Уикенд за душата (Църквата в село Сапарево, издигната от най-бедния човек)
Пътувам към Сапарева баня. Отивам да прекарам един уикенд, далеч от задушаващата прегръдка на големия град. Подарявам си глътка спокойствие и воля да правя това, което наистина обичам. В рутината понякога забравям какво е да си волен. Това е едно от най-красивите качества у човека. По-присъщо е за младостта, но не тази, която се отброява от цифрите, а тази, която тече във вените. Волността, която се познава по погледа и решителната походка, по изправените рамене и вдигната глава. Защото, когато си волен, си свободен. Няма какво да те смачка, да те кара да гледаш в земята, защото ти летиш поне на педя от нея. Но нека не бъркаме волността със свободия. Смисълът им е диаметрално противоположен. Можем съвсем спокойно да бъдем волни в мислите и действията си, но само ако сме достатъчно отговорни към изборите, които правим.
Всяка наша мисъл, емоция, действие има отражение в природата. Може да не го виждаме или усещаме веднага, но то е там и рано или късно ще се върне при нас. Няма огън без дим. Може би това е най-голямата отговорност, която поемаме, щом се появим на този свят. Не го ли осъзнаем обаче, свободата се превръща в свободия, а волността в безотговорност. Но нека това не ни плаши. Това не е бреме. Ако приемем отговорността към себе си, животът ще бъде много по-лек. Представете си, че днес всеки един от нас живее така, както би искал да живее утре!
Сега сигурно ще ме погледнете изпитателно, недоверчиво или дори с насмешка. Някои от вас ще ми кажа: „И аз искам да живея като милионер, но как да стане като имам 5 лв. в джоба?!“. Ще побързам да ви отговоря, че промяната идва отвътре навън. Тя е процес, което значи че е методично, бавно, понякога дори доста изморително и мъчително занимание. Тя се ражда, пораства, живее, докато стане готова да бъде посадена във външния свят.
За това си мисля, докато се разхождам из смълчаната Сапарева баня. Идвала съм тук и преди, най-вече заради изкачванията ми до Седемте рилски езера. Но днес градът е някак загледан в себе си. Пролетта току-що е стъпила на земята и още не го е измъкнала от меланхолията. Няма ги туристите, дори липсват ученически групи край най-голямата забележителност в района – гейзерът! За мен най-интересното обаче е друго.
Намира се само на няколко километра оттук – в село Сапарево. Там се извисява църквата „Успение Богородично“. Интересното при нея е, че те я умалено копие на храма в Рилския манастир. Издигната е в периода 1861 – 1864 г. За нейното построяване е издействано разрешение чак от Високата порта.
Зад фасадата си тя пази една още по-интересна история. Църквата е построена от най-бедния човек в селото – Алекси Грахльов. Една вечер на сън му се явила Света Богородица. Тя му заръчала да построи храм на мястото на старото оброчище в селото, където се издига самотен каменен кръст. На сутринта Алекси се събудил притеснен как ще изпълни това, като няма и пукната пара. Цял ден работил, но умът му бил другаде – опитвал се да намери начин на изпълни заръката на Богородица.
През това време двете му дъщери си играели на старото оброчище. Докато тичали и се гонили, видели една червена забрадка да се вее на храст, близо го каменния кръст. Децата я взели и я занесли вкъщи. Майка им ги посрещнаха и като разбрала какво се е случило, направила от червената забрадка две по-малки – за всяко от момиченцата.
Вечерта бащата се върнал все така угрижен. Като разбрал за забрадките на децата му, си помислил, че това е знак от Божията Майка. Вечерта тя пак му се присънила и му казала, че трябва да вярва и всичко ще се случи. На третата вечер тя пак навестила сиромаха през нощта. Казала му къде да отиде да копае, за да намери злато.
На сутринта Алекси се събудил и хукнал да търси мястото, което видял в съня си. Когато го открил, започнал на копае. Не след дълго нещо от земята заблестяло и той намерил цяло гърне, пълно с жълтици. От сърце се зарадвал мъжът и започнал да търси изкусни майстори, с които да вдигне храм в чест на Света Богородица и вярата, която твори чудеса.
В продължение на 3 години се строяла църквата. Когато била завършена, цялото село дошло на освещаването. А гърнето, в което били златните жълтици, и до днес стои на видно място в храма.
За съжаление, когато посетил село Сапарево, църквата бе затворена. Успях да я разгледам само отвън. Освен с големите си размери тя впечатлява с изумителната си прилика на храма в Рилския манастир. Черно-белите елементи по колоните и арките, цветовете, рисунките, всичко напомня на свещената рилска обител.
Пълня си вода от чешмата, вдясно от входа и обикалям църквата, за да мога да я разгледам от всички страни. Започва да вали. Пръстта се размеква под краката ми. Чувам мяукане зад гърба си. Обръщам се. Една черна котка ме гледа любопитно. После вирва опашка и тръгва така, сякаш ще ме отведе при някой много важен човек. Изпровожда ме, докато обиколя храма и се разделяме точно толкова внезапно, колкото се и срещнахме…
Какво четем:
🔴 Скъпи ли са горивата в България и как се определя цената им?🔴 Девет грации от клуб "София спорт" спечелиха 11 медала на турнир в Лондон (СНИМКИ)
🔴 Нешка Робева: Спрете скандала, Светлин не го заслужава
Източник: patepisanici
Коментари
Последвайте ни във facebook!
