Винаги ще съжалявам, че онази нощ жестоко обидих майка си


Всяка нощ мама идваше да ме завива, дори когато вече бях пораснала. По стар навик тя се навеждаше над мен, заглаждаше косата ми, която закриваше лицето ми, а после ме целуваше по челото. Не помня кога започна да ме дразни, особено ръцете й, които вечно ме галеха. Те бяха загрубели и дразнеха нежната ми кожа. Една нощ не издържах и избухнах: " Спри да ме галиш. Имаш много груби ръце и допирът до тях ми е неприятен!". Мама не каза нищо. След този случай никога повече не усетих ласките и милувките й. Думите ми дълго ме преследваха в безсънните нощи, но гордостта бе замъглила ума ми и не ми позволи да й поискам прошка.

Изминаха години, а аз не спирах да мисля за онази нощ. Започнах да мечтая мама отново грижливо да ме завива, а после да ме целуне нежно по челото. Понякога всичко изглеждаше толкова далеч, а друг път, сякаш току-що се беше случило. Отдавна бях зряла жена, но неприятната случка се вряза дълбоко и завинаги в съзнанието ми. Днес мама е на седемдесет, а ръцете й, които някога ми изглеждаха груби, все още правят много за мен и семейството ми. Тя е нашият лекар, който бърза да извади от аптечката лекарство, когато някое от внуците ми го заболи корем или си удари коляното. За нас мама готви най-вкусното пържено пиле на света. Експерт е по премахването на петна върху дънките. И досега предпочита всяка вечер да ни радва с купичка вкусен домашен крем.

Моите собствени деца отдавна отлетяха от семейното гнездо. Татко умря и майка ми остана сама. Живея в съседна къща, затова понякога нощувам при нея. В навечерието на Коледа, отидох да спя в стаята, където измина детството ми. Една позната ръка колебливо ме докосна по лицето и махна косата от челото ми. А после отново усетих лека целувка. В ума ми за стотен път избухнаха жестоките думи, които изрекох: " Не ме докосвай. Имаш груби ръце!". Под влияние на истинско разкаяние, бързо сграбчих ръката на мама и прошепнах колко много съжалявам. Бях уверена, че тя помни обидата, защото и аз самата я помня. Но се оказа, че майка ми дори не разбра за какво говоря. Тя отдавна е забравила и простила ...

Тази нощ заспах, оценявайки добротата на милата ми майчица. А вината, с която живях толкова дълго, просто изчезна в нищото.


Какво четем:

🔴 Ужасяващ инцидент в София с авторката на "Дневниците на една к**ва"

🔴 На 6 октомври почитаме Св. апостол Тома Неверни

🔴 7 лечебни свойства на джинджифила РЕЦЕПТИ

Източник: lichna-drama



Коментари



горе