Животът в България е прекрасен на теория


Интересно място е България. Страна, в която, въпреки все по-малобройното население и все по-тъжната реалност, съществуват няколко паралелни вселени.

Вчера вечерта влязох в един хипермаркет и без да съм икономист, съвсем дилетантски и от позицията на краен потребител сметнах, че цените на определени стоки, които често купуваме, са се вдигнали съвсем не символично. Маслото – поне с лев и половина нагоре от предишната му средна цена. Сирене и кашкавал – също. Хляб – определено.

После усетих, че колата ми сякаш гори повече нафта, но после видях, че всъщност цената на литър е станала близо 2,50.

От друга страна гледам анализи на икономисти, които ясно казват: много сме добре, безработицата е незначителна, БВП е супер, животът в България си е съвсем чудесен.

От трета страна гледам застрахователите: те викат, че да, трябвало да се плаща за греховете на предишни собственици, защото иначе трябвало да плащаме всички у дома гражданска, а па сега не било така.

От четвърта страна анализатори (и проф. Михаил Константинов, който е топ анализаторът на анализаторите) говорят за това как всъщност сме още по-добре и че това си личи по броя автомобили и по резервациите за новогодишната нощ, демек – има сива икономика и хората купуват с пари, които не се знае откъде са.

Какво се случва на практика?

На практика майка ми взема 300 лева пенсия. Лекарствата ѝ за глаукома, след минаване през здравна каса, са около 60 лева. Сметки: вода, ток, телефон – средно, да кажем, още 60 (а зимно време доста повече). С останалите пари тя се оправя и дори не се оплаква, но това са точно 180 деноминирани български лева.

И хич не ми обяснявайте, че това, което говоря е ляв популизъм, защото майка ми не е ляв популизъм. И децата с увреждане и техните майки не са ляв популизъм. И порутените читалища, и провинциалните оркестри, които гаснат, защото хората там се пенсионират, а нови не идват също не са ляв популизъм. И хората, които карат коли за по 800 лв., също не са ляв популизъм – а просто такива, които нямат пари.

Вчера за пореден път прочетох, че определени протести не са ок, защото не са организирани от до болка втръсналите вече интелектуалци от няколко кафенета в центъра на столицата. Разбирам ви. На вашите протести така или иначе ходят едни и същи 200 души, които, уви, няма да станат повече, понеже вие сте толкова надути и „елитарни“, че бихте изгонили всеки, който не ви е във френдлистата в социалните мрежи. Мен лично сте ме гонили от протести, защото съм бил „комонизд“, „ченге“, „ДС“ и не помня още какво… а, да, и „дебел“.

Та разбирам ви, но не мога да ви помогна. И няма да мога да ви помогна с нищо, освен да се надявам да дойдат гласовете от Сиера Леоне. Но това, което искам да отбележа е, че няколкото Българии, които съществуват независимо една от друга, няма да се пресекат никога.

И накрая имам лоша новина за всички. У нас има нова политическа сила. Партията на негласуващите. Според всички проучвания тя води в класацията на политическите сили. Ако не виждаме това, значи наистина сме кьорави.

А аз смятам следното – всеки протест, който се отнася към бедността, е легитимен. Всеки протест, който се отнася до достойното съществуване е легитимен. И не на последно място: всеки протест, който е срещу това управление, е легитимен! Защото хората не са само онова, което съществува в статистиките или в статусите на нео хипстърите, които ги пишат, докато пият лате макиато в някой мол. Хората не живеят добре – и това също не е лява, а съвсем истинска констатация.

И айде да се спрете с тая простотия кой протест бил истински, кой не. Оставете това за партийните си събрания, на разговор с чаша смути и бутилка артезианска вода…

Текстът е от профила на автора във Фейсбук.

Венци МИЦОВ


Какво четем:

🔴 Радой Ралин – Единствената безспорна истина са некролозите

🔴 Петър Дънов: Съвети за любовта

🔴 50 причини за протеста

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе