Любомир Братоев, отецът, покорил шоуто:С лекота отговарям на въпросите в "Стани богат"


При Ники Кънчев беше по-весело, Билалов води различно

Кой е той

Любомир Братоев е един от най-добрите участници в историята на предаването "Стани богат" - на два пъти достига до финала на шоуто и въпрос за 100 000 лв. Братоев е протодякон и служи в храм-паметника "Св. Александър Невски". Едновременно с това е и рокер, капитан на кораб, дипломиран инженер, бил е журналист в Берлин, владее няколко езика и работи като екскурзовод.

- Г-н Братоев, вие оставате в историята на предаването "Стани богат" като най-добрия участник, с неограничен обем от знания и чувство за хумор. Гледате ли в момента предаването и как се справя новият водещ Михаил Билалов?

- Гледам, когато имам възможност, не е редовно, но всяка интелектуална игра за мен е интересна и е своеобразно предизвикателство. С риск да прозвуча нескромно, въпросите не ме затрудняват и отговарям на почти всички. Относно новия водещ г-н Билалов съвсем естествено е той да има различен стил и подход и да подхожда авторски, т.е. да претворява през себе си самата концепция на предаването. Но някак си предаването се свързва с Ники Кънчев. Трудно човек може да го замести, той е изключително непринуден, с приятелско отношение към всеки, с чувство за хумор и цялото предаване беше просто по-весело.

- Бихте ли участвали отново в шоуто?

- По принцип регламентът не го позволява, освен ако не е по някакъв специфичен повод, какъвто е благотворителният. Участието в подобна инициатива е прекрасна, но и отговорна. Засега в новия формат още не са започнали благотворителните игри, но се надявам това да се случи. Друго нововъведение, което е бягство от духа на интелектуалната игра и което на мен не ми допада, е това, че премахнаха кръга на естествения подбор с т.нар. бързи пръсти. По времето когато аз участвах, за да седнеш на стола, трябва да се пребориш с още седем кандидати и да преминеш през кръга "най-бързият печели". Това бе допълнително предизвикателство както за участници, така и за зрителите. В момента подборът се извършва предварително, по CV, ако мога така да се изразя.

- Вие имате едно изключително жизнено описание и биография. Откъде черпите тази сила и дух за себеосъществяване?

- Знаете, всичко на този свят, включая и ние и нашате душевност, е от Господа. По принцип, когато човек се занимава с това, което му е присърце, енергията си идва от само себе си. Насила хубост не става, както е казал народът, и когато човек зорлем прави нещо, всичко му тежи. В действителност всичко, което върша, ме изтощава, особено екскурзоводството, но в същото време виждам удоволствието от новите неща, които показвам и разказвам на туристите. Това носи духовно и интелектуално удовлетворение както на тях, така и на мен.

- Какви дестинации най-често посещавате?

- Член съм на Асоциацията на екскурзоводите у нас и като такъв ме наемат различни туроператорски фирми. Преди често водех групи до Светите земи и Йордания, но последните години съм на Иберийския полуостров - Португалия и Испания. Задължително провождам туристите през поклонническите места. Това са свещените Сантяго де Компостела в Испания, където са мощите на св. Яков, а в Португалия ходим до Фатима. Съчетавам чистия туризъм с поклонническия. Всеки един човек има потребност от връзката с Бога. Макар тези места да са в католическия свят, всъщност те са общохристиянски. Св. Яков е един от най-приближените на Христос, пък Фатима е свързана с едно чудодейно появяване на Богородица - това е за всички християни.

- Вие сте протодякон и сте на всяко богослужение в храм-паметника "Св. Александър Невски". Вярва ли българинът и откриват ли младите хора смисъл в нравственото учение?

- Традиционно българите ходят на църква по големите празници. За съжаление вярата се е принизила на "битово" ниво. Това е обусловено от историята ни. Причините са с корени още от времето на турското робство, когато сме имали фанариотско владичество. През годините на атеизма - комунистическия режим, то се задълбочи, тъй като хората бяха преследвани за своята вяра. Политическите промени у нас пък настъпиха във време, когато на власт е материализмът. Хората гледат материалното повече, отколкото духовното. Да отидеш само по Великден и по Рождество на църква не показва твоята вяра. Наблюдава се и един парадокс. Заради огромния достъп до информация много от вярващите отричат църквата, което води до едно християнство без Христос, а това само по себе си е фалшиво.

- Това отчуждение не ни ли разединява?

- Именно. Затова няма и обединение между хората, защото малко или много вярата налага общ идеал и ценности. Докато при нас на власт е индивидуализмът. Всеки сам търси пътя, а това се отразява и на целия живот. Всеки дърпа към себе си, а не това е идеята. Вярвам, че хората ще разберат, че това, което прави християнството, е да дава надежда и упование, че на този свят не сме сами и изоставени и трябва да имаме любов в сърцето. Както е казал Христос на учениците си, "Малко вяра да имате, ако кажете на тази планина да се повдигне, и тя ще се повдигне".


Какво четем:

🔴 Големият Ицко Финци:Аз съм мъж под чехъл, но съм щастлив!

🔴 "Златна ябълка" ме забремени!

🔴 Историята на Десислава Алексиева - прагматичният романтик с пет деца

Източник: bgdnes



Коментари



горе