Поучителна притча, която всеки трябва да прочете: Трите врати на мъдростта
Един цар имал един-единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц
завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства
познанията си за живота.
– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.
– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това,
ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това,
което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш
указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш
отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа.
Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя
пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред
голяма врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СВЕТА”.
– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои
неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият
устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността
според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и
покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял. Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт,
от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото,
което не зависи.
– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата,
които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал. Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: „ПРОМЕНИ
ДРУГИТЕ”.
– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост,
но също така и на болка и горчивина.
И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните
му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците
им. Това била втората му битка. Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал
дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак
се появил и го запитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито изворът на радостта
и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог
и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
– Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите
ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят
в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат
да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова,
което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал. След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СЕБЕ
СИ”.
– Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките
ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си,
да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко,
което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил той тази битка, пожънал
успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца,
трябвало да отговори на все същия въпрос:
– Какво научи по пътя?
– Научих, – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но
също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
– Добре – казал старият мъдрец.
– Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко,
с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой?
Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
– Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш
напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата
има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: „ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”.
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил
преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията
си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да
ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се
осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отвърнал принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си
означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам
такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
– Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш
през Третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на
втората и прочел: „ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”.
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и
онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за
свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките
им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени. Когато пак срещнал
мъдреца, последният го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих, – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече
няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих
се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш
през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
„ПРИЕМИ СВЕТА”.
– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее,
да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.
От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил,
или неговият поглед?
– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
– Научих – отвърнал принцът, – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми
не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът
й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе
си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е
всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го
приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие
със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил
как се потапя в Тишината.
– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този
на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.
Какво четем:
🔴 Разкошно Филе Елена (ВИДЕО)🔴 Царят на чевермето в България - Панайот Чолаков от смолянско
🔴 Наши лекари спасиха американка от смърт, оставали й до 48 часа
Източник: vsyakajena
Коментари
Последвайте ни във facebook!
