Промяната - моето ново Аз: Ето как Нина Георгиева свали близо 20 кг за 3 месеца



Да изкача стръмните 1237 стъпала и да видя известната позлатена статуя на Буда, която се намира до Тигровата пещера в Краби, Тайланд (на снимката). Това беше едно от желанията ми за 2018 г. Не предполагах, че тези 1237 стъпала ще ме накарат да преосмисля начина ми на живот и здравословното ми състояние.

Фрийлансър съм от десет години, занимавам се с мениджмънт на проекти и консултантска дейност, работя у дома, в интернет среда.

Създадох си вредния навик да търся решения на проблемни ситуации с глава в хладилника и консумиране на наличното му съдържание.

Така всеки проект  ми „залепваше“ по няколко килограма. Усещах натрупването им, но не си поставях цели да променя хранителния режим. Храна поглъщах и през деня, и през нощта. През последните 5-6 години добавих 20 килограма и кантарът не искаше да ми покаже друго, освен трицифрено число. Високото кръвно налягане, в комбинация с ускорен пулс беше ежедневие, трябваше с медикаменти да ги „държа“ в границите.

Тръгнах по стъпалата, водещи до статуята на Буда, без предварителна подготовка, не носих дори вода. Реших, че някакви си хиляда и стотина стъпала не могат да ми се „опрат“. Живея в блок на шестия етаж и стотина стъпала ги качвам без проблем, когато е повреден асансьорът. Но се оказа, че стъпалата към Буда не са като софийските – високи са над 50 см и изкачването с моите наднормени килограми беше изключително трудно. Всяко изкачено стъпало ми говореше: „Сега ти е трудно, а когато бъркаше в хладилника, беше лесно!“ Два часа влачих с мъка килограми, пот и сълзи оставях на всяко стъпало, стигнах до върха и седнах до статуята в състояние на припадък с елементи на просветление – трябва ми ПРОМЯНА!

Когато се върнах в България, започнах прецизно да подбирам продуктите, предимно пресни зеленчуци и плодове.

Свалих три килограма и „замръзнах“ на 111.

В края на юни се наложи да замина за Несебър с моя приятелка, с която започнахме работа по един проект. Трябваше всеки ден да качваме няколко пъти по 6 етажа. Споделих ѝ преживяването си по стъпалата към Буда и желанието ми да променя това, което съм. Тя ми разказа за режима РИНА, известен у нас като 90-дневната диета. Зарових се в интернет и намерих много информация, включих се във фейсбук групи и изтеглих приложението на телефона си.На 26 юни стартирах с първия протеинов ден. В хранителния режим е заложена идеята за разделното хранене – всеки ден организмът приема само един тип храна, която лесно може да преработи.

В протеиновия ден си избирах какво да консумирам от списъка в мобилното приложение – печено пиле, риба, яйца, сирене и мляко.

Следващият ден е ден на скорбялата – избирах си какво да ям от предложените грах, боб, царевица, картофи, леща, ориз.

През въглехидратния ден хапвах пици, пърленки, кифлички и други печива, сладкиши в малки количества, сладолед и задължително блокче натурален шоколад или какаови зърна.

Витаминовият ден беше много лек – хапвах сезонни плодове и зеленчуци през целия ден. Ежедневно похапвах и пресни салати, а закуската ми беше чаша чай с мед, кафе без захар и плод.

Всеки 29-ти ден беше в синьо и правих т.н. „воден ден“ – само с вода и чай. Още първата седмица започнах да усещам „изцеждане“ на тялото си. Режимът доведе до промяната в храненето и пренастройване на метаболитните процеси в организма.

През първите 8 дни от режима се разделих с 4 кг без да гладувам.

Започнах да планирам какви продукти да купувам в зависимост от календара (какъв ден ми предстои). Установих, че безразборното купуване на хранителни продукти, за да не е „празен хладилникът“, е голяма и скъпоструваща грешка. Оставих я в миналото и сега хладилникът ми е „дисциплиниращо празен“.

Месец юли започнах с голям хъс и в очакване килограмите да се топят като лед в коктейл на плажа. Но… след осмия килограм влязох в „платото“ и две седмици не мърдах с грам надолу. През август направих втория воден ден и г-н Кантарев (така си наричам кантарчето) ме зарадва – показа ми двуцифрено число! Бях изумена, когато си сравних снимката от пазара в Краби (февруари 2018) и снимката в огледалото. Липсващите 12 килограма ме мотивираха още повече и си поставих цел:

в ден 90-ти от режима да бъда с минус 20 кг. Точно 40 дни трябваше да ме разделят с осем килограма и да ми донесат желаната ПРОМЯНА.

А тя, промяната, започна с покупки на нови дрехи, с два номера по-малки. Промяна имаше и в навиците – предпочитах да се придвижвам из София пеша, вместо да ползвам градския транспорт. Смарт гривната (подкрепящ и мотивиращ подарък от дъщеря ми) ме дисциплинира много – изминати 5-6 км разстояние всеки ден ми носеха само стотина изгорени калории. Това ме научи да следя етикетите на продуктите, които купувам и консумирам.

Наближаваше 90-тия ден и срещите с г-н Кантарев станаха ежедневие. Много исках да „закова“ числото „- 20“ на мобилното приложение, но… не ми стигнаха 300 гр.

Приключих режима с липсващи 19,700 кг. Заставайки пред огледалото, виждах новото си АЗ. Промяната видяха и моите близки и приятели, техните реакции ме направиха щастлива и радостна. Моята промяна е осъществена. Тя се случи с

„дисциплиниращо хранене“ – ядях това, което не ми се яде, за да стана това, което искам да бъда.

Благодарна съм на всички познати и непознати във фейсбук групите, които ме подкрепяха и насърчаваха. Благодаря на приятелчето Слънчо, който ме провокира да споделя преживяването ПРОМЯНАТА – моето ново АЗ!


Какво четем:

🔴 Пловдивчани тръгнаха към Енихан баба и Момчил войвода и попаднаха на... мечешки стъпки СНИМКИ

🔴 Кървав кошмар край Плевен! Полицай уби жена и рани четирима други!

🔴 Чуйте новата песен на Веси Бонева!

Източник: delo.bg



Коментари



горе