БЕЗРЪКИЯТ ФОТОГРАФ ЦВЕТАН МАДЖАРОВ: НЕ МИ ПУКА ЗА РЪЦЕТЕ, РАДВАМ СЕ, ЧЕ ВИЖДАМ ПОНЕ С ЕДНОТО ОКО!БЛИЦ


Направил съм над сто хиляди снимки, твърди уникалният българин

Цветан Маджаров е на 64 години. При злополука са откъснати двете му ръце до китките. Въпреки това се занимава не само с фотография, но и с много други неща, с които здравите хора трудно се оправят.

- Защо не пропускаш да кажеш, че живееш втори живот?
- Защото имам две рождени дати. Едната ми е истинската, преди 64 години, а втората е на 24 март 1981 г. когато стана белята и с ръцете, и с очите ми. Изтърпях ужасни болки от осакатените си ръце, от повреденото ми зрение и слух. Но това не ме прави по-малко щастлив.
- Какво точно се случи?
- Беше 6 часа сутринта, прекрасно време. Паркирах колата си и като бомбаджия трябваше да мина инструктажа и да си подготвя взривните материали за смяната. Дори не подозирах, че само след няколко минути съдбата ще ми отнеме ръцете и ще ме направи инвалид за цял живот. Мощен гръм разтресе близките постройки, въздушната вълна ме вдигна във въздуха, а след това ме стовари на земята.
Бях в пълно съзнание и започнах да викам за помощ. Притекоха се работници от смяната и ме понесоха към болницата. Усещах болката, но дори не съзнавах, че вече нямам ръце, лицето и очите ми са разпокъсани. С една дума - труп, само, че жив. В Девинската болница ме чакаше цял екип от лекари, а операцията продължи много часове. На призива за кръводаряване се притекоха 40 военни и много миньори.
Някои от тях вече не са живи, Бог да ги прости…но аз съм жив след като десет дена бях в пълен мрак. Доц. Димитрова от Медицинска академия в Пловдив и д-р Юрка Такева положиха неимоверни усилия, за да не остана сляп. Знаете ли какво е човек да прогледне след като дълго време е бил насаме с мрака?
- Как се почувства като видя бинтованите си ръце?
- Засмях се и казах на лекарите, че не ми пука за ръцете, но се радвам, че виждам, макар и с едното си око. Още в болницата се научих да се храня сам като завирах лъжицата и вилицата между навивките на бинтовете. Сам започнах да сменям касетите на магнетофона с направена от тел кука. Адски ме болеше при всяко допиране до откъснатите ми ръце, но нямах избор. Или ще се науча, си казвах, или дяволите ще ме вземат.
Жена ми беше през цялото време край мен, макар че бяхме разведени още преди злополуката. Две часа след взрива тя дойде в болничната стая и остана край леглото ми докато бях в болницата. Безкрайно съм й благодарен за това.
- Сега как се справяш сам?
- Още като излязох от болницата започнах да тренирам сакатите си ръце, които ужасно ме боляха. Най-напред се учех да пиша, като държах химикалката със зъбите и си помагах с ръцете, после се научих да я държа както трябва, да пиша красиво и да рисувам. Днес това не е проблем за мен. Карам автомобила без всякакви затруднения, но моята слабост е фотографията - снимам, сам си копирам снимките, сменям си филмите, нищо не ме притеснява. Всичко, каквото правят здравите хора, го правя и аз. Супер съм и като кулинар, мога да готвя всякакви манджи.
- Доколкото знам си поемал много предизвикателства, на които здрави хора не са откликвали?
- Да, така е! Правил съм десетки лудории, с които и здравите мъже не биха се заели да рискуват. Правил съм неща, които граничат с безумието - катерил съм се по скали, влизал съм в пещери, шия, гладя, точа кори за баница. Винаги на рамото си нося чанта, която тежи най-малко 20 килограма. В Стара Загора се хванах на бас, че ще изпия 25 кафета за 10 минути и ги изпих. Кажа ли нещо, няма начин да не го направя. Надбягвахме се с пенсионери и излязох със стотина крачки преди тях.
- Какъв е оня случай в Гърция, с който си се прочул в цяла Европа?
- Нищо особено. Бях на гости на дъщеря си и направих винкела за остъклението на терасата на работодателя й. Гъркът се втрещи като ме видя. Какво толкова. Качих се на терасата и си свърших работата.
- Справяш ли се с техниката?
- Абсолютно на всичко съм намерил чалъма. Сменям си програмите на телевизора без дистанционно със собствени радиосигнали.
- Колко снимки си направил до сега?
- Само цветните са около 70 000, черно-белите са много повече. Имам към 170 килограма снимки събрани и подредени в кашони. Ако трябва от тези снимки да правя албум, той ще е като влак - на колела.

Хасково - Смолян
Едно интервю на
Тодорка НИКОЛОВА


Какво четем:

🔴 Любимец 13 - роден, за да бъде обичан

🔴 Дивият кестен предпазва от негативни лъчения

🔴 Над 20 градуса след сряда, валежите също спират

Източник: Блиц



Коментари



горе