Калоянчев влезе в киното като цигане, майка му го обяви за крадец


Георги Калоянчев като циганчето Сали в “Утро над родината”

развод заради “Димитровградци”

Калоянчев (с кучето) е в ролята на хулигана Щерю Барабата, който става добър човек във филма “Димитровградци”.

Георги Калоянчев - един от най-големите ни театрални и филмови актьори, не успява лесно нито на сцената, нито в киното. Ето как пробива на снимачната площадка:

“Бях втори или трети курс, изведнъж ни съобщават, че нашият курс ще участва в заснемането на първия български филм след национализацията на филмопроизводството - “Утро над родината”.”

Това пише Георги Калоянчев в мемоарите си “Жив съм, ваш съм!”.

Но той греши.

“Утро над родината” с работно заглавие “Билет за Републиката” е третият соцфилм. Премиерата му е на 22 октомври 1951 г. - след “Калин Орелът” (1950) и “Тревога” (19.2.1951). Но има и едно “но”: “Утро над родината” е сниман толкова дълго, че нищо чудно и да е бил първият като начало на снимки. Няма никой жив от създателите му, за да разкаже.

Факт е обаче, че този филм е

дебютът на

неизвестния студент

Георги Калоянчев, когото баща му нарича Гошо, а приятелите - Гочето. Но една красива състудентка го кръщава Кали, после започват да му викат и Калата и с тях бургазлията Калоянчев, син на млекар и домакиня влезе в културната история на България.

“Утро над родината” е дебют за още много тогавашни студенти, които след години стават първите звезди на българското кино и театър - Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Жени Божинова, Георги Георгиев, който още не е Гец, Иван Тонев, Йордан Матев и др.

“Филмът разкрива устрема на бригадирското движение в България в първите години на социалистическото строителство”, гласи рекламният слоган на “Утро над родината”, написан за анотираната илюстрована филмография през 1988 г.

Сценарист на филма е писателят Камен Калчев. Автор със скромни възможности, но нашумял с книгата си “Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров”. (1949). Режисьори са Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев. Оператори - Бончо Карастоянов и Константин Янакиев, който на 12 август тази година щеше да навърши 100 години.

Действието се развива в една младежка строителна бригада. Комсомолците изграждат язовир, язовирът изгражда комсомолците. Обявено е съревнование между четите на “Чайките” и “Гвардейците”. В свободното време по-учените ограмотяват неграмотните.

Но пристигат “нездрави елементи” - двама младежи, които са враждебно настроени към народната власт. Единият е Велизаров - роля, която изпълнява Апостол Карамитев. После режисьорите ще го абонират за положителни герои, но дебютът му в киното е като злодей. Той организира местните селяни кулаци да сложат взрив на стената на язовира.

След драматична борба между него и положителния герой Бобчев (Любомир Кабакчиев) запаленият фитил е прекъснат и язовирът е спасен. Младежите празнуват с музика и песни победата.

А къде в тази

суматоха е Калата?

На пробните снимки го намацват с черна боя и го харесват за ролята на цигането Сали, което има важна етническа задача - да покаже, че и “нашите по-мургави събратя”, както казваше един депутат, се включват в изграждането на новия живот и стават съзнателни граждани.

Филмът е работен много дълго, защото успяват да снимат по едва десетина полезни метра на ден. И тъй като почти всички студенти са на снимачната площадка, преподавателите от ДВТУ ходят там да ги изпитват.

За тази си неголяма роля Калоянчев получава хонорар от 80 хиляди лева. Доста висока сума за онова време. Като грижовен син веднага изпраща 20 хиляди на родителите си. Но само след няколко дни получава от майка си телеграма да я посрещне на гарата. Тя го започва още щом слиза от влака:

“Не са добри тия работи, Гошо. По лош път си тръгнал, мама. Откажи се от туй нещо. Докато е време, докато не е станало късно, откажи се! Най-лошото на света е кражбата! Недей да крадеш, мама...”

На ошашавения младеж му трябва време да разбере, че майка му смята онези 20 хиляди лева за откраднати от него. Накрая й казва, че тези пари са от хонорара, който получил за първия си филм “Утро над родината”. Тя обаче не вярва, че за такова нещо се плаща. “Горката мама, много се беше изтормозила - пише Калоянчев в мемоарите си, - но прибра парите с радост и ми погостува няколко дни...”

В шестия филм на соцкинематографията - пак на същите режисьори - Маринович и Сърчаджиев - Калоянчев е в ролята на Петко Шилото. “Бях граничар и картечар. “Застреляха ме. Гецата (Георги Георгиев) и Милка Янакиева се скъсаха да реват над ковчега ми... Много лимонадена история, ама ние - мераклии, играехме, без да се жалим! И ни беше интересно: звук, картина, песнички...”, разказва актьорът.

След малка поява в масовката на “Снаха” идва и първата главна роля на Георги Калоянчев. Той е Щерю Барабата в “Димитровградци”, чиято премиера е на 30 април 1956 г. Режисьори са Никола Корабов и Дучо Мундров, сценарист е Бурян Енчев, оператор - Въло Радев. И четиримата са възпитаници на ВГИК, наскоро са се завърнали от Москва и киноначалниците очакват от тях “да издигнат българското кино на нови висоти”.

“Димитровградци” е като някакво копие на “Наша земя” - и тук младежки бригади, които идват да строят завод на безлюдно място. И тук има вредители, които подпалват цистерна с бензин. И тук има “неосъзнати елементи”, които трябва да се вкарат в правилния социалистически път.

Но има и разлики - за първи път на младежки обект идва парторг от ЦК на БКП. Пак за първи път на строящия се завод пристигат и съветски специалисти! Играят ги звездите на тогавашното съветско кино Борис Чирков и Инна Макарова.

А сценаристът Енчев вкарва документален елемент във филма - новината за смъртта на Георги Димитров обединява младите хора да работят още по-добре... Филмът е заснет с помощта на дирекцията и работниците от Химкомбинат “Сталин” - Димитровград, и строителите на Оловно-цинковия завод - Кърджали.

Калоянчев е избран за главната роля - той е хулиганът Щерю Барабата, когото комсомолката Невена (Мария Русалиева)

трябва да превъзпита

в съзнателен

гражданин

“От днешния поглед към киното въобще няма да се хареса този филм, но как се вълнувахме тогава! Студ, а ние изливаме цимент, развяват се знамена, лозунги... Ентусиазъм! Глупости, глупости”, пише Калоянчев в книгата си “Жив съм, ваш съм” през 2000 г.

Тази първа роля обаче едва не съсипва младото семейство Калоянчеви, чийто първи син Ивайло е едва на шест месеца. Съпругата Валя е дошла да види заснемането на финалните сцени. А в една от тях комсомолката Невена трябва да се целуне с превъзпитания хулиган Барабата. Между двамата се е родила и любов.

Двамата се целуват, но режисьорът Корабов иска да повторят кадъра. Като съветски възпитаник той става известен и с това, че снима много дубли. Калата и Русалиева продължават до се целуват, и то пред очите на съпругата Калоянчева. В един момент тя се разплаква: “Не ви ли стига един-два пъти да повторите целувката? Аз ги броих - 11 пъти се целувахте...”

А Калата е доволен, че жена му не знае всички номера на Корабов. Той винаги държи на автентичността във всичко. Когато снима “Орисия”, девизът му е “автентик бутик”.

Изглежда, някаква известна само нему автентичност той иска да постигне и в отношенията между Русалиева и Калоянчев, защото кара двамата актьори да живеят в една квартира и да спят в едно легло. От време на време влиза внезапно и отмята юргана. Контролира ги морално, но иначе между тях трябва

да пламне

платоническа, а не

плЪтоническа любов!

Калоянчев твърдеше, че тогава двамата не са си посегнали: “Майко мила, колко сме били надъхани, ентусиазирани, морални - в името на изкуството...”

Точно 11 дубъла прави и съветският режисьор Лев Арнщам в първия филм за Георги Димитров - “Урокът на историята”. 11 пъти актьорът Енчо Багаров в ролята на Гьобелс изкрещява фразата: “Она сгорить!”. Накрая режисьорът избира първия дубъл.

Във филма “Урок на историята” Калоянчев играе ролята на Ван дер Любе. Калата е вече на 30, избират го след пробни снимки. Явно е имал някаква прилика с холандския подпалвач на Райхстага...

С тези роли започва дългият път на Георги Калоянчев в киното. Следват неповторимите му изпълнения в “Инспекторът и нощта”, “Специалист по всичко”, “Вълчицата”, “Привързаният балон”, “Галилео Галилей”, “Езоп”, “Кит”, “Роялът”, “Закъде пътувате”, “Карнавалът”, “Бай Ганьо тръгна за Европа”...

Последната му роля беше в сериала “Столичани в повече”. Тръгна си от този свят на 18 декември 2012 г.


Какво четем:

🔴 Унгарска "математика" – уроци по свободолюбие

🔴 Традициите в Деня на Светите великомъченици София, Вяра, Надежда и Любов

🔴 Звънецът бие: Първият учебен ден е!

Източник: 24 часа



Коментари



горе