Утре не се дават пари, жените варят жито в ново гърне, а каквото получите утре



 

Народното вярване разказва за отшелника Андрей, който живял самотен в планината, отглеждал си една нивица, всичко сам си добивал.

Но един път мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се самотникът светец, хванал мечката и я впрегнал в ралото. От този момент мечката му се подчинява, а св. Андрей е нейният господар.

В народния календар празникът на св. апостол Андрей е свързан с различни поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Казват, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото "пиле у яйце". Затова го наричат и Едрей, Едринден. Макар незабележимо, денят става по-голям, а с това и надеждата и очакването за пролет, за покълване, за растеж на семената и посевите.

Обредните действия, свързани с това вярване, целят осигуряване на растежа и плодородието през идващата година.

Ако на Андреевден денят полека се събужда, то мечката прави точно обратното – поема към зимното си скривалище. За да го направи, да не слиза при хората и да не прави бели, е необходимо да бъде изпратена по живо по здраво с храна и добри пожелания. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си наместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката.

РИТУАЛИ НА АНДРЕЕВДЕН

В навечерието на Андреевден жените варят жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: "Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите." Вари се в ново гърне.

На сутринта от сварените зърна ядат всички. Всеки хвърля няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. От тях се дава и на животните – за добър приплод. Жените раздават от варивото на съседи из махалата – да е плодовита годината.
Деня празнуват и невестите. Като почитат празника, очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб. Животното се подканя с благ глас "Нa ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядуш суровия" или пък: "За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот." Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвиква доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие.

Трапеза на Андреевден

Приготвят се прясна пита, варени житни и бобови зърна.


Какво четем:

🔴 3-те зодии, чиито живот ще се промени коренно през 2019-та година

🔴 Когато страдаме от цепнати ъгълчета на устата

🔴 Бг трансформация: Ах, каква си антилопа, лисица

Източник: За Жената



Коментари



горе