Лекарят с Оскар оперирал собствения си дядо, не спал по седмица преди и след това
Доктор Станимир Сираков тази седмица спечели наградата "Иновации в медицината".
32-годишният роден медик се прочу с уникалните за страната ни мозъчни операции.
Какво обаче е да си лекар в България и как протича подготовката за една операция?
„Дишай. Събери ума си. Припомни си техниката и влез в операционната. Емоционално
ти се срутваш вътре, но има някакви механизми, които изкарват разума на предна
позиция и той взима правилните решения, поне досега”, коментира той. Последното
правилно решение на д-р Сираков спасява живота на 10-годишно момиченце, страдащо
от хидроцефалия. Лекарят прави мозъчна операция на детето през артерия на крака
му.
„При нас дойде в много тежко състояние, трудно движеше който и да е от всички
крайници, почти не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите
заради вътречерепното налягане. В момента тя няма главоболие, движи и четирите
крайника, говори, което за нас е прекрасно. Тя ще се възстановява, надявам се
още”, разказа д-р Сираков.
Случаят не е медицинско чудо, но дори в Европа, подобна операция рядко е успешна.
"Всяка седмица правим нещо уникално за България. Например август месец, един
млад мъж с много сложна мозъчна аневризма, който нямаше алтернатива за класическа
неврохирургия. Осъществихме една методика, с която се оказа, че сме вторите в
света”, допълни докторът.
Преди трудна операция, доктор Сираков не спи. "Преди 3 години оперирах дядо си,
който беше с мозъчна аневризма. Тогава помня един разговор с баща ми. Казах му
– моля те, имаме връзки, да помолим някой от професорите да дойде той да го оперира,
да не съм аз. Той каза: Не, ти ще го оперираш сам. Тогава помня, че седмица преди
и седмица след това не бях спал", разказва лекарят.
Най-големият страх на доктора е този от усложнение. "Страхът ми е имало ли е
още нещо, което е трябвало да направим, да промени изхода, който сме имали", коментира
той пред бТВ.
„За избора ми да стана лекар се повлиях от баща ми. Той е лекар, всекидневието
с разказите от болницата, това те запалва, а по принцип до 6-ти курс, до завършването
ми мислих, че ще стана неврохирург”, разказва лекарят. Специализира при светила
в неврорентгенологията от Сърбия, Франция и Швейцария и се връща в България.
„Никога не съм смятал и така съм го планувал в ума си, че ще работя навън и ще
се доказвам навън. Смятам и сега го чувствам, че е много по-приятно, когато си
успял в една неотъпкана пътека, каквато е българската действителност, да успееш
да наложиш една методика и да се докажеш тук… Много е лесно да отидеш в едно перфектно
работещо отделение навън и да станеш частица, структура от него и да работиш”,
разсъждава младия медик. Да внесеш промени в системата се оказва трудно, особено,
когато става дума за пари.
„Нашата администрация и Здравната каса, министерството да помислят и за оценяване
на нашия труд, защото в момента ние не получаваме нищо. Минава по една клинична
пътека, която не е променяна може би от години. На практика трудът на лекаря не
е осчетоводен. Може би след време аз смятам, че държавата трябва да плаща това
нещо, а по никакъв начин да не идва от пациентите", описва родната действителност
д-р Сираков. А предложения за работа в чужбина не липсват.
"Имам предложения от Франция, от Швейцария, от Германия да работя, но най-фрапантните
суми идват от Щатите. Началникът ми предложи начална стажантска заплата, в която
6 месеца трябва да се докажеш, започваше от порядъка на 200 000 долара годишно.
Ако минеш този стажантски период, ставаше в пъти по-голяма", обяснява той.
Но в операционната зала не става въпрос за пари, а за живот.
„Не съм суеверен, не съм и много набожен. Смятам, че има нещо по-висше над нас,
като сила. Има едно верую на баща ми – винаги помагай, не знаеш кога ще ти се
върне”, заключава докторът, решил да остане в родината.
Какво четем:
🔴 Няколко супер полезни свойства на сланината🔴 ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!
🔴 Приравняват заплатите на духовниците към тези на учителите
Източник: trafficnews
Коментари
Последвайте ни във facebook!
