Нов тип мегалит открит в Средна гора

В англоезичната литература обекти, подобни на “Северния брат”, се означават с термина ‘precariously balanced rocks” – PBRs[1] (деликатно балансирани камъни), като това понятие се използва най-често, за да означи естествени формирования (напр. т. нар. ‘glacial erratics’ – морени, останали да се крепят върху съвсем малка площ в привидно предизвикателство към законите на физиката, след отдръпване на ледовете, които са ги придвижили до окончателното им местоположение). За ледников произход на подобни мегалитни обекти, обаче, може да се говори в райони със засилена ледникова активност при последното заледяване на Европа[2], но не и за Средна гора. В българската традиционна топонимия PBRs обикновено се означават твърде сполучливо като ‘Кантар камък’.

В някои случаи подобни каменни блокове дори се ‘залюляват’, без да падат, когато върху тях се приложи известна сила. В Средна гора такъв камък е известен над с. Мътеница в м. Илинчина кория: ( https://www.youtube.com/watch?v=9jaiYf8JnAE ). Известни като ‘Люлеещи се камъни’ (Rocking stones, Logging stones, Logan stones), за някои от тях има сведения, че са допълнително обработвани, за да се постигне ‘люлеещият’ ефект.[3]

В нашата научна литература липсва разработване на проблема за балансираните камъни от археологическа гледна точка, а на този етап не са ни известни и разработки, които да изследват темата с методите на геологията. За да се постигнат максимални резултати, задължително е бъдещите изследвания на обекта да включват и геоложки изследвания.

На практика е невъзможно да бъде пряко доказано дали определен каменен блок е застанал в деликатно равновесно положение под въздействието на природни фактори или след съзнателна намеса. Затова в случая ще използваме косвени фактори, за да аргументираме тезата си, че произходът на скалния комплекс „Братята” е изкуствен:

1. Скалната площадка, върху която се изправят двата монолита, носи следи от изкуствено подравняване, както върху хоризонталната ѝ повърхност, така и по вертикалната ѝ стена от източната част.

2. Между двата монолита е оформен проход, дълъг около 4 м. Изкуственият му произход е несъмнен поради две причини:

А/ ориентацията му е точно изток-запад и

Б/ оформен е така, че двете плочи да са успоредни.

Считаме за невъзможно тези две обстоятелства да бъдат налице едновременно при природен феномен, поради което приемаме „Братята” за мегалитен обект с изкуствен произход.

Балансираните камъни и сеизмичната активност

Проучванията на Bell, et al. (1998) на балансирани камъни, намиращи се в близост до сеизмични разломи в щатите Калифорния и Невада, САЩ, проведени с методите за датиране rock-varnish microlamination и датиране с cosmogenic36 Cl дават изненадващи резултати. Всеки от изследваните балансирани камъни (взети са общо 34 проби) е застанал в деликатно балансирано положение преди най-малко 10 000 г., като за някои тази възраст достига 27 000 г.[4], въпреки факта, че балансираните скали могат да бъдат изведени от деликатното си равновесно положение при сравнително малки ускорения от 0,2–0,3g.[5] [6] Ако български геолози проявят интерес към изследване с цитираните методи, мегалитът „Братята” би представлявал подходящ обект.

Функция

Предвид ориентацията на прохода между двата монолита на изток, можем да предположим, че мегалитът е бил използван за наблюдения на изгревите на Слънцето около дните на есенното и пролетно равноденствие. Нужни са археоастрономически наблюдения, които да установят дали ‘прозорецът’ между двете плочи на „Братята” фиксира и служи за наблюдение на други небесни обекти.

Проходът е ориентиран също към отсрещен скален връх, завършващ с извисяваща се монолитна скала. При теренен обход се установи, че до нея води отклонение на тракийския път, който преминава на север от с. Розовец в посока запад към с. Свежен. Това обстоятелство свидетелства за значимостта на скалния масив в тази епоха. От върха на скалата се разкрива отлична гледка към мегалита „Братята”. Не бяха установени следи от обитаване или култова дейност с изключение на огромна по размери скална плоча, отцепена от вертикалната скала и паднала до нея от северната й страна. Хоризонталната й повърхност е гладка, а самата скална плоча при падането си се е подпряла на друг камък, образувайки малък скален заслон. Необходими са редовни археологически разкопки, които да установят дали значимостта на обекта за траките произлиза единствено от ориентацията му точно на запад спрямо процепа между двата монолита на „Братята” и видимостта, която предлага към мегалита.

Аналози

Преди да пристъпим към издирване на аналози на изследвания обект, е необходимо да уточним отличителните му характеристики:

1. Мегалитната конструкция се състои единствено от два успоредни ортостата. Върху двете вертикални плочи не е и никога не е била налична трета (падането й би нарушило баланса и на ортостатите), т.е. не се касае за трилит или долмен, а за завършен ансамбъл от две вертикални плочи, формиращи 'прозорец', вероятно за наблюдение на слънцето и евентуално други небесни обекти. Съществуват мегалитни паметници, състоящи се от две вертикални, побити в земята плочи, но почти винаги те са допълвани и от придружаващи камъни, формиращи общ комплекс. В изследвания случай плочите са само две.

2. Въпросните вертикални плочи не са побити в земята, а са балансирани, като за едната от тях балансът, макар и теоретично възможен (камъкът се крепи на три точки с изключително малка площ на фона на колосалния му размер), изглежда почти невъзможен за постигане на практика.

След откриването и заснемането на паметника, бяха предприети стъпки по идентификацията на типа мегалитни обекти, към който той принадлежи. С цел идентифицирането на аналози на изследвания мегалитен обект бяха установени контакти с български и чуждестранни изследователи и познавачи на мегалитната култура от САЩ, Латинска Америка, Индия и Западна Европа и за кратко време се натрупаха множество предложения и богат снимков материал на мегалити от цял свят. Опитите на чуждестранните изследователи да издирят идентична конструкция се оказаха неуспешни. На този етап единственият обект, който притежава съвкупността от гореизброените характеристики на мегалита „Братята”, е обектът ‘Момини гърди’ край с. Старосел, Същинска Средна гора. И при него става дума за два балансирани вертикални скални блока, а аналогията може да бъде продължена с функционалната характеристика на мегалита край Старосел, който е ориентиран на запад и следователно най-вероятно също е бил използван за наблюдения на Слънцето. Съществуват обаче две две разлики:

1. При „Момини гърди“ монолитите не са успоредни, а за баланс разчитат на контакт помежду си;

2. Докато при мегалита от Розовец каменните блокове са балансирани върху изкуствено заравнена скална площадка, при този от Старосел всеки от блоковете е изправен върху отделна материкова скала.

Интерес представлява и един долмен от щата Монтана, САЩ. Той споделя някои от характеристиките на мегалита „Братята”, а именно двата успоредни ортостата (които също изглеждат балансирани), но се отличава принципно от нашия обект по наличието на покривна плоча, което го причислява към категорията на трилитите и долмените.

Бихме могли да приемем „Братята” за два успоредни менхира, поставени един до друг. В този случай се сблъскваме с два проблема. Според Цонев (2012) менхирът е „стълбовиден каменен блок, забит вертикално в земята”. Очевидно, вземайки за отправна точка тази дефиниция, не бихме могли да причислим двата монолита към групата на менхирите. В англоезичната литература се предлага по-обща дефиниция: „Висок, изправен камък, издигнат в праисторическата епоха”. Това определение не уточнява метода на издигане – дали се касае за забиване в земята или просто поставяне във вертикално положение. Менхирите биват единични или групирани в кръг, оформящи ‘алеи’ или произволни конфигурации.[7] Срещат се двойки менхири, разположени подобно на „Братята”, но те обикновено се допълват от придружаващи менхири, заобикалящи централната двойка.

Дори в много редките случаите, когато се касае за ансамбъл от два менхира, както в изследвания случай, без изключение всички примери за двойки менхири се представляват от забити в земята монолити, а не балансирани такива.

Така, определянето на новооткрития мегалит за конфигурация от два менхира според нас не отразява същността на обекта.

Дефиниция

Следва да признаем, че на този етап на изследване в световен мащаб eдинственият засега и най-близък аналог на мегалита от с. Розовец се явява вече известната мегалитна конструкция „Момини гърди“, намираща се край с. Старосел. На базата на техните характеристики се предлага обединяването на тези засега само два обекта в нов тип мегалитни конструкции: „Двойка балансирани монолити“, като разновидност на този неописан досега в литературата тип е мегалитът от Розовец, който представлява двойка балансирани успоредни ортостати.

Бъдещи открития и изследвания в областта на мегалитните култури в световен мащаб ще покажат дали изследваният обект ще намери своите още по-точни аналози и тази дефиниция ще обхване по-голям брой мегалитни обекти или ще остане валидна единствено за конкретен, уникален в световен мащаб, случай.

Контекст и датиране на мегалитите в Сърнена Средна гора. Средногорският прото-долмен

„Братята” не е единственият впечатляващ мегалитен обект в Сърнена и Същинска Средна гора. В нашата литература досега липсват систематични изследвания, опити за типологизиране и датиране на огромното богатство от мегалитни структури в тези дялове на планината (убедени сме, че бъдещи теренни обходи и в Ихтиманска Средна гора също ще установят наличието на мегалити).

Най-характерната мегалитна конструкция в Средна гора е ‘прото-долменът’. Представлява каменен блок (или плоча) поставен върху материкови скали, най-често без никаква допълнителна обработка. Разликите между ‘Средногорския прото-долмен’ и долмените, характерни за Странджа, Сакар и Източните Родопи са съществени:

1. За разлика от долмена, при който всички съставни елементи са премествани и поставяни от човека, при прото-долмена такава е единствено покривната плоча, която е поставяна върху материкова скала, най-често върху три точки;

2. Използваните при градежа на долмени каменни плочи са обработени допълнително, докато при прото-долмена се използват груби каменни блокове с различна форма и размер, които рядко носят следи от обработка;

3. Поради горните причини за разлика от долмените, при които антропогенният им характер не буди съмнение, някои прото-долмени изглеждат като естествени формации, образувани вследствие ерозия, ледникова или сеизмична активност.

Считаме обаче за невъзможно големият брой мегалитни обекти от типа на прото-долмена да е резултат от случайни природни фактори, още повече с оглед отсъствието на ледникова активност в Средна гора.

За изключително интересен също така намираме факта, че в Средна гора засега не е потвърдено наличието на нито един долмен от типа на обектите в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Има сведения, че такива са съществували, но са отдавна разрушени.[8] Единственото засега сведение за запазен долмен в границите на Средна гора е това на Г. Бончев от далечната 1933 г. за обект в землището на с. Турия, общ. Павел баня, състоящ се от четири отвесно поставени необработени каменни блока, покрити с хоризонтално поставена плоча.[9] Възможно е обектът да е от типа на прото-долмените, с които Средна гора изобилства, или преходен вариант, при който ортостатите са поставени от човека, но не са обработвани. За съжаление опитът ни да открием долмена засега са безуспешни.

Въпросът за датировката на средногорските мегалити няма как да бъде адекватно адресиран на този етап преди да бъдат извършени системни археологически разкопки на подобни обекти. Въпреки това, на базата на множеството посетени и документирани от нас подобни обекти, можем да изложим следните съображения и работни хипотези:

1. Приетата в българската археологическа наука датировка за долмените в Странджа, Сакар и Източните Родопи (XII – VII в. пр. н. е.)[10] се базира на открития при разкопки в и около тях керамичен материал. Тя не отчита възможността тракийското население да е използвало за погребални и култови цели вече създадени в по-ранен етап долмени. В този смисъл ние поддържаме тезата на Цонев (2012) за неубедителните датировки на българските долмени като най-късните в света само на базата на контекстуален и стилов анализ на намерените артефакти, както и за нуждата от въвеждане на оптически стимулираната луминесценция (OSL)[11] като най-надежден съвременен метод за датиране на подобни обекти.

2. Средногорските прото-долмени не са надгробни паметници. Считаме, че механичната аналогия с долмените от Странджа и Сакар тук е неоправдана. Повечето прото-долмени в Средна гора са на труднодостъпни места, а много от тях просто нямат необходимото пространство за погребение, освен ако не става дума за кремация.

3. Средногорският прото-долмен има своите аналози по целия свят. Най-примитивни като изработка, тези мегалити са израз на най-древния пласт космогонични представи за устройството и структурата на света. Характерен за него е принципа на троичността, отразяващ най-древните разбирания за трите божествени аспекта, за първата проявена Троица, от която произлиза всичко. При прото-долмените този принцип е представен чрез трите опори на покривната плоча.

4. Освен на по-късните долмени, прото-долменът е идеен предшественик и на трикраките култови масички, характерни за цялата неолитна епоха в Тракия.

5. Средногорските прото-долмени могат също да бъдат тълкувани като паметници, останали до наши дни от древен праисторически култ към камъка, характерен за Тракия, които нямат връзка с погребални или поменателни ритуали. В тази връзка следва да споменем древното име на Тракия, засвидетелствано от Ст. Византийски – Перке. Възможно е наименованието да произлиза от ПЕР – хет.; инд. евр. ‘камък, скала’, изразяващо именно идеята за почитането на скалата, документирано на много скални тракийски светилища.

6. В България прото-долменът е непропорционално разпространен – повечето обекти се откриват в Средна гора, но се среща и другаде (Родопи, Стара планина, Рила, Странджа и др.)

7. При бъдещи археологически разкопки само на малък процент от мегалитните обекти в Средна гора ще бъде открит керамичен материал, а дори и там, където такъв се открие, най-вероятно ще се касае за вторично използване на обекта в много по-късна епоха.

Заключение

Мегалитната конструкция „Братята” край с. Розовец крие изключително висок познавателен потенциал. Считам, че с тази първа публикация ще предизвикаме научен интерес към обекта не само от страна на археолози и изследователи на древността, но и на геолози и сеизмолози, които при изследването на мегалита могат да получат отговори на въпроси, които до този момент не са разработвани у нас. Ситуиран в контекста на богатството от мегалитни обекти, изградени преди хилядолетия в Средна гора, „Братята” не следва да се изследва като отделен, изолиран феномен, а като поредното свидетелство за голямото разнообразие от мегалитни типове, характерни за тази планина, които очакват своите изследователи. Предложените дефиниции за тези нови за науката типове мегалитни конструкции – Средногорски прото-долмен и „Двойка балансирани монолити“ с разновидност „Двойка балансирани успоредни ортостати“, както и техния обхват, не са окончателни. Очакваме със задълбочаването на изследванията в района те да претърпят промени, допълнения и корекции. Убедени сме, че именно Средна гора може да даде отговори на много от въпросите, които „мегалитният етап от социалното развитие на човечеството”[12] поставя пред съвременната световна наука.