Дядо Влайчо казвал кой ще си дойде жив от фронта


Дядо Влайчо Жечев от село Коньово, за чиято дарба се говори, че надминавала тази на Ванга, става известен в бурна епоха. Някои от най-прочутите предсказания на "пророка на народа" се отнасят до това дали някой ще се завърне жив от фронта.
Заради участието на България в четири кървави войни през първата половина на ХХ век, този въпрос е бил от първостепенна важност за оцеляването на цели семейства. Затова и най-често питали ясновидеца за близките си на бойните линии. От друга страна, самият дядо Влайчо е участвал в Първата световна война и познавал отблизо болката на хората.
"И днес Йордан Събев от село Бояджик, Ямболско, още помни писмото, което получил на фронта от дядо Влайчо, пише Мария Жечева в книгата си "Дядо Влайчо Феноменът от Коньово". При ясновидеца била отишла майка му, за да разбере какво е състоянието му, а текстът гласял: "... Данчо, където те пратят, там ще отиваш,
от нищо няма да се страхуваш, жив отиваш,
жив ще се върнеш!"
"И аз навсякъде съм ходил спокоен и съм изпълнявал всичко без страх - споделя той пред Мария Жечева. - Писмото ме окуражи. Поддържаше духа ми през цялото време. От нищо нямах страх. Ползвах се с уважение от началниците. Отличавах се със своята смелост. Бях кавалерист. Срещу 1 април дойде ред да настъпваме. Нашият взвод от тридесет души отиваше на разузнаване. Полковник Таралежков от Стара Загора ме извика в щаба и изпрати за конна свръзка. През това време нашият взвод влиза в бой. Убити са двадесет и осем души. Само двама оставаме живи. Така се сбъдна предсказанието на дядо Влайчо. Върнах се жив и здрав при семейството си."
Според запазените свидетелства дядо Влайчо вижда като на длан съдбата на военнослужещите -
къде се намират в
момента и дори
точната дата
на завръщането им
Такъв е случаят с един свещеник, който след години му благодари:
"Дядо Влайчо, с настоящото писмо ще ви изненадам, за да ви заинтригувам да си спомните някои неща, станали преди тридесет и пет години - пише му А.П. от с. Воден, Ямболски окръг. -Бушуваше Отечествената война, на която от втората фаза съм участник и аз и по Божия промисъл и злощастна човешка съдба при атака на щурмова рота, но разбита и при контраатака на немците заловен в плен. Тъй като е било съобщено на съпругата ми - изчезнал безследно. Мъките и тревогите по своя съпруг я довеждат до вас, наедно със своята майка, сега покойница.
Вие от ваша страна, със силата на духа, пребиваващ у вас, сте й казали точната дата на пленяването и за учудване,че ще се върна жив и здрав и точната дата на завръщането ми. Понастоящем, съдено от повелителя на живота и смъртта било да стана православен свещеник, а измъчената ми тогава съпруга сега презвитера Гена.
Дядо Влайчо, ето защо нашето семейство храни добри симпатии и уважение към вас и скъпо ви ценим като добър ясновидец."
Друг спомен пък гласи:
"През 1944 г. татко бил на фронта в Сърбия, в корпуса - свидетелства Мата Кр. Колева от Кърджали. - Два-три месеца не се обаждал и това разтревожило майка ми. Заедно с баба и по-малката ми сестра Цеца, която била на девет месеца, тръгват от Кърджали за Коньово. Дядо Влайчо бил на градината. Имало много хора. Той бил отвън. Загледал се в детето и ги поканил: "Заповядайте, вашият влак има два-три часа закъснение, не се притеснявайте." В стаята се обърнал към майка ми: Ти се притесняваш за мъжа си. Той в момента е болен и е в Ниш, в болницата, но ще го изпишат и може да ви изпревари. Ще си дойде и повече няма да се върне на фронта." Така и станало. Когато привършва отпуската на татко, той се приготвил да замине отново. Бай Боян Серафимов - началник на пощата, го посъветвал да не тръгва, че нещо се върти на фронта. И той остава. Неговата част попада в плен. Много от приятелите му не се завръщат. Бай Димитър Калайджиев, негов приятел, се връща от плен след седем години."
Дарбата на дядо Влайчо била толкова силна, че той можел
да предвижда не само отделни важни събития от живота, а дори и целия житейски път на хората
Напълно запазено е автентично предсказание от неговия кръщелник Живко Сребров, който отишъл да живее в далечна Австралия:
"Роден съм в село Хрупище, Костурско, Егейска Македония. Дядо ми слага името Живко, без да бъда кръстен в църква, защото трябвало да служа там в казармата. Скоро майка ми се завръща в България и се установяваме в град Ямбол, откъдето е родом тя. Баща ми се познава с дядо Влайчо. Веднъж, когато съм бил на четири години, на едно събиране той ме видял, погалил ме и казал: "Хубаво момченце, но не е кръстено." Щастлив бил баща ми, когато дядо Влайчо се съгласил да ми стане кръстник. Така започна нашата близост. Когато поотраснах, аз прекарвах ваканциите в Коньово, а по-късно помагах и в стопанските работи. Бях буен, но кръстник ме обичаше. Желанието ми бе да стана летец. В България не успях. Отидох при кръстник на градината за съвет. Спомням си неговите думи:
"Виждам един дълъг път - жп линия започва оттук, от градината, минава през цялата държава,
ще преминеш границата на България и ще се отзовеш в друга държава
Виждам военна униформа. Ще останеш във войската. Виждам и решетки, затвори, изпадаш в лошо положение, но няма да бъдеш унищожен. Иде бъдещото спасение от това голямо премеждие. Пак продължава пътят - чужди граници, чужди държави и стигаш до морето. Виждам един бял кон с тебе. Това е твоят ангел, който те пази от зло. Той преминава с тебе по железници, море и океани и там ще намериш спокойствие и мир. Ще се издигнеш материално и морално. Там ще бъде твоето царство."
Така и стана. До 1947 г. бях летец в армията на Тито. След много премеждия аз се установих в Австралия. Радвам се на добро семейство и благоденствие."
Въпреки многобройните свидетелства за уникалните възможности на ясновидеца, както "168 часа" вече писа, комунистическата власт забранява на дядо Влайчо да помага на хората. След като е интерниран за цели шест години в различни лагери, през шейсетте години отново под заплаха от затвор му забраняват да приема хора. Било му много трудно и живеел почти в нелегалност, за да може да помага на нуждаещите се. Но дядо Влайчо възприемал страданието като неизменна част от пътя на Любовта.


Какво четем:

🔴 Пловдивчани се млатят в средата на улица заради запушен гараж

🔴 Спасение в България няма, нито за младите, нито за тези, които са болни

🔴 Пак безчинство: Роми нападнаха с брадви и мотики полицията в Гълъбово, жандармерия от Пловдив едва е усмирила тълпата

Източник: 24 часа



Коментари



горе