Българи без България


Част от бесарабските българи никога не са стъпвали в България. В документите им пише, че са украинци, в страната ни ги възприемат като чужденци, но в сърцата им е избродирано – горди българи. Дъхът им спира от мелодията на родопските гайди. Обличат се в български народни носии и плачат, когато чуят космическата песен „Излел е Дельо хайдутин“ и „химна“ на емигриралите българи „Облаче ле, бяло“. Те знаят стъпките на българските хора, а децата им говорят свободно езика. И веднъж на всеки две години близо 10 000 бесарабски българи се събират, за да почетат традициите на народа си и да докажат, че кръвта вода не става. За първи път това се случва през 1998 г, когато се организира събор на българите в Украйна. В наши дни той вече се е превърнал в главното социално-културно събитие на 300-хилядната българска общност в страната. Целта му е запазване на традициите, историческите и културните достижения на българите в съвременните украински земи. 

Тази година VIII-то издание на събора, посветено на 25-годишнината от основаването на Асоциацията на българите в Украйна, бе открито от емблематичната Валя Балканска и гайдарските състави „Родопчани“ и „Дельо хайдутин“, както и оркестър „100 каба гайди“. Звукът от пискуна отекна в цялата крепост и като ехо се разнесе над града – всички да чуят и разберат, че българският дух е жив. От първия тон нещо ме хваща за гърлото, а в слънчевия сплит усещам тежест и невъзможност да дишам. Магическа сила е събрана в българската гайда, всяка частица от мен се наелектризира. И хем ми е милно и драго, хем сълзите тръгват. Оглеждам се и виждам, че хората около мен също са затаили дъх, а по лицата им се стичат солени капчици. Сърцата ни плачат. С всяка фибра на тялото си усещам безусловната любов на едни хора, които цял живот жадуват за родината, която са изгубили още преди да се родят. И се чудя - какво е усещането да си българин, а никога да не си живял в България... и онова райско парче земя отвъд Дунав да е твоят вечен блян? Песента на гайдата спира, мислите ми са разпилени и аз тръгвам из зелените поляни, които са обвили основите на крепостта, и се опитвам да се събера отново цяла…

***

…И докато стрелките на часовника сякаш бяха спрели, аз се пренесох в една друга България при едни свободни и горди българи. Още носещи белезите на миналото и научени на любов и преданост към отечеството, изпитващи огромно възхищение от националните постижения и привързани към родната земя, език и традиции. Бесарабските българи ме научиха на най-ценния урок, който не е записан в нито един учебник по история – страната ни не е просто географска територия. България е усещане.


Какво четем:

🔴 Марин от Оряхово и Сун от Пекин – една невероятна история

🔴 Пътеводител към най-хубавите неща, които можете да направите в България

🔴 Българско бебе сътвори демографско чудо

Източник: spisanie8



Коментари



горе