Неделя Щоноваа: Чух да казват, че хуманността си отива...

Чух да казват, че хуманността си отива.
Чух го с ушите си.
Но днес, по време на самия ефир, с разплаканите си очи, видях друго.

Видях как един лекар, който миналата седмица в Брюксел донесе международно признание за българската неврохирургия, който е първият български специалист неврохирург, получил покана да изнесе обучителна лекция пред Европейската асоциация на дружествата по неврохирургия, днес в студиото също като малко дете, с цялата си душа и всичкия изстрадан копнеж за изцеление, се разплака за свой незрящ пациент, който пише стихове.

Д-р Емануил Найденов - неврохирург от Клиниката по неврохирургия при Университетска болница „Св. Иван Рилски” в София.
Радетел на идеята у нас да се създаде високотехнологичен център по специфична имунотерапия - „бутиков метод“ в академичната медицина, доказал положителния си ефект не само върху пациенти с рак на мозъка.

И после, пак по време на живия ефир, същият този прекрасен д-р Найденов, ме остави без дъх... когато за първи път сподели в национален ефир, че всъщност любовта му към неврохирургията се пробужда през 2001 година...
Когато самият той, тогава студент медицина първи курс, 18 дни е пациент в неврохирургично отделение, по повод тежко заболяване на гръбначния стълб.

- Бях в Ада. И познавам този Ад от времето, когато самият аз бях пациент – каза Емо в студиото.
- Да… очи, които са плакали много, виждат най-дълбоко – смайвах се тихичко аз.

Хора!

Не е важно като пораснем дали ще станем лекари, филмови звезди или йога инструктори.
Важно е, колкото повече растем, толкова по-почтени и достойни за доверие да ставаме!
Днес плаках.
По време на ефир. И след ефир. Гостът в студиото също плака. Началникът на операционен блок в Александровска болница, д-р Петър Грибнев и той плака.
И поне още 50 разплакани съобщения получих.

Защо?

Защото днес сякаш да си нормален, чувствителен и чист, се явява шокиращо.
Нормата е безкрайно изместена към неолиберални мутации, цинизъм и омерзение.

Но в родната медицина има големи личности!

Които са изградени от същността на доброто - да опазваш живота, да развиваш живота, да искаш да го изведеш този живот до най-висшата му стойност.
И всичко това през етическият принцип на любовта и състрадание към всяко живо същество.

Какъв професионализъм и каква удивителна пълнота на съпричастност към пациента.
Радвам се и се разплаквам, защото такива неща все още се случват.

Колеги, бяхте удивителни.
Обичам ви!
Обичам будните ви сърца и умове!
Благодаря за това скъпоценно вълнение, което няма да забравя никога!

А и двамата ми казахте, че “Духът на здравето” е нещо уникално, безценно и пробуждащо тази наша съвременна, консуматорска, механистична система.
Че е нещо, което не руши.
А пази човечността!
Щастлива съм.
Благодаря.
Подарихте ми бели гълъбови криле.

Животът рядко ни поднася своите мъдрости навреме, но нека не забравяме, че ние хората, можем да бъдем възхитително проявление на любовта, добрината, творчеството и мъдростта.

И винаги, с всичко което правя, с всеки ефир, семинар или текст, искам да държа Точно Тази Вяра Будна!

Не, хуманността не си отива.

Честит Ден на народните будители!