"За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял..."


Загубихме непрежалимия Евтим Евтимов в началото на лятото тази година и дълго ще се сещаме с малко тъга и много емоции за невероятната му лирика. Той е един от най-добрите българските поети, а негово дело са и множество текстове на вечните български музикални хитове.

Днес искаме да ви припомним едно негово стихотворение, което винаги ще ни трогва със своята красота и емоционалност:

***

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.


Какво четем:

🔴 НОВО: Печат от душата на МИРО в песен (ВИДЕО)

🔴 Полицията: Не сме използвали сила на протестите, не допуснахме нарушение на реда

🔴 МВР: Няма затворени пътища в страната, има лек инцидент на "Орлов мост" с протестиращ (Видео)

Източник: edna



Коментари



горе