Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Актрисата, която изигра Ирина от "Тютюн", Лиза от "Крадецът на праскови", Неда от "Отклонение" и Невена от "Спомен за близначката", и която ни остави още над 50 незабравими филмови роли, си отиде от този свят на 3 юни 2000 г. - преди 18 години. Невена Коканова бе само на 61, изглеждаше великолепно и можеше да ни дари с още великолепни мигове - на сцената, в киното и в живота.

Актрисата бе истинска звезда на родното кино и звезда, с която можеше да се гордее светът. Тя стъпи още с първата си главна филмова роля на червения килим на кинофестивала в Кан. Колкото и да я бяха препъвали за ролята в "Тютюн" на режисьора Никола Корабов, тя показа коя е по един безспорен начин. В спомените си покойният Корабов загатваше, че е преживяла драматично ролята, но режисьорът отнесе тази тайна в гроба...

По-важното е, че след Ирина в "Тютюн" вече никой не се съмняваше, че Невена Коканова ще бъде първата дама на българското игрално кино. И тя извоюва това признание не само с ролите си, но и като човек - в живота. Приживе актрисата бе не само ценена, но искрено обичана от публиката и остана в сърцата на няколко поколения българи с образа на национален кумир. Невена Коканова бе звезда.

Йордан Матев в ролята на Борис Морев и Невена Коканова в ролята на Ирина в сцена от филма "Тютюн", 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

Съдбата й бе и бляскава, и тъжна. "Самата тя бе едно скрито вълшебство", казваше за нея покойният голям български кинокритик Георги Стоянов-Бигор.

В края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в балкана - в с. Иглика, Габровско. Преди това пряко сили се бори с болестта, за да играе на сцената на столичния театър "Възраждане" и в Сатиричния театър. Нейна най-близка приятелка е била голямата Стоянка Мутафова, която и до днес се просълзява, когато стане реч за... Вена.

С Никола Анастасов и Георги Парцалев във "Видения в небесния театър" (Снимка: Сатиричен театър)

Всички близки на Невена Коканова казват едно и също за нея - че е била освен голяма актриса, един изключително фин и раним човек, чужд на злословията и интригите - една истинска аристократка на духа, с голямо и отворено към хората сърце.

Десет години след смъртта на актрисата, след като почина и екранният й партньор в "Крадецът на праскови" - Раде Маркович, от близките му дойде новината, че в личния му архив са били открити множество писма от Невена Коканова. Двамата актьори се влюбили един в друг по време на снимките на "Крадецът на праскови", а по-късно си разменят писма в продължение на цели 40 години. Времето превръща любовта им в силна духовна връзка, която и двамата ценят до смъртта си. Най-близките им хора са знаели това. След смъртта на Раде Маркович, който умира десетина години след Невена, синът му запазва тези писма в знак на уважение не само към баща си, но и към чувствата му към Невена...

С Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Театърът в града носи нейното име и ежегодно отбелязва не само деня на раждане, но и датата на кончината на актрисата на 3 юни, както ще направи и днес - с цветя пред барелефа на Невена Коканова.

Театрални празници в чест на Невена Коканова се провеждат и в Ямбол, където театърът също носи нейното име - Драматичен театър "Невена Коканова".

Невена Коканова и Тодор Тотев в "Ромео и Жулиета" на сцената на Ямболския театър (1956-1957) Снимка: Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол

От Ямбол тръгва кариерата на Коканова. Там тя за пръв път стъпва на сцена като стажант-актриса. Тогава е едва на 18 и няма специално образование по актьорско майсторство. В осанката й обаче личи, че е от сой. Майката на Невена произхожда от аристократична австрийска фамилия, а баща й бил политически затворник в Белене. С този произход, Невена не може да разчита на привилегии в социалистическа България. Трябва сама да извоюва бъдещето си и не й е било лесно, дори само ако се съди на какво е била подложена покрай избора й за ролята на Ирина в "Тютюн". За това разказваше в последните си интервюта, преди да почине режисьорът на филма Никола Корабов. Соц цензурата категорично отхвърля Невена за главната роля в екранизацията на романа на Димитър Димов. Корабов, обаче, докрай отстоява своята "Ирина" и филмът му доказва, че не само, че не е сбъркал с избора си, ами че е открил един истински диамант за българското кино.

Филмът "Тютюн" (1962) е безспорен триумф на родната кинематография. Неслучайно екипът на филма е поканен на кинофестивала в Кан.

Невена Коканова в ролята на Ирина и Волфганг Лангхоф в ролята на фон Гайер в сцена от филма "Тютюн", 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

Преди това Невена Коканова се е снимала в "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков, но в ролята на Ирина в "Тютюн", тя сякаш открива себе си. Този филм поставя началото на нейната впечатляваща филмова кариера.

Зареждат се запомнящи роли като Жана в "Инспекторът и нощта" (1963) на Рангел Вълчанов), Лиза в "Крадецът на праскови" (1964) на Въло Радев, Ана в "Карамбол" (1966) на Любомир Шарланджиев), Неда в "Отклонение" (1967) на Гриша Островски, Герда в "С дъх на бадеми" (1967) на Любомир Шарланджиев), Тинка в "Момчето си отива" (1972) на Людмил Кирков и мн. др. Невена Коканова ни остави незабравими образи на жени във филмите на едни от най-добрите български режисьори. Тя беше любимо лице на екрана - както за създателите на кино в България, така и за зрителите.

Невена Коканова остави трайна следа в българското кино, и в творчеството и на други творци. Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея.

На името на Коканова Министерството на културата и "Бояна филм" учредиха награда за филмов дебют на актриса - "Награда на името на Невена Коканова".

С Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Какъв човек е била самата Невена?

Тя бе красива жена, изключително фотогенична, а всички нейни близки твърдят, че не е била суетна.

За мнозина е загадка желанието й да се уедини да живее на село - в Габровския балкан. Тя самата казва в едно интервю, че е избягала от "градските вълци"?...

Григор Вачков и Невена Коканова (Снимка: Сатиричен театър)

Разочарована ли е била от нещо, и от какво? - Приживе не обичала конфликтите, предпочитала да преглътне разочарованията си и да ги заключи дълбоко в душата си. А е била наранявана и разочарована...Много пъти - "и преди, и след "избухналата демокрация", казва в съкровено интервю за Невена, Стоянка Мутафова.

През 1991 г., Коканова, заедно с колегата си и приятел - актьора Николай Калчев, написват пиесата "Последните 13 дни на цар Борис", по книгата "Корона от тръни" и мемоарите на царица Йоана. И двамата не крият, че са монархисти по убеждения. Играят тази пиеса по вътрешно убеждение пред Симеон Сакскобургготски и семейството му.

Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

По-късно, обаче, мнозина започват да упрекват актрисата, че е "неблагодарница". Припомнят й, че кариерата й се дължи на соца и "силата на социалистическия реализъм", макар това да не е съвсем вярно... Невена някакси не може да отговори на нападките. Още повече, когато повечето от критиците й не ги изричат гласно. Оказва се, че тази великолепна актриса, не успява да се "впише" в постдемократичното време. "Ретроградните партийци от едно време не й позволиха да направи каквото и да е, а тя се притесняваше от факта, че искреността й се тълкува като предателство!...", споделя един от близките й приятели.

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Всъщност, личността на Невена Коканова трябва да се разглежда извън всякакъв политически контекст. Защото и до днес няма друга актриса в родното ни кино, която да олицетворява абсолютната женственост така, както Невена Коканова.

Нейните изтънчени черти на лицето, невероятната й фотогеничност на екрана и достолепното й поведение в живота, будеха искрено възхищение.

Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

В личния си живот Невена Коканова бе неразривно свързана с големия български режисьор Любомир Шарланджиев, когото всички филмови дейци приятелски наричаха Шарлето. Когато се запознават, тя е на 17, още ученичка в Търговската гимназия. Търсят лица за масовката на музикалната комедия "Две победи", и така попадат на нея.

Той е буквално запленен: "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!", споделя Шарланджиев с колегата си Иван Андонов.

Невена Коканова с майка си, съпруга си Любомир Шарланджиев и дъщеря си Теодора

Сватбата се състоява в Габрово, обядът с гостите - в Соколовския манастир. Шарланджиев изиграва огромна роля за израстването на Коканова като актриса. За жалост, неговата кариера е препъната от цензурата, със спирането на филма му "Прокурорът" /1968/. Режисьорът изпада в дълбока депресия. Невена остава до него до края му - Шарланджиев умира внезапно през 1979 г. В негова памет актрисата завършва филма му "Трите смъртни гряха".

Невена Коканова във филма на Вили Цанков "Сватбите на Йоан Асен" (1975)

80-те години на миналия век се оказват пагубни и за нейната кариера. По повод на книгата си за Невена Коканова "Аз коя съм", журналистът Георги Тошев казва в едно интервю:

"Имам свидетелства, че на Невена Коканова изключително много е пречено. Била е недолюбвана от ЦК. Нейният баща е лежал в Белене, той е бил царски офицер. Това нещо не може да не тегне върху биографията ти - когато си изселен и нямаш право да живееш в София. Но тази жена никога не се е държала като репресирана. Дори когато е забравена през 80-те години, тя пак намира начини да продължи да се занимава с театър.

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Сега разбирам колко самотна е била Невена - жената, която е била толкова обичана и толкова аплодирана, е била самотна. Тя е водела един доста обикновен, тих личен живот. Въпреки легендите за любови!... Тихостта й идва от нейната вяра. В нейния живот няма нещо, което да е тайно, страшно, грозно, скандално. Тя е една жена, която толкова честно е обичала и толкова честно е правила изборите си, че няма за какво да бъде съдена!...", казва журналистът.

С баба Ванга на Петков ден на Рупите през 1993 г. (Снимка: Иван Григоров)