Найден Вълчев: Написах за една нощ текста за песента в "На всеки километър"


Ако не го беше направил, към сериала щеше да звучи оркестрова музика. За труда си авторът не получава дори стотинка

В края на септември т. г. ви разказах перипетите по създаването на песента “Една българска роза”, която е хит и днес, 50 години по-късно.

Тогава поетът Найден Вълчев написва стихотворение в чест на Деветия световен фестивал на младежта и студентите, който се провежда в София през 1968 г.

Специално жури оценява и одобрява на конкурс текстовете, по които да се напишат песни, посветени на фестивала. Стихотворението на Вълчев е отхвърлено.

Година и половина по късно поетът дава текста на своя съсед и съфамилник композитора Димитър Вълчев. Той почти на един дъх написва музика към стихотворението и малко по-късно “Една българска роза” печели първа награда на фестивала “Златният орфей” в Бургас. А изпълнителката Паша Христова се събужда като звезда.

Не по-малко драматична е и историята около написването на текста към песента в тв сериала “На всеки километър”.

- Г-н Вълчев, кой текст написахте по-лесно - за “Една българска роза” или “На всеки километър”?

- По-лесно беше с “Една българска роза”, защото това си беше мой порив, отзвук от мое преживяване. Написах текста спокойно, бавно, за два дни и три нощи. Докато текстът за песента към “На всеки километър” беше поръчков.

- Кой беше авторът на поръчката?

- Един ден в редакцията ми звънна композиторът Петър Ступел - ние сме приятели, имаме общи песни - и казва:

“Много искам

да те видя!”

Казвам му, че щом свърша редакцоинната си работа, можем да се видим... Той обаче продължава припряно: “Не, не - много бързо трябва да се видим!”

Съюзът на композиторите и редакцията на сп. “Септември” са много наблизо и отидох. Петър ме чакаше на входа и започва веднага, без никакви предисловия: “Заснет е телевизонен сериал, ние с Атанас Бояджиеви сме автори на музиката и искаме всяка серия да започва с една песничка. Но два пъти ни я връщат заради текста. Затова като на стар приятел ти казвам, че ми е нужен текст. Ако до утре сутринта го нямаме, сериалът тръгва с оркестрово изпълнение...”

Отидохме в една от стаите в сградата на копозиторите и той ми просвири на пиано музиката. Казвам му, че нямам никаква предства какъв ще е този сериал, за какво става дума...

- И той как ви представи серила?

- Ами, казва, партизани се бият с жандармерия, стрелят се, после се оттеглят и зад километричен камък гимназистът, който се съпротивява до последно, се провиква, че са на всеки километър.

На мен тук ми щракна видение, почти си представих нещо подобно. Помолих Петър да изсвири още веднъж мелодията, взех си някакви бележки - епизоди, ударения, дължини.

И разбрах, че първата строфа би могла много по-лесно да се словесира музиката, но рефренът е доста насечен... Бог знае какво ще се получи.

Разделихме се с Петър, с когото сме и съседи - той живееше в парка “Заимов”, а аз до Докторската градина, и си обещахме в 8 часа сутринта да се чуем.

Не се чухме по телефона, защото той рано-рано дойде у нас с чантата си, готов веднага да отива в телевизията на ул. “Сан Стефано”.

Дадох му листчето, той го разгърна, седна на пианото, просвири го веднъж, два пъти... Жена ми го почерпи със сладко - дали го дояде, дали не успя, не помня,

грабна листчето и

изхвърча от дома

Беше се повредил нещо вартбургът ми и го закарах на ремонот, помня, че беше далеч, някъде зад гарата. И някъде късно привичер изведнъж чувам една песничка гърми от репродуктора на сервиза и слушам моя текст?!

Кога са репетирали, кога Коста Карагеоргиев е научил текста на двете строфички, как са ги наложили върху картината, която, разбира се, отдавна е била готова... Не знам!

Ето така “Една българска роза” имаше един начин на създаване и живот и съвсем друг “Ние сме на всеки километър”, която трябваше да се роди за една нощ.

Тогава, за да мога да творя, въдворих в къщи пълна тишина, наредих всички да лягат да спят и никой да не шуква.

По едно време

забравих

мелодията

на песента.

Мъчих се, нищо не се получава. “Е, здраве да е - казах си - като не става, не става...”

Някъде към 3 часа съм дремнал за малко. Събудех се и мелодията се върна, чух я! Бях доволен от варианта на рефрена. На единия рефрен - струва ми се, че той повече ми се удаде.

Първата строфа имаше два варианта. Не съм сигурен дали на листчето на Петър Ступел бяха написани и двата.

- Какви бяха вариантите?

- Единият беше:

Нас родиха ни

бури и ветри,

нас не ще ни

уплаши смъртта

Ние сме на

всеки километър

и така до края

на света.

А другият вариант звучеше така:

Нас червеното знаме

роди ни

Нас не ще ни уплаши

смъртта

Ние сме на всеки

километър

и така до края

на света.

Тук се губеше римата първи трети стих. Докато с “ветри - километър” я имаше. Но явно в телевизията са грабнали по-плакатния израз.

Ако помните в надписите на сериала пишеше, че музиката е на Петър Ступел и Атанас Бояджиев,

но автора на

текста го няма

Защото всичко е било заснето и готово.

Само моите злощастни две строфи са били допълнително явили се. Затова авторът беше дълго време неизвестен.

Спомням си, че по едно време Павел Вежинов, един от сценаристите, който ме познаваше, попита: “Ти ли си авторът на текста?” Аз съм. “Защо не го пише в титрите?” Сигурно защото той се яви много късно. “А получи ли си хонорара?” Е, какъв ти хонорар? Песента гърми наляво и надясно...

Потърси ме директорът на продукцията и ми казва, че трябва да си получа хонорар според тарифната таблица. Павел Вежинов обаче възразил - как за такъв хит хонорар по таблицата?! Но счетоводителите се запънали - ако директорът настоява за специален хонорар да се обърна към Комитета за култура. Поискали от Комитета и... решението му все още се очаква. (Смее се.) Така заради специалния хонорар загубих и този, който ми се полагаше по тарифата. Казах си: “Да са живи и здрави!”

- Искате да кажете, че не сте взели нито лев за тази песен?

- Не нито лев - нито стотинка не съм взел!

- Не ви вярвам!

- Може би заради ония 14 лв. от в. “Народна младеж”, където беше публикуван текстът на стихотворението. Другото е за чест и слава...


Какво четем:

🔴 Баневи искат баня всеки ден, французите затруднени, имат право само на две

🔴 Какъв е късметът ти според деня, в който си роден?

🔴 Ето как са наричали нашите най-популярни планини в миналото

Източник: 24 часа



Коментари



горе