Гергана Димитрова: Ние сме посланиците, носещи богатството на фолклорните традиции


- Г-жо Димитрова, с „Мистерията на българските гласове“ сте на голямо турне, в което се включва и Лиса Джерард. Виждате ли разлика в това как ви възприема публиката?

- Да, в момента сме на турне в Германия. Имаме 4 концерта съвместно с Лиса Джерард. Тези концерти са естественото продължение и развитие след появата на новия албум на хора „БууЧииМиш”, чиито реализатори и издатели са „Шуберт мюзик“, в лицето на Бояна Бункова. Тя е човекът, дал идеята за проекта. Реакцията на нашите концерти винаги е била бурна, вълнуваща и емоционална. Сега отново е така - силен възторг от това което се случва на сцената.


- Не бяхте записвали студиен албум от 20 години с хора. Какво ви вкара в студио и какво беше чувството?

- В тези 20 години работата в хора не е спирала нито за миг, участвали сме в най-различни продукции. Но наистина с чисто нов репертоар и записи се случи сега, след предложението на „Шуберт мюзик“ да осъществим този проект. Работата по музиката е главно дело на композитора Петър Дундаков, който е и музикален продуцент. Винаги е вълнуващо, когато се създава нещо ново. Положихме много труд и съвместни усилия с колегите и диригента на хора професор Дора Христова.

- Как се работи с Лиса Джерард, все пак е носител на „Златен глобус“ за филмова музика и професионалист от световна класа?

- За мен срещата с Лиса беше сбъдната мечта. Много преди да се случи този проект съм я слушала и съм се вдъхновявала от нейната музика в групата Dead Can Dance. След като се запознахме, се оказа, че и тя самата се е вдъхновявала точно от „Мистерията на българските гласовe“. Нещо като интуитивна връзка във времето, която доведе всички ни до днешния проект.

- Какви са личните ви съприкосновения с нея и какво ще запомните от Лиса?

- Личните ми съприкосновения започнаха в студиото, където Петър Дундаков ни запозна. Тя познаваше гласа ми, защото предварително й бяхме изпратили идеи за колаборации между наши фолклорни мотиви и нейната музика. Наистина беше възхитена и вдъхновена за това, което ни предстои заедно. Най-силното усещане за мен беше, когато тя поиска да се впуснем в импровизация двете просто върху един пад (електронен бордон). Получиха се невероятни вплитания и състояния. Чувствах се благодарна!


- Давала ли ви е някакъв съвет? А искала ли е от вас такъв?

- Не бих могла да кажа, че ме е съветвала с думи. Нашата комуникация винаги е била интуитивна. И по-скоро аз се уча от нейното поведение в определени моменти и, разбира се, се уча на свободата, която тя излъчва винаги. Свободата да бъдеш себе си, да се себеизразяваш чрез музиката и гласа си. Не ми е искала съвети. Искала е да се допълваме и да се усещаме, което всъщност е взаимна сила на сцената.


- Как си обяснявате дългогодишния и нестихващ интерес към „Мистерията на българските гласове“ по цял свят?

- „Мистерията на българските гласове“ е феномен в историята на българската музика. Няма такъв саунд, звукоизвличане, излъчване и въздействие, каквото има този хор. За богатството на фолклора ни каквото и да кажа ще е малко. Имаме дълбоки корени, оставящи следа във всички нас и в душите на хората, когато ни слушат. Ние сме посланиците, носещи богатството. За съжаление в България това не е най-рекламираният жанр. Да, живеем в много експанзивно време, поколенията се менят и потребностите - също. Затова се търсят нови начини за интерпретация на фолклора. Новият албум на хора е точно такава стъпка. Но в основата е традицията.

- Кой е най-големият комплимент, който сте получавала за работата си и от кого?

- Ще отговоря така: това е комплимент, който получих от Лиса Джерард преди няколко месеца и не съм го споделяла с никого. Това бяха думи, от които някой друг вероятно би се главозамаял. Но аз ще ги оставя за себе си.

- Кога и как постъпихте в „Мистерията на българските гласове“? Разкажете историята.

- Преди 24 години имаше конкурс в „Мистерията на българските гласове“. Беше годината, в която завърших музикалното училище в Плевен. Съдба, стечение на обстоятелствата… Явих се на конкурса и ме приеха. Мисля, че това беше най-невероятният начален старт за мен и развитието ми. Бях 19-годишна. Само след 2 месеца заминахме за Щатите. Излетях! Освен със самолет за първи път и на световната сцена. Изпълних се с толкова обич, вдъхновение и благодарност за това, което ми се случва. Аз пеех с едни от най-именитите и емблематични певици - Надежда Хвойнева, Радка Алексова, Кремена Станчева, Василка Андонова, Олга Борисова, Бинка Добрева.

- Как ви избраха за солист на хора?

 - За да си солист в този хор, трябва да извървиш определен път, да придобиеш необходимия опит и сила. Трябва да покажеш качества и умения, че можеш да го правиш. Необходима е психика, която да устои на емоциите, които неминуемо съществуват. Диригентът Дора Христова ми се довери и ми възложи едно соло в песента „Мехметьо” на Иван Спасов. И до днес го пея, но с него започнах. В годините заедно с момичетата от „Ева квартет“ доказахме способностите си в камерното музициране и също много често присъстваме в програмите на хора. Не знам как точно, постепенно с натрупване станах солист.

- Постоянно пътувате, колко дни в годината сте в България?

- Да, много често пътуваме. Може би половин година сме в България. Но това е нашият живот - „Пътят е целта”.

- Кой ваш концерт няма да забравите никога и защо?

- Наистина ми е трудно да определя. Със сигурност първия ми концерт през 1994-та с „Мистерията“ в Сан Франциско. Никога не бях виждала такава публика - да вика и да тропа с крака. Били сме в едни от най-великолепните зали - „Роял фестивал хол“ в Лондон, „Кенеди център“ във Вашингтон.

- Как успявате да балансирате между семейството и кариерата си? И как компенсирате дългите отсъствия?

- Никак не е лесно. Децата са голяма отговорност и аз се старая да бъда отдадена майка. Сигурна съм, че те чувстват липсата ми, защото аз съм дете на родители певци и знам какво е усещането. Разбира се, че им нося подаръци, но това не винаги компенсира. Просто когато съм си в България, гледам да общувам максимално с тях.

- Съпругът ви също се занимава с музика. Тя ли ви събра и това ли е формулата за успешен брак на човек като вас, който е постоянно на път?

- Да, съпругът ми Костадин Генчев е музикант с главно М. Великолепен инструменталист на кавал и композитор. Запознахме се отново покрай работата ми в „Мистерията на българските гласове“. Музиката ни събра, тъй като тогава той ме покани да солирам в негови композиции. Така се започна. Истинско взаимно разбиране има помежду ни. Той участва в различни проекти и също много пътува. Понякога сме и заедно. Знае, че аз искам да летя, и винаги ми дава криле. Щастлива съм с такъв мъж като него.

- Имате ли общи проекти с него? А децата ви интересуват ли се от музика?

 - Да, имаме. Единият е моят солов етнопроект „Белонога“. Другият е „БууЧии Миш“. Отделно “Дива река“, „Булгара“ са негови проекти, в които аз участвам епизодично. Децата ни са много музикални. Големият ни син Димитър е на 13 години, свири на китара и учи в НМУ „Л. Пипков“ в София. Малкият – Борис, едва сега започва. На 6 години е. Има чудесен глас и понякога си правим дуети.

- Включихте се и в едно от най-въртените парчета през последната година - Sunbeams, което стана хит дори в Ибиса. Как се случи това да се присъедините към проект с електронна музика?

- Това е една от посоките, в които работя напоследък. Проект, иницииран от Красимира Дамянова - продуцент и режисьор на видеото. Тя ме свърза с диджей Фабрицио Паризи и така започнахме. Когато говорех за новите начини за достигане до младите - това е един от тях.

- Когато сте извън хора, използвате артистичния псевдоним Белонога за собствените си проекти. Разкажете повече за тях и какво предстои?

- Белонога идва от Гергана в “Извора на белоногата” - всички познаваме тази героиня. Носела е много силно българския дух, нещо, което аз самата нося и съхранявам, предавам и на децата си. Когато избрах този псевдоним, започнах работа по соловия ми проект и албум “През очите на слънцето”, който излезе през 2012 г. благодарение на „Елен мюзик“. Сега ми предстои втори албум - “През очите на земята”. До броени дни ще е на пазара. Издава го „Наратор Рекърдс“. Предстоят ми концерти с тази музика. Отделно изяви с „Ева квартет“ и „Мистерията на българските гласове“.

ВИЗИТКА:

- Гергана Димитрова е родена на 27 февруари 1975 г. в Плевен

- Завършва Музикалното училище „Панайот Пипков” в родния си град през 1994 г. и веднага е взета в „Мистерията на българските гласове“

-В момента е една от петте основни солистки в последния проект на хора и Лиса Джерард – албума „БууЧииМиш“, който предизвика възторг по цял свят

- През 1996 г. заедно с Милен Иванов основава „Ева квартет“

- Участва в музиката на композитора Петър Дундаков в театралните постановки „Евридика“ и „Фантомна болка“, както и в игралния филм „Пощальонът“


Какво четем:

🔴 Календар, който ви ориентира кога и какво е подходящо за садене

🔴 Над 2 МИЛИОНА видяха това ВЕЛИКОЛЕПНО изпълнение на ВЕЛИКИЯ Васил Михайлов. Песента "Капитан Петко Войвода" заслужава да се види и чуе

🔴 Адвокатът на класиката

Източник: Монитор



Коментари



горе