Нищо човешко не е останало горе, по върховете на държавата


Гражданите и управляващите обитаваме два свята с два морала

Датата е 13 април 2018 г. Безумната война по българските пътища носи жертви – шест души са загинали след сблъсък между лек автомобил и  автобус. “Чувствам се виновен, защото аз ги возех тези хора. Чувствам се виновен, защото не можах да ги спася"*, казва в болницата водачът на автобуса. Виновна се е чувствала и шофьорката на леката кола: “Говорихме, тя беше в шок, както и аз. Плачеше и казваше "Аз съм виновна, аз ви ударих”.

Датата е 25 август. Жертвите край Своге са 17. И този шофьор се е чувствал виновен. “Човекът искаше да се хвърли (в реката– бел. авт.)”, разказва свидетелят Пламен Пенчев, случайно минал след секунди край катастрофата. Не бяга от отговорност и още един човек за друг инцидент – машинистът на злополучния влак в Хитрино. Според него вината е обща, но не крие собствената неприятна истина: “И аз се мъча да си обясня защо толкова късно съм започнал да намалявам скоростта".

В разгара на драмата в Странджа баба Дора заявява: “Аз съм горда българка”. Думите й не са толкова патриотизъм, колкото

 

израз на чест и грижа за истината –

 

докторите казали, че пробите на нейните кози са отрицателни, не взели втора, тя е горда българка и не може да ги остави да мамят! С чувство за отговорност е и Ана Петрова от Болярово, колкото да изглежда обратното. Тя така и не повярва, че при нея има чума, отказа в двора й да влизат държавни ветеринари. Ана не пропуска да обясни, че разбира значението на постъпките си: “Ако наистина имах болни животни, щях ли да оставя нещата току-така?!” .

Най-лесно бе за журналиста от “Бивол” Димитър Стоянов да обвини МВР в чадър над престъпността при аферата “Джи Пи гейт”. Кой ли не би му повярвал? Но той не го направи в първия момент. “Не мога да кажа какво са разбрали от полицията и какво не. Мисля, че там се получи една поредица от неразбирателства, тип развален телефон” – така той обясни защо с румънския колега са били арестувани, след като контактували с полицията; тя би следвало да знае, че пътуват към село Егълница. Стоянов изрече думите сутринта след инцидента. Той разказа фактите – били са проснати на земята, държани с белезници на ръцете, работата им е била осуетена; защо – полицията следва да каже. В такъв момент висша отговорност на всеки замесен човек (още повече журналист) е просто да разкаже фактите. И да остави другата страна да съобщи гледната си точка. Интерпретации, тези, контратези – правят се впоследствие. 

В тези редове няма стремеж да се нищят вини, престъпления, да се установява има или не чума. Целта е да се покаже чисто човешкото чувство за отговорност, така както го разбира съответният индивид. Спонтанната реакция. Състоянията, в които тези хора дават обясненията, са искреност,

 

простота и никакво бягство

 

от епицентъра на тежките събития. “Аз съм, тук съм, може да съм виновен, а може и не, но не бягам, защото всичко това се случи с мен” – така звучат те.

Има обаче и друг тип хора. С други усещания за отговорност и истина. И в съвсем други състояния.

Датата е 28 август, три дни след трагедията в Своге. “Да, пътят е строен по негово време - 2013-2014-а, и то основно”, казва за Орешарски министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. “Мантинелата, тротоарът са общинска собственост”, добавя по темата, питайки защо БСП не искат оставката на общинската администрация в Своге (намек за кмета Емил Иванов, който е от ДПС).  След още два дни казва: “Политическата отговорност невинаги се поема с оставка. Политическата отговорност понякога е в кризисна ситуация да се отреагира правилно, да се предприемат крути действия и за в бъдеще, да се подпомогне максимално разкриването на истината”.  Едва на шестия ден след трагедията Нанков, Валентин Радев и Ивайло Московски

 

стигат до прозрението,

 

че носят лична политическа отговорност - щом са министри, тя означава едно – оставка. След снишаване ги е “подсетил” премиерът Борисов. Всички те преди това са се опитали да отклонят вниманието към опозицията и строителната фирма или тихо да избягат – политически, нали са политици.

Нечовешко е да се рови в личната трагедия на Московски. Но следва да се припомни обективният факт, че той остана министър на транспорта седем месеца след ужасен инцидент с транспортно средство, управлявано от него.

Датата е 26 октомври 2017 г. Освен по пътищата в България се води и една друга смъртоносна война – срещу дъжд, вятър, сняг и язовири. Предния ден наводнение е взело жертви в Бургаска област. “Действията, които се предприемат от властите, са на база метеорологичната прогноза. Кодът, който беше подаден, бе жълт”, казва Цветан Цветанов. Така е намерен нов виновник, освен природата - синоптиците. Всъщност подаденият код за района е червен, но това няма особено значение. Главната цел на втория човек в ГЕРБ е да  прехвърли отговорността – към всеки друг, не и ГЕРБ.

 

Жертви, ужас… - те нямат значение

 

за политическата спекула. Страната и две трети от местната власт почти десетилетие се управляват от партията – и това е без значение. “Държавата я няма”, провиква се през 2014 г. при трагичното наводнение в “Аспарухово” варненският кмет Иван Портних. Мълчи за държавата при наводнението в града през 2018 г. При първия случай тя се е управлявала от политическия враг Орешарски. Втория път ръководител е Борисов, партиен началник на кмета.

“Гледаме тъп филм с измислен сценарий", казва шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов за скандала с българския и румънския журналист. Отказва да се извинява, отрича да е имало арест. Но белезниците не са били хартиени?! Толкова ли бе трудно просто да каже: “Да, не знаехме какви са тия хора там, арестувахме погрешка, не биваше".

“Дали проблемът с Търговския регистър не е умишлен саботаж на някой, който иска да създаде проблеми в държавата”, пита Цветан Цветанов. Саботаж в изровените павета на “Дондуков” вижда и премиерът Борисов. Нинова е

 

обвинена в подривна дейност

 

в Странджа. Разликите между този тип хора и другите – обикновените – са очевидни. Едните са човеци. Другите някога са престанали да бъдат такива.

Всичко това не е новина. Но в екстремни ситуации, каквито се случват често напоследък в България, тези два вида хора и морал личат. Едните много са се отдалечили от другите. Когато сърцето трепти, личи. Личи и когато не помръдва.

---

* В статията са ползвани цитати от Нова телевизия, bTV, БНР, Радио 999 и Радио К2.


Какво четем:

🔴 Петър Вучков: "Минута е много" създаде 3 семейства

🔴 Илияна Раева направи равносметка на световното във фейсбук

🔴 Съкровището на Кубрат – най-голямото от периода на ранното Средновековие

Източник: СЕГА



Коментари



горе