Войната по пътищата е знак за липсваща държава


Колоездач, който бута велосипеда си на пешеходна пътека, точно както е по закон, е убит от автомобил, управляван от 25-годишен водач без книжка, който на два пъти вече е хващан за същото. Градът е Варна. 

Никой не може и да предположи колко коли по пътищата на страната се носят с цялата мощ на ламарините си, а зад волана е човек, който никога не е притежавал книжка. Когато КАТ ги хване, те нямат право да направят повече от това да регистрират нарушението и да наложат глоба. Глоба, която извършителят няма никакво намерение да плати. 

Само за 2017 г. заловените от КАТ зад волана без книжки са 30 хиляди. Това са докладваните случаи. Ако умножим тази цифра по пет, няма да е преувеличено. Дали хората, които карат без книжка, са 100 или 200 хиляди няма никакво значение. Общото е едно: те няма да получат адекватно наказание.

А това наказание може да е: 

  • Едномесечен престой в затвора за първо нарушение и отнемане на автомобила в полза на държавата без условие за връщане.
  • Половингодишен затвор за второ нарушение и отнемане на автомобила в полза на държавата без условие за връщане. 
  • Присъда, като за престъпник-рецидивист при трето проявление, каквото обаче няма да настъпи – този човек вече няма да може да се добере до кола.

Какво се случва у нас с рецидивист, който убива невинен човек на улицата? Известното: 72 часа арест и после свобода. Обвинението, което получава, е против всяка нормална човешка логика – „Убийство по непредпазливост“. Явно юридическата логика е напълно противоположна на логиката на жертвите. Не може да е „непредпазливост“ съзнателното подкарване на кола без книжка. Това е целенасочено нарушение, извършено – пак както се казва в разни юридически документи, „с особена дързост и цинизъм“. 

През 2017 г. убитите пешеходци са 157, а 1801 човека са били блъснати от коли. На нарочения за фатален ден петък, 13-ти октомври, за ден на пътищата загиват десет души, 24-ма са ранени. 

Само през септември 2016 г. загиналите на пешеходни пътеки са 13 човека. 

Преди месец във Видин, на спокойна квартална улица, пет деца с велосипеди са спрели до бордюра и измислят маршрута си. Автомобил излиза бавно от пряка до тях, изведнъж със свирене на гуми потегля, блъска две, които просто се търкулват върху тротоара и докато другите три деца крещят ужасено, водачът осъзнава какво е направил и с мръсна газ изчезва. В този случай само спиците на едното колело са изкривени, момчетата псуват бясно и обещават какво ще направят с тази кола, ако им падне отново. 

Онова, което децата вече знаят е, че ако искат някаква справедливост за причинената уплаха и за повредения велосипед, трябва да я наложат сами. Няма смисъл някой да помни номера на колата, няма смисъл да се викат органите на реда, просто няма смисъл.

В деня на голямото завръщане след празничните дни, на магистрала "Хемус" коли с шеметна скорост се движат в аварийната лента. Репортер пита полицай: „А какво ще кажете за колите, които се движат в аварийната лента?“ „Два екипа сме, не можем да огреем навсякъде!“

Това знаят българите отлично от опита си – полицията не огрява навсякъде, често не огрява изобщо. 

Само за това лято, до последните дни преди убийството на балетиста-колоездач във Варна, 15-годишно момиче е убито на пешеходна пътека; млада жена блъска мъж на пешеходна пътека; в Първомай водач блъска пешеходец и бяга; кола помита възрастен мъж при ход на задна; автомобил удря 12-годишно дете в Пловдив; мерцедес отнася пешеходец на тротоар в Раковски; шестгодишно момченце е убито от водач, който нарочно прегазва ограничителни знаци на улица в ремонт; мъж блъска дете и бяга, то е прието в болница с опасност за живота; дрогиран моторист без книжка убива пешеходец; шофьор смазва човек в Пловдив и бяга; прегазен е пешеходец в бургаско село. 

В курортния Несебър, покрай прочутата вятърна мелница, е изграден широк, удобен тротоар – наслада за всеки турист. Но по него с бясна скорост се носи мотоциклетист. Стреснати туристи отскачат встрани и се притискат един в друг като овце, а момъкът с плътна черна каска и яки татуировки, е така горд от себе си. Дали някой ще го спре? Не, няма кой. 

В центъра на София, на улица с големи светофари и пешеходна пътека, две ленти автомобили са спрели на червен за тях светофар. Хората пресичат спокойно, когато по третата лента, която е само за ляв завой, с бясна скорост прелита черно ауди и блъска странично с бронята и огледалото си жена, която неподозиращо пресича. Огромен късмет, божие провидение, добра карма – жената се завърта по колата, отлита назад и пада през две ленти, но е само ожулена и ужасена. Водачът – млад мъж спира и трепери като лист, докато сам не може да проумее какво е щяло да се случи само преди секунди. 

Никой не може да каже колко хора в цяла България всеки ден остават живи заради ловка реакция и с помощта на ангел-пазител. От 12 септември е новината, че 13-годишен велосипедист е блъснат от кола и водачът е избягал, а детето е с комоцио и счупен крак. На фона на мъртвите в последните дни, хлапето е страхотен късметлия. 

На фона на тази традиционна за цялата страна касапница по пешеходни пътеки и по тротоари, добавяме и историята на водача, който се прекатури в урвата край Своге и това доведе до смъртта на 17 пътници. Оцелелият водач измъчено обяснява в еднотипни ТВ интервюта, че е пътувал без задължителния технически преглед поради случаен пропуск. Ако това беше така обаче, а той изпълняваше отговорно курсовете си, щеше да разбере за пропуска, ако беше заявил курса си в Автомобилна администрация, както е задължен да направи при изпълнение на случаен превоз. Когато обаче се натрупат два пропуска в посока на закононарушение, това вече прилича на много съзнателно действие. А защо водачът може да си позволи да „пропусне“ и преглед, и уведомяването на автомобилната администрация? Защото е сигурен, че всичко ще протече гладко, няма никаква опасност да го хванат случайно и парите си влизат в неговия джоб. 

Нито една институция в България не може да предположи какъв е обемът на сивия сектор в транспорта от страна на легитимните превозвачи и по никакъв начин не може да установи броя на автомобилите и вановете, които само това работят – черни транспортни курсове. 

А по света? 

Българка, която от 20 г. живее в Дания, опитва да изкара книжка. На деветото неуспешно явяване по кормуване, вече ходи на курсове по психическа подготовка за изпита; пие лекарства за сън, защото се буди от кошмари за предстоящото явяване. Когато все пак прескача този рубикон и гордо завърта волана по улиците, за месец получава пет акта за превишена скорост – при ограничение от 30 км/ч, тя е минала с 34, с 36 дори, с 32. Е, вече знае да шофира с 29 км/ч за най-сигурно. 

В Абу Даби, в ОАЕ, на светофара едновременно тръгват черно ферари, обикновено такси и макларън. Мощните спортни автомобили форсират двигателите, чува се страховитият им рев. Светофарът светва зелено и всички потеглят… с 50 км/ч. Камерата е само на няколко метра по-напред. 

Във Франция традиционно се изпращат фишове за 2 км/ч превишаване на скоростта. 

Не съществуват учтиви австрийци, благородни французи, търпеливи хървати, възпитани шведи и непоклатими датчани – в държави, където актове се пишат за това къде се намира дори предната броня по отношение на очертанието за паркиране, хората или плащат солено, или спазват правилата. 

В Русия бе въведено задължителното използване на видеорегистратори и записите от тях се приемат за доказателство в съда. У нас всеки, който е направил потресаващ запис си го пуска в профила, чака всеобщото възмущение да го разпространи, медиите забелязват активността, опитват да открият нарушителя и накрая това си остава само още един репортаж. 

У нас можем да считаме работата на всяко Министерство на вътрешните работи за последните 20 г. за категоричен провал, защото онова, което разделя развитите и дивите държави, е на първо място в културата по пътищата. Сваляне на регистрационни табели; отнемане на автомобили; законова промяна, която да допусне записите от видеорегистратори за доказателство; незабавно събиране на глоби (така, както се прави в Румъния, Сърбия и много други държави), задължително преминаване на теоретически шофьорски изпит и беседа с комисия психолози при рецидив на конкретни нарушения.

Защо българите са вече кротки като малки овчици на територията на северната ни съседка? Ами като останат без книжките си, отнети насред пътя за нарушение и не ги получат по половин-една година, въпреки, че на мига са си платили акта, изведнъж им се отщява всяка героична проява. 

През това време млада жена в столицата успешно взима теоретичния си изпит за шофьорска книжка, но на четири пъти я късат на кормуване. За България подобен сериен провал е признание за пълна некадърност. Какво се случва? Жената вече трескаво търси връзки, за да си плати и да й дадат тази тъпа книжка – иска да се вози, а с нея - и малкото си дете! 

Българите все още вярват, че книжката е въпрос на връзки и не съзнават, че управлението на автомобил не е конституционно право, а задължение, което изисква адекватност, отговорност, рефлекс и умение. 

През 2014 г. водач уби при маневра с джипа си детенце на пешеходната зона в Стара Загора и автомобилът беше прибран от следствието, а книжката беше отнета от МВР. Само след няколко дни, същият човек бе засечен да шофира нов джип и без книжка, естествено. 

Това се случва постоянно, това се случва навсякъде в България! 

Когато държавата демонстрира пълно пренебрежение към налагането на порядки, когато държавата не изисква спазване на разписаните закони, не съществува сила, която да накара хората зад волана да бъдат изпълнителни и да спазват правила, които нямат значение. 

Репликата на полицая от вечно ремонтираната магистрала „Хемус“ към журналист: „Два екипа сме, не можем да огреем навсякъде!“ е еманация на ситуацията в неравната битка между ламарините и хората – по тротоарите, край пътя, на пешеходната пътека. 

На 17 септември, първият учебен ден, целият наличен състав на полицията ще бди край училищата, по натоварените кръстовища, изобщо – ще пази децата от загиване точно на старта на годината. А на 18 септември?

Всеки нов ден разделя хората в България според късмета им – не този с търкането на билетчета, а този на живота – едни се спасяват на косъм, кръстят се, палят свещи, правят вечеря за близки и приятели и благодарят с поглед към небето, а други приготвят погребение. Инциденти с автомобили се случват навсякъде по света, но само преди година у нас всеки ден петима са блъснати от автомобил, всеки втори ден завършва със смърт на пешеходец и всеки месец поне по един човек е убит на пешеходна пътека.  


Какво четем:

🔴 Юнеско: най- чистият хляб в света се прави в България (видео)

🔴 Орбан: Защитавам родината си, защото за унгарците Европа е въпрос на чест

🔴 Чудо се случи на метри от гроба на Свети Иван Рилски: Български лекар направи невъзможното (СНИМКА)

Източник: glasove



Коментари



горе