Любомир Левчев: Тодор Живков ме попита кого обичам повече - него или кучетата
Аз му четях весели и занимателни истински случки за писатели и поети от времето на социализма, а той ги коментираше, допълваше или просто се смееше...
Ето какво се получи.
Пенчо Ковачев: Любомир Левчев е назначен за зам.-председател на Отечествения фронт, ръководен от земеделеца Георги Трайков. Левчев разказва на свой приятел, че Живков го изпратил в ОФ, за да направи преустройство в най-масовата организация в страната.
Приятелят казал: “Любо, за да направиш цялостна промяна в ОФ, трябва да свършиш толкова работа,
колкото тежко трябва да
вдигне един слон,
за да получи херния
Любомир Левчев: Тогава Тодор Живков ме извика и каза, че решението за назначаването ми в ОФ е утвърдено от Политбюро и няма никакъв смисъл да отказвам. Попита ме знам ли какво е ОФ. Казах, че не знам. “Националния съвет на Отечествения фронт го наричат Долината на слоновете - обясни ми той. - В Индия има една долина, в която слоновете отивали да умрат. Сега ние те пращаме в ОФ, но не да умираш!... ”
Л. Л.: Да, имаше такъв случай.
П. К.: Любомир Левчев е избран за председател на СБП. Влиза в ресторанта на съюза и на вратата почти сгънат на две го посреща управителят Наско Германов. “Какво има, Германе? Нещо притеснен ми изглеждаш...”
Л. Л.: Да, да, да... Ето как се разви разговорът ни с Германа горе-долу. Той: “Заповядайте, другарю Левчев, заповядайте, другарю председател!” Казвам му: “Германе, какво се въртиш сега като обран евреин? Малко ли сме пили и сме се срещали по кръчмите!” “Ееей... така беше. Добри момчета бяхте, другарю Левчев. Много пиехте!
как пиеше!
А Стефан Гецов
как пиеше?!
Малеее...
Веднъж го бих, другарю Левчев. Аз вас бил ли съм ви?” Успокоих го, че не ме е бил.
П. К.: Първата световна писателска среща в София през 1977 г. протича под мотото “Мирът - надежда на планетата”. След края на срещата при Любомир Левчев, зам.-председател на Комитета за култура, влиза един от другите заместници на Людмила Живкова и казва: “Любо, разбра ли? Току-що съобщиха по Би Би Си, че е починал Вернер фон Браун (създателят на балистичните ракети - б.а.). Като научил, че на нашата писателска среща мирът е осигурен, решил, че повече няма смисъл да живее.”
Л. Л.: Имаше такъв виц тогава. Мисля, че Павел Писарев го пусна.
Номерът е, докато разговаря с главния редактор Ищван Шимон, старият писател да бръкне по навик в джоба си и да извади кутийката. Майтап! Обаче Илия Волен бърка в джоба си, след като са напуснали сградата на редакцията и вече са на улицата.
“Какво е това - пита учуден писателят, докато разглежда кутийката. - Сигурно случайно съм го сложил в джоба си. Ще го върна на секретарката.”
Шегата все пак ще стане, но останалите благоразумно спирата колегата си. Той започва да разпитва преводачката Илона Пушкаш какво има в кутийката. Тя му обяснява цялата зачервена. Прекалено свенливият и със строг морал Илия Волен така запраща в земята кутийката, чу гумените ластичета се разскачат като жабчета по земята. А в яростта си старият писател ги тъпче едно по едно и вика: “Аз не съм такъв!”
Л. Л.: Така беше, но не аз сложих кутийката в джоба на бай Илия, а Станислав Сивриев, който също беше с нас.
П. К.: Любомир Левчев и унгарецът Петер Юхас, известен българист, преводач и литературен критик, сядат около масата в дома на Левчев срещу Докторската градина. Любо взема едно томче от натрупаните край стената книги и го надписва: “На Петер Юхас с приятелство и обич”.
Към полунощ, когато
вече са добре печерпени,
Левчев взема още един екземпляр и го надписва по същия начин. “Любо, вече ми даде една тази вечер” - казва Юхас. Без да се смути, Левчев вписва към посвещението думата “отново” и всичко идва на мястото си: “На Петер Юхас отново с прителство и обич.”
Л. Л.: Това не го помня, но е напълно възможно.
П. К.: Писателска среща в Габрово. След края й председателят на СБП Любомир Левчев вижда младия си колега Валентин Пламенов и му предлага да пътуват заедно в мерцедеса му до София. Пламенов, разбира се, веднага се съгласява.
Пристигат в София, Вальо благодари на Левчев и се запътва към жп гарата. Качва се на влака и заминава за Габрово, където на една улица е паркирана ладата му.
Това прочетох някъде преди години. Попитах Вальо, с когото тогава списвахме хумористичния вестник “Нов Българан”, вярно ли е и той небрежно махна с ръка: “Маани ги, бе, нали аз им го разказах...”
Л. Л.: Не мога да потвърдя това. Но аз винаги съм возил хора, когато съм пътувал със служебната кола... Обаче за Вальо си спомням една невесела история. Той беше на работа в посолството ни в Индия, а посланик беше един мой съученик и много добър приятел.
След пленума на 10 ноември 1989 г., когато започна да се говори, че аз с единия крак съм в затвора, а с другия - в гроба, колеги и приятели от чужбина започнаха да пишат писма, за да ме защитят.
Десетина руски поети и писатели начело с Андрей Вознесенски изпратиха такова писмо. Евгений Евтушенко адресира своето до в. “Работническо дело”, но то не беше публикувано. Петер Кюрман от Швеция беше написал писмо до СБП, че кани българска писателска делегация, но в нея непременно да е и Любомир Левчев.
Индийски писатели също пишат писмо в моя защита. Но то не пристигна, защото моят съученик, посланикът, го скъсал пред Вальо Пламенов.
П. К.: В средата на 70-те години на миналия век в София започва масово унищожаване на бездомните кучета. Любомир Левчев написва “зъл памфлет” в тяхна защита.
По онова време в София гостува писателят Габриел Гарсия Маркес. След официалната вечеря, дадена в негова чест, Тодор Живков подхвърля: “Абе, Левчев, я да уточним и един друг въпрос. Хвалил си се, че аз съм ти най-добрият приятел, а сега излиза, че кучатата са ти били по-близки приятелчета...”
Левчев признава, че тогава, зашеметен от иронията на Живков, реагирал неадекватно: “Аз да съм се хвалел, че съм ваш приятел, това е абсолютна клевета! Никога и пред никого не съм казвал такова нещо. Настоявам контролна комисия да разследва случая.”
“Чакай, бе - засмива се в своя си стил Живков, - какво лошо има в това да сме приятели?
Въпросът е кой е по-голям -
аз или кучетата, ха, ха, ха!”
Л. Л.: Абсолютно истински случай. Георги Константинов беше партиен секретар на СБП и написа едно стихотворение, пуснаха го на първа страница на “Литературен фронт”.
П. К.: Става дума за “Квартално събрание”, нали? То започваше така:
Ораторът на гласност пак ни учи,
но свойто “аз” зад думите е скрил.
Защото той дори за свойто куче
широк апартамент е построил...
Л. Л.: Да. Абсолютно вярно. Та тогава отивам на работа, Владо Голев седи и ме чака. “Чете ли, чете ли вестника?! Прочети го! На първа страница...”
Прочетох го. Идва Георги Константинов: “Любо, това не е за теб!” Аз му казах: “Георги, не говори глупости! Казвай, че е за мене, иначе ще постарадаме жестоко...”. Но Георги упорстваше: “Да, ама не е за теб!”
Живков ме извика и каза: “Благодаря за хубавото стихотворение, с което ме поздравявате!” Отговорих: “Другарю Живков, това не е за вас.” “А за кого е?”. “Ами за мен е.” “ А, за теб ли било? Защото аз нямам куче, пък ти имаш куче!” Пълно е с такива смешни истории сега, ама тогава хич не бяха смешни.
Л. Л.: Да, махнаха го.
П. К.: От ЦК ли дойде нареждането?
Л. Л.: Да... Между другото Евтим си подаде оставката и на събранието, на което се обсъждаше положението му, се държа достойно. Каза, че държи да се знае, че сам си е подал оставката... Останахме си приятели.
П. К.: Има и много епиграми за автори по случай влизането им в СБП. Тези епиграми ги приписват на Радой Ралин, но мисля, че не той е авторът на всичките. Епиграмата за влизането на военния писател Евстати Бурнаски е следната:
Писатели, сложете каски!
В Съюза влиза и Бурнаски.
Намесва се Юлия, асистентка на Левчев: “Когато Димитър Димов става председател на СБП, тръгва лафът, че най-после е дошъл ветеринарен лекар, който да оправи тия говеда писателите...”
П. К.: Поетът Васил Сотиров ми разказа, че през 1980 г. Бурнаски издава роман в стихове, който се кзва “Подземният вятър”. В него казват на главния герой, военен, че ботушите му миришат, а той отговаря:
Ботушът винаги мирише,
когато стъпи на лайно!
Л. Л.: Чакай сега аз да ти разкажа един случай. Прави се събрание в издателство “Български писател” за книга с епиграми на Радой Ралин, която е спряна. Пратиха ме да присъствам на събранието.
Епиграмите за махане са сведени до пет и те трябва да отпаднат, за да излезе книжката. И на мен, и на всички други е ясно, че някой е дал това указание. Обаче Радой се е заинатил и не иска да бъдат махнати петте епиграми.
И му казвам: “Хайде, посвети ги на мене тези епиграми, за да се оправи работата.” “А, епиграмите за тебе са други!”, реагира Радой. Обаче трябва да кажа, че той жестоко ме е пазил. Написа предговор за моя книга след 10 ноември.
Л. Л.: Това е хубаво...
П. К.: Върви теоретична писателска конференция. Поетът Николай Зидаров развива теорията си, че времето на езоповския език е отминало. Той бил подходящ за времето на борбата, но сега при свободата на социализма трябвало езикът да бъде ясен.
Л. Л.: Радевски беше уволнен като главен редактор на сп. “Септември” заради моята “Интелигентска поема”.
Не беше доволен от това, разбира се. Но след пленума на 10 ноември 1989 г. той ми се обади, за да ме поздрави.
А преди това е имало
много случаи,
когато сме се карали
Но аз го обичах - той е троянчанин и аз съм троянчанин. Беше ми поръчитал за СБП. Беше остър човек. Не ме е похвалил за тази поема. Не прехвърли вината върху себе си. Мълча си. Но там често сваляха хора. Любен Дилов-баща е уволняван също... “Септември” имаше такава слава - че лесно могат да те уволнят.
П. К.: В канцеларията на Симеон Султанов, директор на издателство “Български писател”, върви спор между него и Богомил Райнов. Райнов настоява да му се удвои хонорарът за току-що отпечатаната му книга. “Богомиле - казва Султанов, - хонорувахме ти криминалния роман по най-високата тарифа от таблицата. Сега искаш още пари. Ама колко ще платим на оня, дето ще напише книгата на нашето време?”
“А, Симеоне, ти за него не бери грижа, той ще я напише без пари!” - спокойно отговаря Богомил Райнов. И си тръгва доволен, хонорарът му е удвоен.
Л. Л.: (Леко се засмива.) За финал, Пенчо, ще ти кажа една епиграма на италиански бард, посветена на мен:
Любо Левчев - поета,
трябва да пази диета.
Аз мислех, че е американски
артист,
а той бил български
комунист.
Какво четем:
🔴 Храни, от които косата ни ще расте по-бързо🔴 Леле каква рецепта ми дадоха за домашен омекотител, вече не си слагам даже парфюм и само ходя и мириша дрехите си
🔴 Купон с кон в махалата взриви мрежата
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
