Майката на издирваната Мария: Баща й я укрива, за да не бъде изпълнено решението на съда


- Г-жо Седмакова, преди дни МВР съобщи, че издирва 7-годишно момиченце и баща му. Проверка на Dir.bg показа, че става дума за дъщеря Ви и бившия Ви съпруг - Христо Седмаков, за когото казвате, че я е отвлякъл. Разкажете ни вашата история и в какво точно го обвинявате?

- Със семейството ми живеехме в Англия от 2008 г. С течение на времето отношенията ни с Христо се влошиха, аз не работех, грижих се за детето ни и бях финансово зависима от него. Започна да става агресивен и и контролиращ. След една лятна ваканция в България през 2013 г. пожелах да остана с детето при родителите ми временно, докато преразгледаме отношенията си, като също така исках да съм близо до майка ми, която точно тогава имаше сериозни здравословни проблеми. Той реагира яростно, имаше заплахи за живота ми. Започна дело по Хагска конвенция за връщане на детето в Англия и въпреки моите показания за влошените ни семейни отношения съдът взе решение за връщане на детето в страната по обичайно местоживеене, тъй като конвенцията е доста категорична в това отношение и не взима предвид националността или други извинителни причини за действията на родителите. Христо ме накара да вярвам, че се връщаме всички заедно, но ме остави без билет и отведе Мария обратно без мен.

След многократни разговори в рамките на няколко дни той все пак даде шанс на семейството ни и ние отново заживяхме заедно в Англия. Щастието не трая дълго и скоро нещата се върнаха към обичайното положение. Не разрешаваше детето да поддържа връзка с родителите ми, дори по Скайп. Изискваше половината от заплатата ми, въпреки че беше поне 6-7 пъти по-малка от неговата. Никога не ми е давал пари за лични разходи, а аз продължавах да плащам за храна или покупки за детето, които покривах с моята част от заплатата.

Отношенията ни отново ескалираха и след няколкомесечен психически, физически и финансов тормоз, аз потърсих емоционална подкрепа в лицето на организация за защита на жените от домашно насилие. Те ме свързаха с адвокат и задвижихме документите за представяне в съда. Отне доста дълго време и Христо разбра за действията ми, след като провери личния ми имейл и използва компютъра ми без мое разрешение. Той беше много ядосан и искаше да напусна апартамента моментално без детето. Аз отказах и въпреки че активно търсих жилище, не исках да напусна преди да има някакво писмено съгласие помежду ни - доброволно или съдебно, за отглеждането на детето. Притеснявах се, че няма да мога да я видя, ако аз напусна сама и седмици спах на неудобния двуместен диван в хола. След направени две срещи с медиатор в опит за уреждане на споделено попечителство, Христо се отказа и не пожела да продължи в тази насока. След като опитите за медиация пропаднаха, аз подадох документи в съда за разрешение да се изнеса заедно с детето и такова ми беше дадено. Така през ноември 2016 г. аз напуснах семейния дом заедно с Мария.

Мария и Даниела по времето, когато са щастливи заедно

Снимка: Личен архив

Последва дълъг съдебен процес в Англия, който приключи със съдебно решение за споделено отглеждане на детето по мое предложение. Пред съда Христо го прие привидно.

Само месец след решението - през юли 2017 г., изпратих дъщеря ми Мария на едноседмична ваканция с баща й във Франция, но той не я върна обратно. Тя беше незаконно изведена от юрисдикцията на Англия и задържана в България от баща й без моето знание и съгласие. Последва втори съдебен процес в София по процедура по Хагска конвенция за връщане на детето обратно в Англия като страна на обичайно местоживеене. Христо ми отказваше достъп до Мария и в продължение на 7 месеца не я бях виждала или чувала. Впоследствие съдът разпореди привременни мерки, докато трае делото и можех да се виждам с нея всеки втори и четвърти петък от месеца в рамките на час и половина в офиса на социалните служби в кв. "Слатина" в София. Това се случваше само в присъствието на социален работник, тъй като Христо твърдеше, че искам да я отвлека (Крадецът вика "дръжте крадеца!").

В становището си пред СГС той потвърждава, че е действал напълно съзнателно и е започнал да организира преместването си в България, още докато е било в ход делото за споделено попечителство в Англия. Неуважението към английския съд и неспазването на постановеното решение показват неговата нестабилност и готовност на всяка цена да се изпълни неговата воля въпреки пълно осъзнаване на нарушаването на закона и последствията от това. Никой не може да гарантира, че този човек ще спазва което и да е съдебно решение от тук нататък, което го прави неконтролируем и непредвидим. Неговата единствена цел е да отстрани мен, майката на дъщеря му, от живота й без каквито и да било основателни причини.

Христо беше подал декларация с невярно съдържание в частно британско училище, което Мария посещаваше, с която ми забраняваха да получа какъвто и да било достъп или информация за развитието й. Училището иззе функциите на съда и ме лиши от родителски права без да е в компетенцията им. Въпреки показаните документи и съдебното решение от Англия. Подадох сигнал в прокуратурата и не последва нищо.

Преди постановяването на привременните мерки, през януари 2017 г., при опит да се видя с Мария пред жилището, в което живеят в кв. Дианабад, бл. 56, Христо действаше агресивно и нападна мен и баща ми, държейки детето в ръце и не давайки ми никакъв контакт. Постави я в опасност, тъй като докато риташе и блъскаше нас, се подхлъзна в снега, падна на земята и легна с цялата си тежест върху нея и продължи да лежи така с минути. Случайни минувачи го молеха да стане, защото на детето не му е комфортно, но той не искаше. Този човек е опасен за себе си, детето си и всички около него, когато изпадне в пристъп на ярост.

Въпреки постановените привременни мерки, Христо нееднократно не водеше детето на срещите ни, говореше й срещу мен и я поставяше в ситуация да избира. За пропуснатите срещи има преписки в Софийска районна прокуратура, по които се работи. Под претекст, че детето е на училищна екскурзия, той не я доведе два пъти, но от училището не потвърдиха тя да е посещавала такива мероприятия.

След като спечелих делото на първа инстанция и обжалването пред Апелативния съд, той изчезна с детето отново и са в неизвестност от края на август, когато за последно са разговаряли с роднини. Последния път, когато аз видях дъщеря си, беше на 27 юли в Дирекция "Социално подпомагане" - "Слатина".

Наетият от мен частен съдебен изпълнител не успя да го намери в рамките на две седмици и когато разбрах, че е напуснал работа (работеше в Аджибадем Сити Клиник, а преди това беше стажант кардиохирург в Бристол), това беше алармиращ сигнал, че той отново е избягал с нея. Сигнализирах в полицията веднага. В момента той умишлено я укрива, за да не бъде изпълнено съдебното решение.

- Докъде стигна битката Ви в съда?

- В момента има три решения. Първото е на английския съд за споделено отглеждане на детето от май 2017 г. Ние не сме разведени все още, имаме равни родителски права. Мария живееше една седмица с мен и една седмица с баща си, като бяхме уточнили, че остава да учи в същото училище и ние двамата ще живеем в рамките на същия град, за да е по-лесно за детето.

Второто решение е по процедурата по Хагската конвенция, взето от Софийски градски съд през май 2018 г. за незабавно връщане на детето в страната по обичайно местоживеене - Англия. То беше обжалвано от бащата.

Третото решение е на Апелативния съд в София от края на август 2018 г., което е окончателно и потвърждава решението на СГС за незабавно връщане на дъщеря ми в Англия. Аз работя тук като старши консултант по продажбите в Debenhams.

- Смятате ли, че има нещо, което българските и английските власти не се направили по случая?

- Като цяло Хагската конвенция е доста категорична за условията, при които детето трябва да бъде върнато в държавата, където е пребивавало преди това. Процедурата е опростена и предвидените срокове са кратки. Например в Германия и Полша целият процес може да приключи за седмици. В България обаче процедурата е тромава, институциите си прехвърлят отговорност постоянно. Вместо предвидените 6 седмици за обработка на документите от отдел "Международна защита на детето" към Министерство на правосъдието, процесът отне месеци. Документите бяха внесени в съда 4 месеца по-късно.

Със сигурност можеше да се вземат и превантивни мерки след обявяване на окончателното решение, за да не се повтаря сценарият с изчезването на детето отново. Многократно молих паспортите им да бъдат задържани, докато приключи делото и има решение и изпълнение. Не беше в компетенцията на никой да го направи. Също така след обявяване на решението не последва никаква реакция от "Международна закрила на детето" с цел подпомагане на изпълнението. Трябваше аз чрез адвоката ми да се свържа с частен съдебен изпълнител, който да се заеме с изпълнителното дело.

Обявяването им за общодържавно издирване отново беше забавено поради многото процедури, които всички институции трябва да спазват. Търпението ми се беше изчерпало и в средата на септември направих публичен призив във Фейсбук с надеждата, че ще бъдат забелязани някъде. След 2-3 седмици на напразни надежди и липса на следи, полицията реши да се обърне към медиите. Краткото им съобщение за издирване на баща и дъщеря обаче не представя пълната история и това стана повод за много спекулации и грозни коментари. Затова исках да внеса повече яснота с това интервю. Надявам се институциите да започнат да комуникират помежду си и да намалят сроковете за елементарни запитвания, за да не бавят работата на полицията, която се опитва да ги открие вече месец!

Снимка: Facebook/Daniela Sedmakova

- Ако бащата на детето чете тези редове, какво бихте му казали?

- Че поведението му е безотговорно и в противоречие с интересите на детето ни. Всяко дете заслужава да расте с двама родители, макар и те да са разделени. Психологическите травми, които й нанася в момента, са неоправдани и трябва да загърби егоизма и високото си самочувствие, да постави Мария и нейната потребност да е щастлива в компанията на двамата си родителя на първо място. Мария отново е поставена в неблагоприятна ситуация, далече от майка си, от роднини и приятели, които е имала около себе си до този момент, далеч от дома й в последната една година, непосещаваща училището, в което е била ученичка предходната година. Тя е под физическия и емоционален контрол на баща си и третирана като куфар, който може да бъде местен по негово желание.

- Вярвате ли, че някой ден ще си върнете дъщерята?

- Разбира се! Вярвам, че справедливостта ще възтържествува! Вярвам, че скоро ще мога да прегърна отново дъщеря си и да направя всичко възможно да компенсирам пропуснатите мигове заедно. Вярата и любовта е това, което ме поддържа в последните 15 месеца и ми дава сили да продължавам напред.

DIR.bg предоставя възможност на бащата да изкаже своята позиция


Какво четем:

🔴 Чудо в световната медицина се случи у нас! Български лекар раздели сиамски близнаци в утробата на майката преди раждането

🔴 Евакуират Военна академия, открита е бомба

🔴 29 от най-забавните войнишки бисери...

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе