Защо Джуров се противопоставя открито на Тодор Живков?


Някои си спомнят с подробности как Живков е бил свален от власт, както и всички събития около самото сваляне, други имат бегли спомени, а трети още не са били родени.

Предлагаме ви откъс от книгата на Недю Недев „ДВОРЦОВИЯТ ПРЕВРАТ СРЕЩУ ТОДОР ЖИВКОВ. Кой създаде операцията за свалянето на Живков; Истината за ролята на Кремъл и САЩ”, от който ще научите неизвестни подробности около действията на Живков малко преди да бъде свален от власт, както и кои от тогавашните управляващи са били на негова страна и кои не. Кой какви мотиви е имал да подкрепя Живков или да му се противопоставят.

Двойната игра

Живков предприема на 22 ноември 1988 г. изпреварващ ход. Писмено си подава оставката. Свиква Политбюро и поставя въпроса за своето освобождаване. Постъпката му е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Знае, че оставката няма да бъде приета, но иска да се застрахова, да не изостане. Важното е да не изпусне инициативата. Цял живот е на гребена на вълната. Обкръжението разбира играта, хора като Милко Балев и Гриша Филипов дават тон. Един през друг го обсипват с хвалебствия. Но едно е да говори за оставка, друго е да я подаде писмено. Очевидно нещо го е накарало да се реши на такъв ход.

Че е театър – театър е. Но в метафората има важни неща. В Източния блок и в Москва се извършват големи промени. Чистката взема обемни размери. Отстранени са ветераните Громико и Лигачов, отстранен е дългогодишният посланик в САЩ Добринин, министърът на културата Демичев и стотици други. На 15 септември 1988 г. Михаил Горбачов е избран за президент на СССР. Той „връхлетя в нашия живот като комета“, ще напише по-късно Д. Волкогонов.

Промените засягат съюзните републики и съюзническите държави. Ръководствата на Полша, Чехословакия и Унгария са обновени. Живков чувства, че трябва нещо да направи, и разиграва комедията с оставката. След това кани Шарапов в родопския резерват „Карамуш“, ловуват, отдъхват и четат стенограмата от заседанието. Шарапов слуша, мълчи, държи се коректно. Месец-два преди това Горбачов е разкритикувал фантасмагорията на Живков за превръщането на България в мини-Германия или мини-Япония.

По-късно журналистите притискат Шарапов:

„– Каза ли Ви Живков по време на тази среща, че възнамерява да си подаде оставката?

– И преди Тодор Живков говореше, че не възнамерява с всички сили да се държи на мястото си, че преди година си е подал оставката, но тогава тя не бе приета. И сега говореше, че е готов да си подаде оставката, но го тревожи как ще продължат по-нататък събитията. Той предполагаше, че не трябва така бързо да си отиде, както всъщност беше нужно. Имаше определени колебания. Но, струва ми се, че главното в неговите разсъждения бе, че той бе разбрал – ако става дума за дълбоки реформи, – че са нужни големи промени в самото ръководство. А това бе свързано с положението на самия Тодор Живков, заемащ най-важните партийни и държавни постове.“

Въпреки гощавките и лова съветският представител остава непреклонен. Той връчва справка на КГБ, че Огнян Дойнов е взел подкуп от Иран при сключване на търговска сделка. Това е потвърждение на обвинението, че под формата на модернизация обкръжението се обогатява.

Живков извиква Дойнов и му показва писмото. „Не вярвам, зная, че е шантаж, но няма как да отговорим. Засяга се честта на Политбюро. Извинявай, ама трябва да си подадеш оставката!“ Искането е изпълнено, показана е вярност към дружбата. Пред лицето на приближаващата опасност Живков решава да се подсигури добре.

От половин година, откакто е отстранен Чудомир Александров, Генералният търси втори човек. Не измисля нищо освен прегрупиране във висшия ешелон. На 13 и 14 декември 1988 г. е свикан пленум. След Чудомир Александров и Стоян Михайлов са отстранени Огнян Дойнов и Стоян Марков. Привлечени са нови хора. 39-годишният Петко Данчев, роден в Правец, е издигнат за кандидат-член на Политбюро. Проявил се е като директор на Химическия комбинат в Ботевград. От 1986 г. е председател на Асоциация „Биотехника“ в Пловдив.

Най-важното решение на декемврийския пленум е намирането на втори човек. След отстраняването на Александров заседанията на Секретариата се водят от Йордан Йотов. За член на Политбюро и секретар на ЦК е избран Димитър Стоянов, който от 15 години е министър на вътрешните работи. Той, за разлика от военния министър, е показал безусловна преданост. Възложено му е да отговаря за работата на Секретариата. Отличителното му качество е верността. Живков не се излъгва.

Джуров се противопоставя

Човек търпи поражение, когато срещу него поставят собствените му изобретения. На 25 май 1989 г. печатът съобщава, че е договорена среща между Горбачов и Живков. На 1 юни „Правда“ излиза с информация, че срещата се отлага. Това е обмислен ход. Моментът е тежък, България е обвинена в етническо прочистване. Изселническата вълна на турскоезичното население набира скорост и се надига като вълнолом. Горбачов дава да се разбере, че не иска да се ангажира.

След протакане и допълнителни консултации все пак на 23 юни 1989 г. среща има. В българското съобщение се дават суперлативни клишета за единството на възгледите. Политбюро на ЦК на БКП изразява задоволство от готовността на другаря Михаил Горбачов да посети нашата страна по покана на другаря Тодор Живков. Дали има договореност, не знаем. Живков разпространява писмо до партийните организации, с което внушава, че има подкрепата на КПСС. Това не отговаря на истината.

Планът за отстраняването му вече е задействан, а той използва стари шаблони. Генералния изчаква КПСС да публикува на 30 юни съобщение за срещата и предприема поредната кардинална реорганизация. Назначава сина си Владимир за завеждащ отдел „Култура“ на ЦК, което значи да ръководи интелигенцията. Това не е просто семейственост, а предизвикателство към взривоопасното напрежение. По традиция Първия демонстрира сила.

Станка Шопова, бивш първи секретар на ЦК на Комсомола, става завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“, а Генчо Арабаджиев, баща на Румяна Бъчварова, е назначен за завеждащ „Средства за масова информация“. Така е сменен основният екип, който ръководи културната и идеологическата сфера.

Георги Йорданов е освободен като председател на Комитета за култура. Създаден е нов Национален съвет за образование, наука и култура. За негов председател е назначен проф. Александър Фол, който бе един от най-доверените хора на Людмила Живкова.

Петко Данчев е издигнат за първи заместник-председател на Министерския съвет. На него е поверено ръководството на икономиката, а на Стоян Овчаров – новата фирмената организация. Акад. Илчо Димитров е освободен от длъжността министър в Министерството на просветата. Тези промени са обсъдени и утвърдени от Политбюро на 4 юли 1989 година.

На заседанието става инцидент. Добри Джуров, който много пъти е показвал трезвост и здравомислие, сега открито се обявява против назначаването на сина на Живков за завеждащ отдел „Култура“. Йордан Йотов по-късно дава следното обяснение: „Когато предложих др. Владимир Живков за ръководител на този отдел в Политбюро, др. Добри Джуров възрази категорично. И тъй като др. Живков в този момент не беше в заседателната зала, той ме помоли да му предам, че категорично възразява срещу това предложение. Аз направих това, но, както разбрахте, то не беше взето под внимание.“

Тази категоричност свидетелства, че Джуров е решил да се противопостави на самовластието на Живков. Генералния не подценява постъпката му, но решава да изчака. Той се надява, че с приближаването на предстоящия партиен конгрес ще съумее да извърши кадрова трансформация, която ще засегне не само Джуров, но и хора като Андрей Луканов, Петър Младенов, Георги Атанасов. Сега се прави на хрисим, мълчи и не реагира.

С Джуров по това време е разговаряно. Вероятно това е сторил Шарапов, разчитайки на предаността му към Съветския съюз и на почтеното му поведение. Важното е, че той по собствен път стига до убеждението, че с личната власт трябва да се свърши. Разбира, че са необходими реформи. Във висшите кръгове изказването му прави впечатление. То укрепва позициите на опонентите. Джуров е прав и за друго. Откритото противопоставяне го пречиства морално. Това разграничаване му дава нравствено основание за по-сетнешните действия.


Какво четем:

🔴 Азис: Откакто нося размер М, съм щастлив, не ме гледат с потресени физиономии

🔴 В ГЕРБ вдигат пищна сватба! Кумовете Севдалина Арнаудова и Бойко Борисов женят... (СНИМКИ)

🔴 Младата учителка, която разобличи системата: Не ни гонете в чужбина! Искаме да останем

Източник: 24 часа



Коментари



горе