15 години на нова земя


Точно преди петнайсет години стъпих на новозеландска земя.

Малко преди да кацне самолета аз обявих, че ако на аерогара Окланд няма ръкави за пътниците, слизащи от самолета, а ни извозят с автобусче, след като слезем по стълбицата, веднага ще се върна обратно. 🙂 Е, не слязохме по стълбичка, имаше ръкав. Впоследствие се оказа, че сме първите щастливци (били сме едни от първите, ползващи ръкава).

Първото ми впечатление от Нова Зеландия беше, че слънцето е необичайно ярко и че един тънък ветрец те пронизва до кокал. При посрещачите ни чакаше Пепи, човек, когото никога не бях виждала дори и на снимка – познах го по табелата на врата, тя гласеше РУМИ, на кирилица. Румен и Биби се качиха на такси с все багажа, а аз и Гогата потеглихме с Пепи към мотела, който се намираше в Норт Шор и който ни беше резервиран от друг интернет приятел, когото не бях виждала на живо – Ники Недев от Палмерстън Норт.

После спахме непробудно цели 18 часа. Когато се събудих, помислих, че слънцето залязва, стори ми се, че е полегнало на запад. Оказа се, че е ранно утро. Спомням си, че когато излязох в двора на мотелчето, там бе толкова тихо за такъв голям град, че сякаш чух листата на дърветата как звънят. Изведнъж разбрах, че съм променила живота си, че съм попаднала в удивително красив и различен свят. Стана ми хем страшно, хем хубаво.

И после заживяхме тук, и времето залетя като лудо, за 15 години ни се случиха толкова неща, колкото на много хора им се случват за два живота. Децата пораснаха, станаха самостоятелни, сдобихме се с внук, сменяхме работи, къщи и приятели… Вече не сме толкова млади, толкова чевръсти и толкова наивни, но пак сме чаровни, пак сме си ние.

Защото човек и на Луната да иде, си остава същият. Всеки опит да се промениш вътрешно е надлъгване със самия себе си.

 

Румяна Симова


Какво четем:

🔴 Любовта на майката - притча за най-святата обич

🔴 Студ, коледни песни и протести

🔴 "Няма да ви дам поручика!" – подвигът на ефрейтор Запрян Ангов

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе