Лора Тоскова: Станахме втори в света по китайски със Станислав в жестока конкуренция - преборихме 226 ученици


В гимназията ме посрещнаха като звезда, стъпвах по червен килим, казва абитуриентката от Пловдив

Лора Тоскова е родена на 12 юни 2000 г. в Асеновград. Възпитаничка е на френската гимназия “Антоан дьо Сент-Екзюпери” в Пловдив. Учи в 12-и клас в единствената китайска паралелка. Владее и английски език.

- Лора, преди дни се завърна от Китай, където заедно с единадесетокласника Станислав Макреев от 18-о столично училище се класирахте първи в Европа и втори в света в състезание по владеене на езика. Трудна ли беше победата?

Лора Тоскова и Станислав Макреев с наградите СНИМКА: Личен архив

- Конкуренцията бе жестока. Състезанието “Китайски езиков мост” се проведе в град Кунмин, провинция Юннан, и на него се явиха 114 отбора от 99 държави. Всеки от тях бе от по двама ученици на възраст от 15 до 19 г. Ние със Станислав представяхме България.

Надпреварата се

предаваше на живо

по местен тв канал

и премина в три кръга. За първия имахме две седмици да се подготвим у нас по предварително зададен тест с около 100 въпроса. На самото състезание там се паднаха обаче и такива, които не бяха включени в конспекта. Целта беше да се провери общата ни култура. Със Станислав се справихме с предизвикателството. Първият етап включваше слушане с разбиране, както и въпроси, свързани с географията и културата на Китай. Показват ти снимка на сграда и трябва да отговориш каква е и къде се намира. Имаше и граматична част. Дава се изречение с два подчертани йероглифа, които се изписват еднакво, но тоновете са различни. Задачата бе да изберем точния. Всеки от участниците трябваше да произнесе реч в рамките на минута.

Аз говорих за моя

идол - китайската

танцьорка Ян Ли Пин,

прочута в родината си. Тя обикаля непрекъснато, събира истории и митове и ги пресъздава на сцената с езика на движенията. Самата аз се занимавам с модерен балет от 5-годишна. Затова и не ми беше трудно да се справя със задачата, включваща изпълнение. Представих китайски танц на божура.

- Колко отбора се класираха за следващите кръгове?

- До полуфинала стигнахме само 20 тима, 94 отпаднаха. Задачите на втория кръг бяха разнообразни - да образуваме думи от йероглифи, да подреждаме правилно изречения. Много интересна за мен беше частта, в която китайски ученици ни обясняваха с мимики някаква дума, а ние трябваше да се сетим коя е. Състезателят е с гръб към екран, където публиката вижда отговора. Прилича на популярната игра на филми у нас. На финала отидохме 5 отбора - България, Северна Корея, Камерун, Австралия и САЩ. В този етап от състезанието отново трябваше да се представяме с изпълнение и отговоряхме на въпроси. Северна Корея заеха първо място в света, а ние - второ. Но

ние сме първи

в Европа

- Каква е наградата ви?

- Двамата със Станислав получихме едногодишна стипендия за обучение в Китай. Смятам да я използвам, след като завърша. Желанието ми е да уча международни отношения. Това ще ми помогне да осъществя голямата си мечта - да стана посланик на България в Пекин.

- Кое те привлича в тази далечна държава?

- Забележителностите ѝ, културата, природата. Харесвам китайците, тъй като са всеотдайни и винаги готови да помогнат. Кухнята им е малко екзотична заради използването на люти подправки, но като цяло е вкусна.

- Възпитаничка си на френската гимназия в Пловдив, където се изучават различни езици. Защо избра точно китайски. Казват, че е труден за усвояване?

- Според мен английският, който уча вече 10 г., е по-сложен. Предпочетох китайския, защото исках да съм различна. Обичам да преодолявам предизвикателства и реших да се впусна в дълбокото. В 8-и клас, когато започнах да изучавам този език, първоначално ми бе много трудно. Но нито за миг не съм съжалявала за избора си. Всеки ден се занимавах по два-три часа, за да натрупам запас от думи. Сега вече отделям по-малко време, тъй като имам и други предмети, а и вече свободно говоря и пиша на китайски. В Кунмин гостувах на семейство и нямах никакъв проблем с комуникацията.

- Сложно ли е писането на йероглифи?

- Повечето хора смятат, че това е най-сложното в китайския, но според мен по-трудно е говоренето. Има различни тонове и трябва да се съобразиш в кой от тях да кажеш дадена дума. Примерно

сричката “ма” в

първи тон е майка,

във втори материя,

в трети - кон,

а в четвърти - ругатня.

- Как те посрещнаха съучениците, преподавателите, родителите ти след победата?

- В училището ме посрещнаха като звезда. Бяха постлали червен килим на входа. Подариха ми цветя, скандираха името ми, изпяха ми китайска песен. И съучениците, и учителите ми ме поздравяваха, казваха, че се гордеят с мен. Това бе един от най-хубавите моменти в живота ми. Развълнувах се до сълзи. Родителите ми са много щастливи. И двамата ми помагаха, когато подготвях танца си за състезанието в Кунмин.

- Много твои връстници мечтаят да учат в чужбина и да останат там, тъй като смятат, че ще имат по-добра реализация. Какви са твоите планове?

- Възнамерявам да уча в Китай за дипломат. Но един ден ще се върна. Ако много млади хора емигрират, кой ще движи нещата напред? България е прекрасна страна, но стандартът е нисък. Гледам как хората изнемогват и това ме дразни. Бих искала животът в родината ми да стане по-хубав за всички.

- Догодина си абитуриентка и трябва да се готвиш за матурите. Остава ли ти време за любими занимания?

- Продължавам да танцувам в клуба в Асеновград, където живея. В свободното си време снимам много - хора и пейзажи. Обожавам изгревите и залезите. Толкова ме вдъхновяват с цветовете си.


Какво четем:

🔴 Последната година от живота на Виктория и Северин

🔴 Сериозен пожар гори близо до Княжево (СНИМКИ и ВИДЕО)

🔴 Цветанов атакува Радев: Да наричаш страната си блато прави ли те добър държавник

Източник: 24 часа



Коментари



горе