Заради момиче от Враца университетът в Кеймбридж промени правилата си


17-годишната Мария Александрова страда от детска церебрална парализа, но е с дух на продуцент

Не мога да разбера защо се шуми за мен. Може би защото за другите съм различна, казва ученичката

Мария не може да движи краката си, трудно борави с ръцете, но умът ѝ винаги е бистър, а в инвалидната си количка постоянно се усмихва.

Духът и жаждата за успех побеждават тялото - за мнозина това е банална истина, но за Мария от Враца това е състояние, в което постоянно се намира 17-годишното момиче. Защото страда от детска церебрална парализа.

Хората в града винаги виждат оптимистично настроената Мария Александрова, придружена от майка си Зорница като постоянен асистент, запътили се към училище, поредната културна проява в града, която момичето непременно иска да види, или към ресурсния център.

За Мария България узна, след като спечели престижен сертификат от университета в Кеймбридж за отлично владеене на английски език.

Въпреки че трудно използва ръцете си, упоритата Мария може да работи с компютър. Прави го с големи усилия и по-бавно от другите, но често мисли и реагира по-бързо и по-интелигентно от тях.

Лаптопът в

скута ѝ се

превръща в

нейното средство

да преодолее

недъга си

и сама да отвори прозореца към света и постиженията му.

Мария се превърна в прецедент за университета в Кеймбридж. За да получи сертификат за владеене на английски език на високо ниво, оттам променили начина на изпитване заради нейните увреждания.

След като разбират, че тя няма умствени, а само физически проблеми, решават да увеличат времето за изпита, но без да променят неговото съдържание. Разрешили на Мария да използва специална компютърна програма и асистент. И след 8-часовия изпит тя успява.

Още докато е шестокласничка, момичето започва да учи усилено английски в местна езикова школа и изненадва учителите с бързото усвояване на материала. Радостта ѝ от това обучение обаче е помрачена от неразбирането, с което се сблъсква в гимназията по изкуства “Отец Паисий” във Враца, в която учи по това време.

Мария е записана там заради доброто име на училището, условията за по-лесно придвижване с инвалидна количка и умението ѝ да свири на гъдулка, усвоено при упражнения в ресурсния център.  

Като асистент на момичето майката Зорница се договаря с учителите от гимназията да присъства единствено в часовете по български език и по математика, за да може да записва вместо дъщеря си по-трудните уроци. Мария е отличничка, а сред част от съучениците ѝ това кой знае защо предизвиква недоволство.

Тийнейджърите

смятат, че Мария

блести в училище

заради

нерегламентирана

помощ от

майка си

Не след дълго по случая е сезирана регионалната просветна инспекция, която пък не открива никакви нередности при специалното обучение на момичето.

“Мария обаче се травмира от подобно отношение на съучениците си и дълго време бе потисната - спомня си майката Зорница. - Когато се посъвзе, настоя да я преместим в друго училище.

Тогава обаче започнаха нови мъки, защото в другите гимназии в града или ни отпращаха, защото нямат подходящи условия за придвижване на деца като нея, или обясняваха, че още нямат програма за работа с ученици със специални потребности.”

Накрая Мария започва да учи в разположената в центъра на Враца гимназия “Козма Тричков” и е приета много добре от съучениците си там.

Училището има и добри условия за деца като нея, работи с учителите от ресурсния център и разполага с платформа, с която амбициозната ученичка със специални потребности лесно стига до класната стая.

“Доволна съм, защото тук срещнах разбиране, а и на мама ѝ по-лесно да ми помага - казва Мария. - Вече съм в XI клас и смятам, че нищо не ми пречи тук да завърша средното си образование.

Обучението е на високо ниво и ще ми даде добър старт да продължа по-нагоре. Много ми се иска да уча продуцентство, но още не сме решили дали това може да се случи у нас, или в чужбина. Но докато завърша гимназията, ще изясним въпроса.”

Зорница не крие от дъщеря си, че този въпрос е разрешим при наличието на доста средства, с които семейството на Мария не разполага. Ще се наложи да се взема мнението на доста институции,  

да се осигури

подходяща

стипендия

за Мария

и ще трябва да се преодолеят още куп други пречки според майката.

“С Мария участваме често в протеста на майките на деца с увреждания, защото наистина сегашната законова уредба ни вреди повече, отколкото ни помага, и са нужни радикални промени в нея - допълни Зорница. - Само един пример ще дам, за да видите колко неадекватни неща съществуват сега.

Въпреки специфичното си заболяване за Мария по сегашните наредби не се отпускат средства за ортопедични обувки, но такива се полагат на страдащи от диабет. Полага ѝ се обаче вертикализатор, устройство, което може да я държи изправена. Но използването му е ненужно без специалните обувки.”

Сертификатът на Мария от Кеймбридж за проведения в София изпит ѝ бе връчен лично от кмета на Враца Калин Каменов. Тогава от името на общинската управа той предложи и финансова помощ за Мария Александрова.

Предложението по-късно се избистри в закупуване на нова инвалидна количка за ученичката.

Пред майка си Зорница обаче Мария упорито отказва да приеме подобна помощ. Вместо това настоява някой да каже на кмета да зaвърши по-бързо ремонта на участъка от пешеходната зона между нейната гимназия и общинската сграда. Защото при ремонтните дейности са отрязали нормалния ѝ достъп до асансьорната платформа на входа на училището и се налага да влиза през задния вход на сградата и да бъде носена по стълби.

“Получих желания сертификат от университета в Кеймбридж, но с оценка В, което значи само с една точка от максималната А - обясни Мария. - Такава оценка получи моята приятелка от езиковата школа Алексия Вачева от Мездра. Затова не мога да разбера защо се шуми повече за мен. Може би защото за другите съм различна.”


Какво четем:

🔴 Потопената църква при язовир Жребчево – храм, който отказва да погине (ВИДЕО)

🔴 Чудесата на Родопите

🔴 Червената скала – едно приказно родопско кътче

Източник: 24 часа



Коментари



горе