Древна крепост в Родопите градена като Троя и Микена


- Стената ограждала град от времето на Ахил, Хектор и Одисей, смята археологът проф. Николай Овчаров

- Използвани са огромни каменни блокове - по 5-6 тона всеки

Древна тракийска крепост от времето на Троянската война беше открита при археологическа експедиция с научен ръководител доц. Здравко Димитров край кърджалийското село Бенковски.

Укреплението е строено преди повече от 3000 години в края на бронзовата и началото на желязната епоха. Според археолозите откритата крепост може да се окаже едно от първите доказателства, че древна Тракия е била част от критско-микенската култура, приета за първата цивилизация в Европа.

Археолозите попаднали на древното съоръжение случайно, докато извършвали разкопки на резиденция на тракийски владетел от IV-I в. пр. Хр. Оказало се, че успоредно на ограждащата го стена има и друга, която е

по-стара с поне

едно хилядолетие

Крепостната стена на места достига височина 4 м. До момента са разкрити около 100 м от нея. Не е ясно дали има и други добре запазени участъци. Зидът е от типа циклопски градеж. По същия начин са построени древните Троя, Микена и Тиринт. За направата на крепостта са използвани огромни каменни блокове, някои от които са тежки 5-6 тона.

Името циклопски градеж е дадено още в древността. Представлява суха зидария от големи, необработени или грубо ломени неправилни каменни отломъци, подредени с минимални отстояния един от друг. Градежът се приписва на митичните циклопи. В България строителство с тази технология е откривано само на Небет тепе в Пловдив.

Преди около 50 г. акад. Александър Фол пръв изказва хипотезата, че

Тракия е била част

от прочутата

критско-микенска

цивилизация

“Става дума за едно от първите свидетелства за т.нар. Микенска Тракия. Резиденция отпреди 3000 - 3200 г. Крепостната стена, на която попаднахме, както и керамиката, която излезе, действително говорят за периода на Троянската война. Това се предполагаше, сега имаме доказателство”, заяви археологът проф. Николай Овчаров, който е извършвал проучвания в района през 2004 г. Той допуска, че някога крепостната стена е ограждала град от времето на легендарните Ахил, Хектор и Одисей.

“Все още не може да се каже нищо повече, защото на практика не сме работили по древната стена. Тепърва предстои да се извършват проучвания на пластовете”, заяви заместник-ръководителят на експедицията Полина Пиперкова.

Според нея по камъните, с които е изградена стената,

няма следи от

човешка дейност

Скалите в района, които са използвани за градежа, са изключително меки и с времето ерозират, което заличава следите от изсичания. Надеждата на археолозите е при следваща експедиция да попаднат на находки при разкопки в основата на крепостта, която би трябвало да бъде по-добре запазена.

“За градежа на древната стена са ползвани скални късове и не е търсен правилен ред на подреждането им. Камъните са напасвани, като е използвана природната им форма. Дори да се е налагала допълнителна обработка, тя е била съвсем малка”, каза Пиперкова.

Археолозите още не са проследили цялата древна стена и не могат да кажат дори колко е била дълга. Сигурно е, че

камъни от

древната крепост

са използвани за

изграждане на

по-късната

Тя се намира на метри до старата, поне в района, където са открити останките.

По-новата стена е дълга около 1 км и половина. Пиперкова и колегите ѝ са достигнали до предполагаемата резиденция на тракийския владетел, която обаче не е добре запазена. Проучени са две сгради. Те са заемали площ по около 30 кв. м и вероятно са изпълнявали представителни функции. Твърде възможно е една от постройките да е била светилище.

“При разкопките попаднахме на монети от древна Мароня, което показва, че тукашният владетел е поддържал връзки с гръцката колония. Това е логично, защото древният град се е намирал на около 80 км по права линия от мястото, което проучваме”, обясни Пиперкова. Според нея за разлика от Перперикон и Татул археологическият обект край с. Бенковски поне на този етап е еднопластов и няма преустройства от по-късни епохи.

Целият район, който е проучван при експедицията, е изпълнен с каменни олтари и според археолозите

откритията

тепърва предстоят

Те припомниха, че преди 2 г. при проучване на некропола, попадащ в периметъра на стената, техните колеги Любен Лещаков и Яна Димитрова откриха гроб на ритуално разчленена тракийска принцеса.

При теренни обхождания в района са открити още могили, в които вероятно има и други погребения. Според археолозите останалите гробове вероятно също са на представители на тракийската аристокрация, защото са във вътрешния периметър на крепостната стена.

Какво се крие зад

двете крепостни стени,

ще стане ясно, ако разкопките продължат и през следващата година. Последните две експедиции в района са проведени с частно финансиране от Етнографския ареален комплекс в Златоград. В тамошния музей ще бъдат експонирани находките от района.


Какво четем:

🔴 "Харвард" призна Георги за един от седемте лидери в България

🔴 Филипинци се заселиха във Велико Търново, намериха си работа в земеделско стопанство

🔴 Обичал ли си някога жена, която не е твоя, а е чужда...

Източник: 24 часа



Коментари



горе