Цар Борис Трети: Само аз останах българофил


"Наш дълг, на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият стимул е безграничната любов към Родината, която живее през поколенията. Но нека, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на онова, което остава след нас и което трябва да бъде наш култ - Отечеството.” Този и още много от заветите на българския цар Борис III могат да послужат на политиците век след коронацията на последния български цар.

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, след като България е загубила катастрофално от участието си в Първата световна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална катастрофа.

Така Борис III (1894-1943) поема царската корона едва 24 годишен.
Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.

На 4 октомври 1918 г. младият цар във войнишки шинел, останал му от бойното поле, е аплодиран от хиляди просълзени българи.

Предстоят му тежки дни - съглашенски войски окупират страната, съсипана от години война, изправена пред тежки задължения по жестокия договор за примирието.

Сила да издържи му дава заветът на майка му от смъртното ложе:
"Борисе, когато един ден бъдеш повикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-добрият цар между царете!".

Престолонаследникът има жестока закалка - израства под опеката на деспотичния си баща, завършва Военното училище в София. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война е в действащата армия като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916) и генерал-майор (1918) г.

Като управник е известен с любовта на народа, с уменията си да лавира. Възстановява важни български територии. С помощта на Берлин и Москва Борис III успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г., а със съдействието на Германия към България са присъединени Македония и Беломорието.

Въпреки първоначално обявения неутралитет, Борис III насочва страната към сътрудничество с оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват страната да се присъедини към Тристранния пакт.

През 1940 г. царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права. Въпреки това Борис III има заслуга да бъде предотвратено депортирането на голяма част от българските евреи към газовите камери.

Царят умира едва на 49 години, на връщане от среща с Адолф Хитлер. Около неочакваната му смърт витаят недоказани версии - че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт. Страната понася кончината му като тежка загуба.

Тъй рече Негово Величество:

"Звездата на България няма да залезе! Отечеството е в опасност, но то няма да загине!" (Реч на Цар Борис ІІІ в Софийския дворец пред министрите при възшествието му на 3 октомври 1918 г.)

"Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил." (Интервю за сп. Тайм от 1941 г.)

"Винаги с Германия, никога срещу Русия." (Към външния министър на Райха Фон Рибентроп, 1942 г.)

"По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки." (На селяни в Софийско, 1942 г.)

"Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик."

Оцелял в атентат

Голям планинар, естественик и ловджия, цар Борис III обичал да броди из Рила, Витоша, Стара планина. И често посещавал района на Бачковския манастир - Клувията, Червената скала, Безово. С любимата си карабина Mannlicher Schonauer Борис III е отстрелял и най-богатата за времето си в света колекция от глухари.

При поредния лов в околностите на днешния Ботевград, в Арабаконашкия проход, царят оцелява по чудо в атентат на анархисти, които атакуват царския автомобил с бомби и стрелба на 14 април 1925 г.

След щастливото спасение на царя, на 15 април, в София е отслужен благодарствен молебен на площад „Александър Невски“. Това става само ден преди най-чудовищния атентат в българската история - този в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 година. Така още веднъж царят оцелява по чудо - вместо на опелото на известния генерал Коста Георгиев в София предпочита да отиде на погребението на приятеля си, ловеца Петър Котев, в Бели Искър. Някои твърдят, че той е бил предупреден за предстоящата трагедия в храма.

Освен самолетите особена слабост за Борис трети били железниците - царят взел с отличен изпит и получил диплома за машинист първа класа. Документът му дава право да управлява пътнически влакове. Царят никога не е допускал инциденти. Той е и първият машинист на теснолинейката Септември-Добринище - това става на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в експлоатация участъкът Якоруда - Белица.

На среща със Сталин

Тайна среща между Борис III и Йосиф Сталин описва американският историк Робърт Конкуест.
В началото на юли 1943 г. шефът на Абвера, адмирал Вилхелм Канарис, който отдавна играе двойна игра с англичаните, на път от Атина за Берлин се отбива в София. На четири очи Канарис споделя с цар Борис, че немските тайни служби подготвят атентат срещу Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Сталин по време на срещата им в Техеран в края на годината. Царят решава да използва тази информация.

На 9 август 1943 г. при царя се явява пълномощният министър на Райха Адолф Бекерле и му съобщава по молба на Хитлер, че трябва да отлети за срещата с него на 13 август, петък. Позовавайки се на своя фатализъм, в който и Хитлер вярва, царят отлага визитата с ден.

На 10 август самолет "Юнкерс-52" с български отличителни знаци излита от Божурище за Анкара. Самолетът се приземява аварийно на резервно летище край Истанбул. Тук "резервният пилот" Борис III слиза и със самолет на съветското разузнаване лети за Москва през Кавказ.

Според тази версия срещата на Борис III със Сталин в присъствието и на Георги Димитров се е състояла на 11 август вечерта. Борис съобщава за готвеното покушение в Техеран. След което пита директно: "Ваше Превъзходителство, може ли да се помогне на малка България да оцелее след войната?!". Така българският цар получава твърдата гаранция на Сталин за съдбата на България. В този момент Борис III се просълзил, отбелязва Георги Димитров в тефтерчето си. Обръщайки се към двамата, Йосиф Висарионович казал шеговито, че "някои държави могат да вървят към социализма и като монархии".

Версията звучи като трилър. Въпреки че липсват доказателства, факт е, че след една година командващият Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин поднася два букета руски цветя на покойния български цар - от името на Сталин и на Георги Димитров.


Какво четем:

🔴 Научният начин да изберете снимка за профила си в интернет

🔴 Приказният замък в Равадиново, близо до Созопол (ВИДЕО)

🔴 Живот в Испания: Историята на една българка

Източник: Марица



Коментари



горе