престъпването на прага на родната казарма започват постоянните мечти за нейното напускане. Огромното мнозинство от българските срочнослужещи влизат в редовете на войската, за да излязат от нея. Звучи абсурдно, но е факт неоспорим.

Старите войници добре знаят историята, че в първия ден от службата “Уволнението тръгва към поделението от Китай, яхнало валяк”. И чакат. И мечтаят. Почти целият фолклор е насочен към възхвала на уволнението. Защото, след като чуят заветните думи “Ставай, сдавай и се уволнявай!”, навън, оттатък, ги очаква Животът, Цивилизацията!

Някъде в средата на септември от къщи пристигат цивилките, дрехите, предвидени за великата дата. И се чака шифрограмата...

Удивителното е, че с времето започваш да изпитваш добри чувства и по адрес на командирите - офицерите и старшината. Да забравяш все по-усилено лошото и да гледаш все по-обективно на преживяното.

Раздялата с командния състав се помни наистина, но това, което никога няма да се забрави, е другарството, родило се в казармата. Човек в своя живот изпълнява немалко социални роли, вписва се в различни колективи, общува с всякакви хора. Това е и естествената среда, от която възникват неговите приятелства. Оказва се, че преживяното с бойните другари - добро или лошо, е незабравимо.

* Авторът Верослав Манов е служил в казармата в 16-и граничен отряд, поделение 56570, град Гоце Делчев, застава “Елба”, с. Нова Ловча през 1985-1987 г. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски” през 1992 г., специалност “Българска филология”. Работи като учител по български език и литература в НПГПТО “М. В. Ломоносов” в София.


Какво четем:

🔴 Веселин Топалов подчини Гари Каспаров в САЩ

🔴 Сладкият мед, който лекува над 500 заболявания

🔴 "Обичайте ги, докато са живи, и непременно им го кажете. Непременно!"

Източник: 24 часа



Коментари



горе