Към Покрива на света: Еверест, Анапурна, Кангчендзьонга...


Д-р Атанас Скатов:
•    „Невъзможни неща няма.“
•    „Вярвам в неограничените човешки възможности.“
•    „Обичам да се боря, особено когато имам кауза.“
•    „Най-важното нещо за Еверест е, че там човек си калява психиката.“
•    „Независимо колко е висок един връх, на всеки един връх ти си по-близо до Бога.“
•    „Защо ходят тези хора по високите планини?... Да проверим къде са границите на вегана. И има ли той изобщо граници... Може да няма граници...“
•    „Последните две години от моя живот, когато стартирах проекта с 14-те осемхилядника, мога чистосърдечно да заявя, че това са най-прекрасните в живота ми години, изпълнени с толкова много енергия, чувства, преживявания, премеждия, рискове, сълзи, пот, скръб, радости, тревоги, срещи, трудности, успехи, адреналин и най-вече – опознаване на мен самия и възможностите на тялото и психиката ми.“

*******
Статията посвещавам на всички наши алпинисти, на всички наши Българи-Върхове, които прославят България по света и които на земята са земни, а над осемхиляди метра – неземни. - д-р Ваня Велкова, в. „България СЕГА“

*******
Д-р Атанас Скатов е един от най-успешните наши алпинисти. Той е агроном по растителна защита, ентомолог, еколог, веган.
Д-р Атанас Скатов е роден през 1978 г. в град Сливен. През 2001 г. завършва Аграрния университет в Пловдив със степен „магистър“. Със спечелени стипендии, той следва в Хумболтовия университет в Берлин. В същия университет е редовен докторант като през 2005 г. защитава докторската си дисертация. Доктор е по растителна защита. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор в България и Германия.
Посочват, че д-р Атанас Скатов е феномен както в българския, така и в световния алпинизъм, тъй като до 2012 г. не се е занимавал с физическа активност и никога не е посещавал курсове по алпинизъм. През 2012 г. преустановява напълно консумацията на животинска храна и започва всекидневно да спортува.
Д-р Скатов е първият българин, приключил с успех проекта „СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТАЛНИ ПЪРВЕНЦИ“ (англ. Seven Summits):
•    връх Ухуру, 5895 м, (Африка), 2013 г.
•    връх Елбрус, 5642 м, (Европа), 2013 г.
•    връх Аконкагуа, 6962 м, (Южна Америка), 2014 г.
•    връх Карстенц-Пирамид, 4330 м, (Австралия и Нова Зеландия), 2014 г.
•    връх Винсън масив, 4892 м, (Антарктида), 2014 г.
•    връх Еверест, 8848 м, (Азия), 2014 г.
•    връх Денали, 6197 м, (Северна Америка), 2017 г.

От няколко години насам д-р Атанас Скатов провежда експеримент с изкачването на 14-те осемхилядника на Земята в планините Хималаи (Непал/Китай) и Каракорум (Пакистан) без консумация на животинска храна (англ. Speed x 14 x 8000 x Vegan Himalaya and Karakorum).
До момента д-р Скатов е изкачил следните ШЕСТ ОСЕМХИЛЯДНИ ГИГАНТА:
•    Еверест (север) 8848 м, Хималаи, 2014 г. (първо изкачване)
•    Манаслу, 8163 м, Хималаи, 2015 г.
•    Анапурна I, 8091 м, Хималаи, 2016 г.
•    Макалу, 8485 м, Хималаи, 2016 г.
•    Лхотце, 8516 м, Хималаи, 2017 г.
•    Еверест (юг) 8848 м, Хималаи, 2017 г. (второ изкачване)
•    Чо Ою, 8201 м, Хималаи, 2017 г.
Д-р Атанас Скатов е поставил следните РЕКОРДИ:
1.    Той е първият и единствен българин, който е успял да завърши проекта „СЕДЕМТЕ ВЪРХА“ за изкачване на най-високите върхове на седемте континента на планетата.
2.    Първият веган в света е, постигнал целта „Seven Summits Vegan“.
3.    Първият и единствен българин е, изкачил връх Еверест по северния и по южния ръб.
4.    Има най-бързото българско изкачване на два върха над осем хиляди метра: Еверест и Лхотце: за 5 дни и 11 часа през 2017 г.
5.    Има най-бързо изкачване на връх Макалу, цялата експедиция за 94 часа (световен рекорд за най-бърза експедиция на върха само с една нощувка на базов лагер).
6.    Той е първият българин, атакувал 3 върха над 8000 метра в рамките на 23 дни: Анапурна, Дхаулагири и Макалу през май 2016 г.
7.    Първият българин е, атакувал 2 осемхилядника в алпийски стил в рамките на една седмица: Дхаулагири и Макалу през 2016 г.
8.    Първият българин е, участвал в 4 експедиции на върхове над 8000 метра в рамките на 90 дни – Анапурна, Дхаулагири, Макалу и Гашербрум II през 2016 г.
9.    Той е първият българин, изкачил 7-те континентални първенци, както и 7 върха над 8000 метра в рамките на 5 години и 6 месеца.
10.    Първият веган в света е, изкачил връх над 8000 метра без помощта на шерпа и изкуствен кислород.
Само в рамките на няколко години (2013−2018) д-р Скатов е участвал в 16 експедиции по света като успешно е изкачил 13 върха (Еверест – два пъти). Това е не само национално, но и световно постижение на д-р Скатов.     
*******

Специално за читателите на вестник „България СЕГА“ д-р Атанас Скатов даде следното интервю:


Д-р Скатов, много са българските трибагреници, които сте поставили на най-високите точки на нашата планета? Какво си мислите за България от висините на Земята?
Мисля, си че България е една прекрасна страна с невероятна природа, история, култура, но вече 30 години се обезлюдява с висока скорост. Мисля си, дали тези 3 милиона, които напуснаха България, ще се върнат отново в родината си?
Мисля си, че България инвестира в децата си до 18 години, а плодовете в тази инвестиция ги берат чужденците. Мисля си, че децата на повечето българи, живеещи зад граница, не говорят български.
Моята мечта е голяма част от българите в чужбина да се завърнат в родината си и да приложат опита си на родна земя.

Бихте ли ни казали как се зароди идеята да започнете да се занимавате с височинен алпинизъм?
Идеята се зароди, когато посетих за първи път базовия лагер на връх Еверест 2010 г. в Тибет като обикновен турист и силно си пожелах един ден да се върна на това място и да изкача върха. След това започнах да ходя в планината и постепенно исках това да бъде все по-нависоко и по-нависоко. И така вече 6 години обичам на ходя по високото.

След изкачването на Анапурна 1 (8091 м) посочихте: „Това беше най-трудният ден в живота ми.“ Бихте ли ни разказали нещо повече? Анапурна ли е най-малко изкачваният връх сред 8-хилядниците? Експедицията до Анапурна ли беше най-трудната за Вас досега?
По принцип всяка година си поставям все по-високи цели и до 2016 година най-трудно ми беше на Анапурна 1. През 2017 най-трудно беше на Лхотце, а тази година на Чо Ою. Иначе, действително, като връх Анапурна е най-опасен и най-труден за изкачване и има най-малко хора достигнали върха му, както и най-много загинали, пропорционално на тези, които са го изкачили. Има загинали и двама българи на Анапурна 1 през 1989 г.
На този връх не бих се върнал повече. Самата атака на върха беше изключително трудна, като отне повече от 14 часа от последен лагер до върха и още 10 часа от върха до последен лагер обратно. Преди върха има дълъг и много опасен участък-траверс, където са загинали много хора и трябва да бъдеш много предпазлив. След върха не се бях чувствал толкова изморен през живота ми.

„Но такова нещо е експедицията, особено на Анапурна, където да оживееш, си е направо постижение, а ако качиш и върха – значи си велик!“ Г-н Скатов, имате ли усещането, че сте велик?
Това, което имах предвид, е, че успях да се справя с нещо много трудно, за което не съм предполагал, че ще се справя. Човек никога не знае на какво е способен, докато не го постигне. Сигурно на всеки му се е случвало да успее с нещо и след това радостно да възкликне: „Ех, колко съм велик!“. Това, което не зависеше от мен, също се случи - планината ме допусна до върха си, въпреки че случайни неща няма.

„Влизам в палатката и започваме да готвим и да топим сняг за вода.“ Всъщност, кога за първи път през живота си спахте на палатка върху сняг?
Това се случи на първата ми солова експедиция на връх Ленин през 2013 година. Дотогава бях спал на палатка само в планината Килиманджаро в Африка през януари 2013 и няколко месеца по-късно трябваше да се науча да оцелявам сам нависоко. Предприех солово изкачване на връх Ленин (7134 м), без да имам никаква представа от това. Установих, че сам се уча най-добре в планината. Алпинизмът е самостоятелно занимание и човек трябва да разчита само на себе си там.
„Лагерът е построен върху ледник и постоянно текат води.“ –  четем за базовия лагер (4700 м) на Дхаулагири (8167 м) в дневника Ви. Бихте ли описали с няколко думи скърцането на ледника, шума на ветровете и гледките от базовия лагер?
Такива ветрове съм преживял, че... съм си мислил как палатката полита заедно с мен вътре в нея. Ветровете в Хималаите са много силни и често пъти са късали палатки във височинните лагери. А за гледките - мога да говоря с часове... Няма такива красиви гледки, както когато си на голяма надморска височина и имаш голяма видимост. А най-красиви са изгревите... Но за тези неща е трудно да се говори, те могат само да се усетят и видят.

Получавате ли  халюцинации при изкачването на върховете?
На Анапурна 2016 г. започнах за първи път да чувам гласове, когато бях на височина над 6500 метра, оттогава на всяка експедиция чувам гласове. Предполагам, че липсата на кислород на тези височини създава предпоставка за състояние на ума, в което излиза информация, записана в него.
Имал съм и преживяване на излизане на ума от физическото ми тяло. Наблюдавах се отстрани и можех да се предвиждам където си искам с ума си. Беше много интересно и вълнуващо.

„Труден преход, определено, температура – около минус 20 градуса. Тъмно и мрачно, не се виждаше луна. Вървим и не спираме.“ – споделяте за изкачването на Макалу (8485 м). Казвате, че на 8-хилядниците трябва да бъдете рано. В колко часа през нощта тръгвате да атакувате върха и как разпределяте времето до изкачването на върха и обратно?
По принцип се тръгва предния ден около 20 часа вечерта на челници, като целта е преди обяд на другия ден да достигнем върха и след върха в светлата част на деня да се върнем на някой от лагерите. В зависимост от върха и от от това колко е пътят до него, може да се тръгне и в полунощ или дори в 2 или 3 часа сутринта. Ако е много студен върхът и не е дълго разстоянието, може и около 4-5 часа сутринта да се тръгне. Към всеки връх се подхожда индивидуално. Но е най-добре с изгрева да бъде човек на върха, ако може.

„Съзнанието ми бродеше по други места и не можах да го спра и върна в палатката, но пък и нямаше защо да го връщам.“ Къде броди съзнанието Ви, преди да щурмувате върха?
Този абзац е след като изкачих връх Макалу. Явно бях толкова изморен след 3 експедиции над 8000 метра за 23 дни, че съзнанието ми излезе от тялото и обикаляше където желае. Аз само наблюдавах целия този процес и само знаех, че накрая трябва да се върна обратно в тялото си, където бях в палатката на 7400 м в лагер 3 на Макалу. А преди атака на всеки връх съзнанието ми е максимално концентрирано с пълен фокус върху всяка стъпка и всеки малък детайл, като непрекъснато наблюдавам себе си, както и обстановката около мен. И най-малката грешка може да коства живота ми, тук се греши само веднъж.

Съвсем сам... към върха..., веган..., без кислород... „Силна вяра, че ще стигна на върха и ще се върна...“: Това ли е най-важното при изкачването на върха?
Там всичко е важно. Но когато ти е много трудно, влиза силната вяра, че ще успееш. Най-важното за мен е визията ми, защо го правя и защо е важно за мен. Когато се връщам към визията ми, тя ми дава най-силна мотивация да продължавам напред със силна вяра в успеха.

Следва продължение

Д-р Ваня Велкова
За в. „България СЕГА“, Берлин
Снимките са от личния архив на д-р Атанас Скатов и се публикуват с неговото съгласие.


Какво четем:

🔴 Тъмната страна на популярната храна

🔴 Да об(л)ичаш звездите

🔴 Българите в Торонто изработиха сурвачките за Коледа

Източник: България сега



Коментари



горе