Акад. Любомир Желязков бил мозъкът на BG фармацевтиката


Не се страхуваше да изпробва върху себе си и децата си нови лекарства, спомня си дъщеря му Антонина Желязкова

Eдва ли има български дом, в който да не са купувани лекарствата, които още преди десетилетия са направени в научноизследователския институт, основан от Любомир Желязков. Между тях са прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други.

Акад. Любомир Желязков е роден на 14 октомври 1918 г. в Свиленград, а тази година БАН представя изложба по случай 100 г. от рождението му. Тя е открита в централната сграда на БАН и може да се види от 14 до 21 октомври.

“Баща ми е роден в семейството на Танка Старирадева от копривщенския род на Стария Рад (негова праправнучка) и Димитър Желязков от Свиленград. Завършва гимназията в Хасково, а след това и химия в СУ “Св. Климент Охридски”, разказва за баща си Антонина Желязкова, историк и социален антрополог. Любомир Желязков е

брат на по-малката

от него Бинка

Желязкова

- първата жена режисьор у нас.

“Беше привилегия и радост да живееш в семейството на Любомир Желязков. Личност, която беше издигнала в култ толерантността, правото на всеки да има свои възгледи и занимания и любовта към музиката и изкуството”, разказва Антонина.

“Беше учен изобретател и съществуваше в свой свят, който никакъв домашен хаос и шум не можеха да смутят. Седеше с неговите листчета, изпълнени с формули, задълбочено водеше записки въпреки игрите и врявата на деца, снахи, зетьове и внуци, разнасянето на гърнета, пранета и тенджери. Макар да беше отнесен учен като от роман, той държеше на голямото семейство и раздаваше любов и справедливост”, спомня си Антонина Желязкова.

Акад. Желязков има един син и две дъщери (всичките кадри на БАН), шестима внуци (четирима мъже и две жени), дочака две правнучета (момче и момиче). Сега в момента правнуците са седем, а има и две праправнучки.

По неговия път поемат средната му дъщеря Татяна Желязкова - микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми, и една правнучка. Синът му Георги Желязков работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика, един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър.

Най-малката дъщеря - Антонина Желязкова, беше съветник на президента Желю Желев, сега преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и е директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия, прави задълбочени изследвания за Балканите.

Акад. Любомир Желязков е създателят на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ). Институтът разработва лекарства и извършва контрол и изпитания над тях. “Навремето наричаха този институт и баща ми “мозъка на фармацевтиката”. Започнал е от едно мазе с един лаборант, докато успя да развие внушително фармацевтично изследователско звено с производствен профил, известно у нас и в чужбина. Не се страхуваше да изпробва новите лекарства върху себе си и върху нас. Това правеше живота на нас, децата, весел и авантюристичен. Всички сме около масата за хранене,

краката ни под

нея са натопени

в легени със соли,

а ние похапваме престаряла храна, за да установим, че тя не вреди на стомасите ни - разказва Антонина Желязкова и продължава: - Заминавам на първо море с двама приятели, след като съм завършила гимназия. Татко ми връчва колба с формули по нея и ми заръчва само аз да се мажа с тази емулсия и ще придобия фантастичен тен. Не отстъпвах пред молбите на приятелите да изпробват тази таткова магия за тен. Като резултат те почерняха, а аз се върнах толкова бяла, колкото заминах. Вероятно са разработвали слънцезащитен крем.”

Много интересна е историята с проваления държавен изпит - причината да предаде бели листове на комисията било хапчето, което получава от баща си: “ Когато трябваше да се явя на държавен изпит в университета, бях много изнервена. Не можех да тръгна, непрекъснато тичах до тоалетната, докато баща ми не ми даде малко бяло хапче от новите им транквилизатори. На изпита, когато раздадоха темите, бях обхваната от весела еуфория, не ме свърташе на банката в този хубав слънчев ден. Върнах празните листове, махнах с ръка на колегите и седнах да ги чакам в “Грозд”. Преподавателите ми квестори се смаяха, тъкмо бях защитила с отличен дипломната си работа и напускам след минути изпита. Татко ми се извини, но доста разсеяно, защото ме разпитваше и водеше записки, когато се прибрах разплакана. Каза спокойно, че има и поправителна сесия, а резултатът е фантастичен (от хапчето). Така си живеехме и беше много плътно, наситено, интересно.”

Големият принос на акад. Желязков и делото на неговия живот е създаването на НИХФИ. Институтът разработва и внедрява нови лекарствени средства и форми, които са оригинален български продукт. От малка лаборатория за 14 г. той се разраства в голямо научно звено и благодарение на усилията на акад. Желязков се премества в специално построена 10-етажна сграда. Той създава екип от сътрудници, изключителни експериментатори и теоретици. Активно участва при създаването на актуалния и досега и радващ се на добър прием в чужбина оригинален темпидон.

“С неговото лично участие бяха създадени и внедрени множество синтетични и фитохимични лекарствени препарати, много от тях се продават и до днес. Това са противотуберкулозните ИНХА-17 и САХ, сърдечносъдовият прениламин, диуретикът фурантрил, препаратите пирамем и емовит, оригиналните стеноприл и темпалгин, карсил и оригиналният български трибестан, разказва неговият студент, а после и активен сътрудник в института д-р инж. Кирил Нинов, ст.н.c. II ст.

“Под ръководството на проф. Желязков дейността на НИХФИ обхващаше всички възможни аспекти на фармацевтичното производство на България: от синтеза на субстанции през използването на растителното богатство на страната, органопрепаратите, антибиотиците и различните видове готови лекарствени форми до контрола на качеството. И сега по-голямата част от продукцията на българските фармацевтични фирми се произвежда по технологии, разработени и внедрени от НИХФИ. Като резултат българската фармацевтична промишленост заемаше едно от първите места заедно с Унгария по износ на лекарства в бившия Съветски съюз и осигуряваше основните приходи по т.нар. първо направление, а много от тези лекарства и сега се продават в Русия и някои от бившите съветски републики”, спомня си д-р инж. Кирил Нинов, който е и директор на института от 1991 до 1997 г.

Благодарение на разработките на ръководения от акад. Желязков институт българската фармацевтична промишленост

се нарежда на

шесто място в света

по производство и износ на лекарствени препарати и досега около 85% от създадените и произвежданите у нас лекарства са разработка на НИХФИ. “Баща ми беше от грубо ограбените по времето на социализма, а и след това. Има многобройни лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света. Печелил е милиони марки, долари, франкове, йени годишно за България. Когато се разболя тежко и предусещаше края си, ми каза: “Ужасното е, че нямам пари дори за погребението си.” Аз му отговарях: “Да, но имаш всички нас, за да те изпратим, както трябва”, разказва Антонина Желязкова.


Какво четем:

🔴 Люляк цъфна в Шумен, кестени във Видин

🔴 Стивън Хокинг с плашеща прогноза преди смъртта си! До края на века ще се появят суперхора, които...

🔴 Изгонете уроките и магиите от дома с мента

Източник: 24 часа



Коментари



горе