Астън Вила представя: Иконата Стилиян Петров


Астън Вила отдаде голяма чест на бившия си капитан Стилиян Петров, заснемайки интервю с него като част от поредица за иконите на клуба.

Стан, както го наричат на Острова, говори за онези хубави времена във Висшата лига, за борбата си с левкемията и какво за него значи клубът Астън Вила.

За трансфера от Селтик в Астън Вила:

- Астън Вила е велик клуб. Да се преместя от Селтик тук беше невероятно, защото знаех историята на клуба. Преместих се от европейски шампион в европейски шампион. Очакванията на феновете са големи и трябва да поставиш стандарт. Беше невероятна емоция и нямах търпение да започна.

Снимка: Getty Images

Трансферът беше труден, защото бях близо до преминаване в Портсмут на Хари Реднап. Астън Вила на Мартин О'Нийл предложи по-голяма сума и получих обаждане. Трябваше да пътувам рано сутринта и всичко се случи бързо и неочаквано.

Работих пет години с Мартин в Селтик и знаех, че той е човекът. Знаех какво иска от играчите и какво е постигнал. Когато офертата дойде, го попитах какво иска да изгради. Отговори ми, че иска силен отбор, който да конкурира най-големите и да играе в Европа. Припомни ми, че първите една, две години ще са трудни, но за мен това бе достатъчно. Това бе перфектният шанс за промяната и за предизвикателството на Висшата лига.

За дебютът срещу Уест Хям, където на скамейката за пръв път бяха Карлос Тевес и Хавиер Масчерано. Стан ги засенчи и всички говориха само за него:

- Бях тренирал веднъж със съотборниците си преди този мач. Срещата беше прекрасна срещу един много добър отбор. Направих страхотен дебют и два пропуска. Всички говориха за мен. След това имаше лек спад, но такива моменти те правят силен.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

За момента, в който загуби титулярното място. В Селтик беше атакуващ полузащитник, а след това О'Нийл го върна назад:

- Мартин ми каза, че първите години ще са трудни и го очаквах. Започна да води много млади играчи, а други напускаха. Опитахме да намерим баланса. Всичко вървеше наред, но изведнъж трябваше да играя в дясната зона на полузащитата.

За мен бе много трудно, защото темпото е много високо, а бековете бяха много по-бързи и силни. Беше ми много важно обаче да съм в отбора. Загубих титулярното си място, защото дойдоха хора като Ашли Йънг и Стюарт Даунинг, които са по-силни на фланга. А Гарет Бари и Найджъл Рио-Коукър бяха по-добри от мен в центъра. Около пет месеца не играх, но си казах, че трябва да работя по-здраво и да съм в по-добра физическа форма, за да се завърна. Позицията ми се промени изцяло, но я бях играл в националния отбор. Беше трудно, но се адаптирах.

За гола срещу Дарби Каунти, за който феновете ще говорят още дълги години:

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе