На село, далеч от града и шума: Не с лопата, а с лаптопа!


Забравете типичната селска картинка от миналия век: къщи, потънали в разруха, по пейките престарели хора, оплакващи старините си и чакащи Господ да ги прибере по-бързо, та да се свършат мъките им.

Представете си спретнати къщи, заселени с млади хора. Седят на чист въздух на маси отвън пред лаптопите си. През деня работят, вечер се събират и обменят опит и знания. После заедно се разхождат по планинската пътека, която води до красива поляна с цветя. Връщат се, има курс по дърворезба или керамика. Вечерта се събират пред селската сцена за джаз концерт. На другия ден са на иновативно събитие как да започнат собствен бизнес например…

Свежата картинка не е сцена от някой сайънс фикшън, а реално съществува в България, в поселището Зелин до Ботевград. Там в къщата на баба си младата юристка Цветина Петкова е създала първия професионално организиран хъб (място) за събиране на дигитални номади, които искат да живеят и работят на село.

Това е международно движение. Дигиталните номади са хора, които искат да се откъснат от Матрицата. А Матрицата е корпоративната среда, с работно време от 9 до 17 ч. Тя е и начин на мислене, на живот, на работа. Дигиталните номади отказват да работят в офис. Ако им е нужен само един лаптоп, те биха могли да работят на която и да било точка на България и дори на света. Достатъчно е на мястото да има надежден Wi-Fi.

Може да се каже, че дигиталното номадство е част от движението дауншифтинг, или да ограничиш стреса. Това социално явление набира все по-голяма популярност на Запад. В буквален превод означава "да превключиш на по-ниска скорос", да намалиш темпото. Философията му е контрапункт на забързания и динамичен начин на живот в града. Удовлетворението от успеха, професионалната реализация и пълната банкова сметка са заменени с щастието от опростения и осмислен начин на живот със свободата да избереш кога да работиш и кога да почиваш, и то сред природата.

Тези хора отказват да зависят от заплатата си и търсят начини да предприемат свой собствен бизнес. Преместват се да живеят в къщи на село. Събират се с хора, които мислят като тях и се учат един от друг как се прави стартираща компания.

"Досега под кариера разбираме един и същи модел – университет, работа в компания, катерене нагоре по кариерната стълбица и какво? В един момент стигаш до най-високата позиция в една компания и установяваш, че това не ти носи нищо – казва Цветина пред "Труд". – Но може да се живее и по друг начин – професионалното и лично развитие да вървят ръка за ръка и да се издържаш от работата, която ти носи най-голямо удоволствие. И няма нужда да се доказваш на някого и да се титуловаш като търговски директор или каквото и да било друго, за да живееш щастливо. Защото в крайна сметка работиш за други хора, които те експлоатират".

"Следва бърнаут, или професионално "изгаряне", който влачи след себе си демотивация. Чувстваш се изцеден и използван. При дигиталните номади това също е кариера, но пречупена през личния избор – обяснява Цветина. – Кой е казал, че работата и удоволствията трябва да бъдат разделени? Те могат да вървят в синхрон. Тоест ако днес почивам, или се забавлявам, или ходя на конна езда, после имам свободно време да избера колко часа и кога да работя така, че да мога да си позволя таксата за конна езда. А не да работя по 8 или 12 часа, за да стана търговски директор, да нямам време за семейството си, нито за нещата, които обичам да правя".

В същото време селото, в което се нанасят 25-35-годишни образовани хора се оживява, усвояват се земи с богати плодородни почви, оставени да пустеят, което само по себе си е много родолюбиво начинание.

"Затова се върнах и в България, защото, пътувайки много по света, я преоцених. Преоцених с какво разполагаме тук като природа, ресурси, свобода – казва Цвети. – Световна тенденция е хората да се връщат обратно към природата и има много млади българи, които искат да го направят. Така променяме и икономиката, на локално и глобално ниво. Дауншифтингът означава и свободата на избор да живееш и работиш в други условия – с качествена храна, спорт и избор с какво да си изкарваш прехраната. Което ти дава най-ценното – спокойствието от свободата на избора".

Мащабната идея на проекта на Цветина "Номадско ЕдинЕние" (UnityHub) е да се създаде мрежа от коуъркинг и коливинг места, като моделът се разпространи и по други български села.


Какво четем:

🔴 Юмруци подред: За жената, тъщата, балдъзата

🔴 Смолянчанин черпи с безплатен сладолед 15 години

🔴 С 3 медала се прибраха българските ученици по астрономия от Международната олимпиада

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе