Калето при Белоградчишките скали - феномен, история и красота


Здравейте, приятели!

Готови ли сте за следващата дестинация от маршрутите на "Аз съм Българка!"?

Преди да ви разкажа как бе реализиран поредният сюжет на Продължението, почти пред финала на втората част на проекта, искам да ви споделя някои от нещата, с които ми се наложи да се сблъскам като автор и продуцент при подбора на фолклорните ми модели. Предполагам, отдавна ви е ясно, че за проект с това заглавие не отправях покана просто към красиви български момичета. За мен е много важно Българките, които снимам, освен да са българки по произход, да са и с изявено отношение към нашето културно наследство, дух, традиции и фолклор. Както вече подчертах при представянето на сюжета "Моминска нежност", целта ми е да покажа тези представителки на моето поколение, които живеят с българските традиции, пазят родовата памет и които ще възпитат и децата си в почит към националните ценности. Млади и горди българки с мисия. Момичетата, които снимам, до момента не са популярни сред широката аудитория. Но те са истински носителки на българския дух и се гордея, че ги открих и показах. С много малки изключения всяка една от тях се е посветила или на българската народна песен, или танцува от малка в състав за български народни танци, или увлечено бродира български шевици, или участва във възстановки на знакови събития от историята на България, или издирва и запазва автентични български носии.

Не очаквах, обаче, че след получената възможност да станат част от тази уникална идея, представяща Българката и България, ще се намерят и такива девойки, които да не осъзнаят важността на поетите отговорности.

 

Да, някои пропиляха своя шанс, и при вече договорено участие, а дори и при вече заснети кадри, остават извън проекта. Много си е вярна думата, че няма незаменими хора, ще знаете!

Някакво вътрешно предусещане за изненади от подобно естество ме накара да обмисля предложението на екипа ми за провеждане на кастинг и попълване на състава. Така през пролетта обявихме първия по рода си кастинг за фолклорни модели за целите на втората част - "Аз съм Българка!" - Продължението. Над двеста кандидатки проявиха желание да се включат в реализирането на идеята ми, а аз се радвам, че сред тях избрахме най-подходящите.

За сюжета, който ще ви представя, се доверих на човек, когото познавам отдавна и не подозирах, че желае да стане част от това мое начинание. Неоспорим факт е, че на хора, доказали във времето, че можем да им имаме доверие, на тях можем да разчитаме и за следващи задачи.

Така стоят нещата с Дорина - познавам я отдавна, снимал съм я за една доста различна идея, но любовта към родното и традицията са я провокирали да кандидатства в кастинга, който организирахме. Тя премина всички етапи от подбора и достигна до последния – снимките. Спряхме се с нея на сюжет в едно далечно място, съчетало уникалната ни природа и историческото ни наследство.

 

Дорина е родена в град Севлиево и е закърмена с българските ценности и традиции. Радвам се, че се доверих именно на нея, защото тя е амбициозен, трудолюбив, умен и милеещ за Родината млад човек. Днес Дорина следва висше образование в столицата, но не забравя своите корени и ценностите, на които е възпитана. Почитаща всички важни семейни празници и наши традиции, често може да бъде видяна пременена с наследствената си носия.

В средата на месец октомври, в разгара на пъстрата и мистична есен, с Дорина поехме към дестинация, прочута като уникално съчетание на природен феномен и героично минало. В далечния Северозапад ни отведе историята на Белоградчишката крепост и Белоградчишките скали.

Денят бе събота, времето вече демонстрираше обичайните за сезона капризи, а аз бях обезпокоен дали ще успея със снимките, планирани от доста време. И този път споделих преживяването си с моя добър колега и незаменим приятел Стефко Стефанов от Севлиево. Негови илюстрации може да видите в настоящия разказ. Благодарен съм му за самоотвержената подкрепа, логистиката и всичко онова, което той даде от себе си, за да се случи този сюжет.

 

Подарихме си невероятно изживяване, но с цената на огромна физическа умора поради невъобразимо дългото разстояние, което изминахме в тази събота. Само за ден прекосихме повече от половин България, като на финала километражът измери 657 километра!

Виждайки обаче резултата, се чувствам удовлетворен, че всичко си е струвало. Притеснението, умората, нервите и останалите тревоги избледняват, когато се сетя за мащаба на мястото, съчетан с нежния образ на Дорина. Вярвам, че  кадрите, поместени тук, ще ви убедят в това.

Потеглих от Габрово с кратка спирка в Севлиево, а оттам със Стефко и неговия малък син Хрис поехме по дългия път през Ботевград, Враца, Мездра и Монтана, където ни очакваше Дорина. Тя се включи в движение от точка, удобна и за нея, и за нас, за да пропътуваме заедно останалото разстояние до град Белоградчик.

Жарко слънце, пороен дъжд, силен вятър и тъмни облаци, кажи–речи почти всички сезони се изредиха, докато пристигнем, но времето удържа и за самите снимки ни предложи само драматично небе, което засили допълнително въздействието от нашето преживяване, а и се отпечата върху заснетите кадри.

След над четири часа път ние бяхме пред портите на крепостта. Още малко време за ориентиране на място и Дорина вече бе в помещението на музея, където обличаше своята белоградчишка носия.

Тук е моментът да изразя дълбоката си благодарност на ръководството на Регионален исторически музей - Белоградчик и лично на неговия директор г-н Ивайло Крумов, както и на Община Белоградчик за съдействието и подкрепата по заснемането на сюжета "Калето при Белоградчишките скали - феномен, история и красота".

Времето се разваляше, "стрелките пак препускаха без пощада" и се налагаше да бързаме и заради него, и заради работното време на крепостта. Признавам си, че идвайки тук за първи път, останах повече от очарован. В продължение на няколко километра внушителните Белоградчишки скали ни заобикаляха по пътя към портите на крепостта, която се извисява над Белоградчик.

Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените днес в страната. Намира се на 610 м надморска височина. Използвайки естествената непристъпност на уникалния скален феномен, през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, пресичащи района. В късната античност крепостта е част от отбранителната система по северните склонове на Стара планина на Римската и впоследствие на Византийската империя. Доизградена от българите, значението на крепостта нараства в годините на Втората българска държава след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. През XIV век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление и Калето става едно от основните по важност в региона, като отстъпва само на Видинската крепост, служила за замък на владетеля. През 1396 г. Белоградчишката крепост е една от последните български крепости (тогава с име Белград), завладени от турците. Те настаняват тук гарнизон с важна роля в охраната на западните области на Османската империя и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 г. крепостта е разширена и преустроена за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. За последен път е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през 1885 година.

Днес общата площ на крепостта е малко над 10 000 кв. м. Крепостните стени с дебелина над 2 метра в основата си и височина до 12 метра опасват респектиращ с мащабността си и изцяло запазен отбранителен форт с три отделени един от друг крепостни двора, свързани помежду си с крепостни порти. И това уникално укрепление на фона на монументална природа, каквито са Белоградчишките скали! Силно впечатлен съм от този природен феномен, до ден днешен необясним за науката и за съзерцаващите го. Внушителността, въздействието и начина, по който е съчетан с укреплението, за да се превърне във военно-стратегическо съоръжение още от римско време, е повече от забележителен. Друг впечатляващ факт е доброто опазване на това наследството днес. Удивен съм как една добре позната гледка от учебниците по история и география на живо изглежда хиляди пъти по-внушително и живо. Стъпвайки по червеникавата почва, имах чувството, че се пренасям далеч назад във времето. Това чувство остава у мен на малко места в България. Има един дух, който е тъй жив и истински, че сякаш това не е история, сякаш ти си в историята!

Приближавайки Калето сред скалите, с всяка измината крачка пред мен, Дори, Стефко и Хрис се разкриваха невероятни природни гледки. Златната есен, червеникавите скали, обагрени така благодарение на един окис, и крепостните стени ни потопиха в един необясним свят. Поредното доказателство, че святата земя с името България е надарена с уникални дадености, които народът ни е използвал по адекватен начин, а днес, благодарение на доброто опазване на културното ни наследство, са място за преклонение!

Толкова далеч от родните места срещнахме и приятели, запознахме се и с нови такива – както обикновено се случва, благодарение на любопитните погледи към нас и нашата работа. Все пак двама фотографи, едно дете и красива българка в носия да правят снимки на такова място не са често срещана гледка. Вътре в крепостта млада жена поиска разрешение да снима с мобилния си телефон Дорина, докато тя ми позира. Дамата се оказа съмишленик на нашата идея и ме разпозна в момента, в който попита дали може да направи снимки. Доколкото си спомням, е от Карлово и ще се радвам, ако сега чете този текст! Поговорихме си с нея и тя сподели, че би се радвала експозицията на Продължението да гостува в Карлово през 2019 година. Аз също се надявам, че ще срещна подкрепа и ще мога догодина да експонирам творбите си в родния град на Васил Левски.

В разговори и след много спиращи дъха гледки почти изчерпахме вариантите за снимки. За финал заснехме с дрон необходимите кадри от въздух за бъдещия филм. Времето се разваляше все повече, а работното време на крепостта изтичаше. Справихме се и този път в рамките на възможното, заснех всичко необходимо в хладния и доста ветровит есенен ден.

Изключително щастлив съм, че срещнах много съмишленици на проекта за тези няколко часа, че споделих и това приключение с моя приятел Стефан Стефанов и благодарение на неговата колегиална помощ успях да осъществя снимките в Белоградчик, също и че Дорина ми се довери да стигнем толкова далеч от родния край заради каузата да пазим историята и да разкажем за Родината по един различен начин!

Тръгнахме си почти по тъмно и късно през нощта вече бяхме по домовете си преуморени, но заредени с енергията на емоционалните спомени и с поредните прекрасни кадри в архива. Основна тема на нашите лични разговори продължават да са именно тези преживявания! Вярвам, че те са оставили дълбока следа и в съзнанието на малкия патриот Хрис, защото знам, че Стефан Стефанов дава всичко от себе си да възпита своите двама сина като любящи родното истински патриоти!

До скоро от мен! Финалът на снимките на "Аз съм Българка!" - Продължението наистина е много близо. Освен това до месец ще ви зарадвам с един чисто нов продукт, който ще можете да поставите в дома си или на работното място, за да поддържа българския ви дух, да ви разказва за България, за силата на българката, за родната история и традициите ни!

И не забравяйте - ние сме тези, които избираме да останем в родния кРАЙ, защото го тачим, обичаме и се гордеем с него!

 

Като последен щрих към моя разказ, прилагам албум с архивни снимки от Белоградчик, едно от моите хобита.


Какво четем:

🔴 След снега и лошото време отново се затопля до над 20 градуса

🔴 Борисов прие поканата за среща с Радев

🔴 Президентът за протестите: На страната на гражданите съм

Източник: parvanov



Коментари



горе