Българите във Виена се обединяват, за да продължи лечението на 10-годишния Деан с рядко заболяване


Момчето трудно движи ръцете си, но вече може да пише самостоятелно. Трогва ме жестът на хора, които не познавам лично, казва майка му

“Да подарим изкуство за една добра кауза”, тази инициатива успя да сплоти българската общност във Виена, за да помогне на 10-годишния Деан Юруков от Пловдив. Той е диагностициран с рядкото заболяване артрогрипоза - роден е с недоразвити крайници и почти липсващи мускули.

Хубавата идея се появява на бял свят благодарение на 38-годишната художничка Елена Терзийска. Тя се мести във Виена преди 8 години и вече е направила 5 изложби в австрийската столица, от които 2 са самостоятелни. По време на последната решава да

дари парите от

една своя

картина, която

е на стойност

1700 евро,

на малкия Деан. Разказва плановете си на приятели, но за жалост, творбата остава непродадена.

Гурме готвачът Христо Занешев знае, че сговорна дружина планина повдига. Започва да си мисли как, ако всеки българин във Виена дари по 15 евро, до Коледа без проблеми сумата ще бъде събрана. Иван Карчев, издател на списанието “Виена, нашият град”, също подема инициативата. Създава страница в сайта за краудфъндинг (събиране на средства от много хора, които даряват малки суми - б.а.) gofundme.com и е пърият, който прави дарение. За близо 4 седмици успяват да се съберат 500 евро. 

“Нямаме някаква конкретна сума, от която да имаме нужда”, казва Цветелина Юрукова, майката на Деан, и допълва: “Нашите разходи са всекидневни откъм рехабилитация и медикаменти, които пие. Отделно са и разходите, които имаме с пътуването във Виена. Правим консултации и в други страни. Постоянно търся как напредва медицината в световен мащаб. Стигнах до извода, че заболяването наистина е рядко и при всеки организъм клиничната проява е различна. Затова лечението не е универсално”. Каквато и сума да се събере, ще бъде от полза на семейството и ще помогне за развитието на 10-годишното момче.

“При първото ни ходене до Виена през 2014 г.

съдбата ни събра

с Елена

Терзийска”,

спомня си Юрукова. Двете се запознават съвсем случайно. Цветелина пътувала, за да се консултира относно лечението на сина си. Споделила на своя близка позната, че ще ходи до австрийската столица. “Една приятелка живее там. Чуйте се, ако искате”, казала на Юрукова след това. Така се запознава с Елена, която много ѝ помогнала да пътува из града. Оттогава стават добри приятелки и всеки път, когато е във Виена, ѝ се обажда. 

“Много хора, които не познаваме лично, са се обединили около каузата да помогнат на Деан. Трогва ме техният жест”, казва с благодарност Юрукова. Тя научава за инициативата, когато Терзийска ѝ се обажда по телефона.

Цветелина е готова да помогне на всеки, който е в нейното положение и отглежда дете, болно от артрогрипоза. “Когато Деан се роди преди 10 години,

помня колко ме

смазваше

липсата на

информация за

заболяването

Докато първата 1 година си мислех, че той е единственото дете, диагностицирано с него, впоследствие се оказа, че има още доста”, спомня си Юрукова.

Тогава се запознала с други родители на болни деца и започнала да се учи от техния опит - при кой специалист са ходили, останали ли са доволни и т.н. Всеки помагал на другия с каквото може. Срещнала и майка на друго дете, диагностицирано с артрогрипоза от Пловдив, което е едва 4-годишно. “Насреща съм за всичко. На когото мога, ще помогна, било и с информация относно лечението”, казва Юрукова. 

“В случая и моралната подкрепа е много важна, защото, когато се роди дете с увреждания, без значение каква е диагнозата, шокът е голям. Ако има някой, минал по този път, който да ти каже: “Абе, спокойно!”, е добре, защото в нашия случай се наслушахме на какво ли не. Първо, че няма да преживее нощта. После колко тежко ще бъде увреден и колко скъпо ще ни струва да го гледаме... Психическата травма и първоначалният шок са огромни и когато знаеш, че има такъв случай, виждаш през какво са минали, докъде са стигнали другите, това ти дава кураж”, казва Юрукова.

А самият Деан е извървял дълъг път. Шест дни след раждането са му поставени гипсови ботуши, за да коригират кривите крачета. Подменя ги всяка седмица, докато стане на 7 месеца. Тогава започват операциите. Благодарение на ортезите, които му изработват във Виена,

Деан може

да ходи

самостоятелно

През няколко месеца пътува до Австрия, за да ги адаптират, тъй като расте като всяко дете. Въпреки че трудно движи ръцете си, вече може да пише самостоятелно и е умно и любознателно момче. Освен това може да плува, както и да кара специално адаптирана за него триколка, подарена му от българската общност в Англия. Тази неделя ще участва и в турнир по плуване.


Какво четем:

🔴 Ефрейтор Крум Хаджипетков- "Да бъда снайперист беше моята детска мечта"

🔴 Бакшишите се оляха - протестират за гарантирано скъпи таксита

🔴 Как българин разкри тайната на Хеопсовата пирамида

Източник: 24 часа



Коментари



горе