Това е непознатата снимка на Левски
Непозната досега фотография на Васил Левски бе представена пред българските медии. На нея той изглежда същият, какъвто го познаваме от останалите седем достигнали до нас негови снимки. Открита е в османските архиви в Истанбул от Виктор Комбов, уредник в Националния музей „Васил Левски“. Той заминава за Турция, след като колеги от там им се обаждат, че в архива им вероятно има документи за Левски, които са неизвестни.
На гърба на фотографията има описание на османски турски език:
„Със среден ръст, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри*“.
Почти същото описание на Левски дава при разпитите си на 26 октомври 1872 г. в Орхание (днес Ботевград – бел. ред.) даскал Иван Димов Фурнаджиев, член на Тетевенския комитет.
Специалистите предполагат, че с тази снимка Левски е бил издирван от турската полиция. Възниква обаче логичният въпрос, защо ако е търсен по тази фотография, досега не сме намирали такава – в противен случай би трябвало да бъде разпространена във всички полицейски участъци.
Тъй като разполагаме само с нейно дигитално копие, българските учени не знаят дали описанието е бележка, залепена на гърба на портрета, под която може да стои името на студиото, в което е правена.
Снимката е с размери 6/9 см, при увеличение на кадъра се вижда, че Левски е с джобен часовник с ланец в малкото джобче на жилетката.
Не е известно как снимката се озовава в ръцете на турските власти – предполага се, че е от средите на тяхната агентурна мрежа във Влашко.
Комбов и колегите му в музея подозират, че снимката е направена след общото събрание на БРЦК, което се провежда в Букурещ между 29 април и 5 май 1872 г. Към края на юни Левски отбелязва в писмо, че очаква да му бъдат изпратени „портретчетата“ – но така и не ги получава. По тази фотография вероятно Георги Данчов Зографина е направил известния портрет на Васил Левски в елипса – достигналите до нас четири екземпляра са от архивите на Киряк Цанков.
През 30-те години на миналия век у нас попада голяма част документи от османските архиви, по-късно преведени и публикувани, на базата на които са всички информации за последните етапи от революционната дейност на Левски и съдебния процес срещу него. По думите на Комбов, в османския архив има редица още документи, свързани с Васил Левски и с БРЦК – устава на организацията, писмо, квитанции, издадени от Тетевенския революционен комитет. Специалистите смятат, че в Букурещ и в Белград може би се съхраняват още документи за Апостола и неговата дейност.
Част от наличните в османските архиви документи са от общото събрание на БРЦК, проведено на 14 юни 1872 г. Документите попадат в ръцете на турските власти от един от двата комитета в Тетевен или в Орхание. Други са предхождащи залавянето на Васил Левски. Датировката на повечето документи насочва точно към следствения процес от втората половина на ноември, първата половина на декември – след арестуването на хората от четата на Димитър Общи, участвали в обира в Арабаконашкия проход.
В Истанбул българският учен е получил и други книжа, свързани с Левски, които в момента се превеждат. Виктор Комбов е работил в архива съвсем свободно, с безплатна читателска карта – помагали са му турски специалисти. Османският архив бил дигитализиран, материалите, свързани с Васил Левски, са пренесени у нас на диск.
Специалистите от Националния музей „Васил Левски“ посочиха голямата си благодарност за съдействието на турските си колеги.
Какво четем:
🔴 Деси Радева отговори на Слави Трифонов с песен във фейсбук🔴 Ученичка е в болница след побой в столично школо
🔴 Днес настъпва последното Новолуние за 2018-та! Желанията ни се сбъдват, мислите се материализират
Източник: Площад Славейков