Йоана сбъдна мечтата си да поработи в Аляска, но избра да живее в България


„ДА ВИДЯ АМЕРИКА И ДА ВИДЯ КАК ЖИВЕЯТ АМЕРИКАНЦИТЕ – ТОВА БЕШЕ ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА, ДОКАТО БЯХ В УЧИЛИЩЕ. Успях да я сбъдна благодарение на студентските бригади. И сега вече знам, че мога да се справя с всичко дори и отвъд океана, но не искам да живея там. Избирам да живея в България“. Така започва разговорът ни с Йоана Нанкова, която учи финанси във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и вече две години ходи на бригада в Аляска. Има право на още едно работно лято в американския щат според правилата на програмата за културен обмен.

„Тази програма е за културен обмен и е за студентите от цял свят. Единственото условие е да си редовен студент и, разбира се, добре е да говориш английски, за да можеш да разбираш какво иска от теб работодателят. Сертификат за владеене на езика обаче не се иска“, обяснява Йоанна. И допълва, че от тази година в програмата има въведено ново правило – всеки студент има право само на три бригади, за да може повече млади хора да получат шанса да поработят в реална среда още докато учат.

Първата година Йоана работила в типичен американски хостел във Фъранкс и живеела като американците. Квартирата й била на 15 минути от работното й място и тя се придвижвала до хостела с велосипед. Благодарение на уютната обстановка в къщата и на лъчезарната собственичка, Йоана свикнала много бързо с нравите и правилата в града. „Може би и защото не тръгнах съвсем сама. Заминах с приятеля си, който вече ми е годеник. Двамата кандидатствахме пред една от агенциите във Велико Търново, където ни помогнаха да подредим всички нужни документи. Така станахме част от програмата за културен обмен „Работи и пътувай“, която ни дава възможност четири месеца да работим и един месец да се разхождаме из Щатите като туристи“, разказва Йоана.

Първата година тя трябвало да премине през интервю с бъдещите си работодатели. Тези срещи се провеждат във Варна и разговорът преминава изцяло на английски език. След като била одобрена, тя получила договора си за работа и чак тогава заминала. Втората година търновката получила директно оферта и се върнала в Аляска вече почти като у дома си.

„Когато отидох втория път, имах дори приятели. Познавах хората в квартала, те ме познаваха. Въобще там студентите се разпознават много лесно, защото само ние се придвижваме с

Йоана с работната си униформа пред ресторанта, в който работила

велосипеди. Разстоянията са огромни и пеш никой не ходи, всички са в коли. Ние – с колелета“, разказва Йоана и признава, че останала приятно изненада от това, че американците се оказали дружелюбни и отзивчиви хора. „Когато попиташ и поискаш помощ, всички се втурват да ти обяснят кое къде се намира, как трябва да направиш нещото, което се изисква от теб. Никой не те гледа с изумен поглед, който казва: „Ама ти защо не знаеш!“, както ми се е случвало тук. Понеже там всички разплащания стават по банков път, трябваше да си извадя карта. Говоря английски, но банковата терминология не ми е сила, обаче и с това нямах проблем. Обясняваха ми толкова пъти, колкото беше нужно, за да разбера“, споделя Йоана.

АМЕРИКА Й ХАРЕСАЛА, АЛЯСКА – СЪЩО, НИЩО ЧЕ ЛЯТОТО ТАМ ПРОДЪЛЖАВА ТОЧНО ДВА МЕСЕЦА. Топло е през юни и юли, през август започва яко да вали и всички обличат якетата, разказва Йоана, която малко преди да се прибере във В. Търново даже видяла и първия сняг там.

Осем часа сериозна работа изискват работодателите от студентите, които са наели. Първата година Йоана работила като камериерка в хостела, втората година вече се престрашила да бъде в ресторанта и попаднала във водовъртежа на много силен сезон. „Като ученичка бях много свито момиче, но тези две години в Америка ме научиха да бъда самостоятелна и смела. Затова и втората година реших, че искам да комуникирам с повече хора и работих като помощник-сервитьор. А догодина вече ме чакат да се върна като сервитьорка“, разказва Йоана. И обяснява, че има един свободен ден през седмицата, в който също може да работи, ако желае. Ако откаже, не се превръща в черната овца.

Работата е физическа и понякога е доста тежко, но се научаваш да се справяш сам, доказваш се пред себе си, казва Йоана и признава, че най-големият урок за нея е бил именно този – когато си постави цел, може да я сбъдне и да издържи на напрежението.

Сега Йоана продължава образованието си във ВТУ. Решила е, че иска да усъвършенства английския си език и да вземе сертификата на Кеймбридж. После мечтае да научи и испански. Признава, че финансите не са се оказали нейната голяма страст, но е категорична, че ще завърши, пък после ще мисли накъде да се ориентира. „В ХІІ клас бях твърде неориентирана и последвах сестра ми, която учеше същата специалност. Финансите на нея й харесват, но аз бързо разбрах, че това не е моята любов. Но нищо, всичко е опит, а и вече дългосрочни планове не правя“, казва Йоана, която е възпитаник на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА


Какво четем:

🔴 Ето кога студът си отива и температурите скачат до 10 градуса

🔴 50 г., 2 деца, 3 внучета... И най-накрая – Гълъбина и Христо под венчило!

🔴 Г-н премиер, заплатите скачат с 10%, а пенсиите кога?

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе