Разделеният народ: Да нямаш пари за ток и да събереш куфар с мизерия за чужбина


Много често ще чуете репликата „Ами тези отидоха в чужбина и се оправиха, даже си навириха носа”. Завист безспорно съществува от родопчани, които са останали в нашата страна към такива, които са на гурбет в странство. Според преуспелите, както ги наричат, омразата е не само към българите в чужбина, а към всички. На много нашенци им е крив целия свят, защото те самите, без значение от възрастта си, са незрели хора, които не желаят да поемат отговорност за живота си, или казано по друг начин - истинският проблем е в инфантилността на нацията ни.

„Спасяваме се поединично, това е характерна черта на българина”,

споделя смолянчанин, които е работил в чужбина. „Моят брат е от 1990 година в Германия. И аз живях там до 1996 година, но после се прибрахме със съпругата. Устроихме си живота в Смолян въпреки всичките трудности. Много е лесно да захвърлиш всичко, да се качиш на автобуса или самолета и да заживееш в един подреден свят. Задаваме ли си обаче въпроса защо е подреден? Ами защото всеки един гражданин си е отстоявал правата. А какво правим ние? Спасяваме се поединично. Други да се борят, ние емигрираме. Ако не се научим да си отстояваме правата и не осъзнаем, че България - това сме ние, България просто ще я закрият. Ще ни остане едната носталгия и изгнилите ръкави в ягодовите масиви в Англия или в някой ресторант в Германия”, коментира смолянчанинът.

„Побрах скапания си живот тук в един куфар и заминах преди 15 години в Испания,

където работих като готвачка”, споделя Сийка. Преди година тя се е прибрала в Смолян и получава солидна пенсия. Грижи по болната й майка са я накарали да се прибера в родния си град. „Вярвате ли ми, не спирам да се ядосвам на бюрокрацията и мизерията, откакто се прибрах. Ако нямах пари не знам как щях да се грижа за майка ми и как да си плащам сметките. Възрастна жена е, по болници ходим, скъпи лекарства, отопление, за всичко това трябват средства. Плащам на лекари иначе не искат да дойдат в къщи да я прегледат. Имах самочувствие като работих в Испания, нищо че бях по десет часа в кухнята, готвих, миех чинии, там няма разделение на работата”, разказва Сийка. Всяка седмица жената е получавала пари, осигурявали са я и не се е занимавала да си отделя от времето, за да си плаща сметките, за всичко това са се грижили работодателите. Синовете на Сийка също са в чужбина, в Германия, и няма да се връщат за постоянно в Смолян.

Откакто си е в родния град жената непрекъснато усеща завист от съседите й.

Непрекъснато й искат пари, защото мислят, че е спечелила много.

„Давам им, когато мога, а ако откажа имам чувството, че ще ме убият с поглед. Ходя с по-обикновени ботуши, а една съседка ми казва, толкова ли нямаш пари да си купиш скъпи обувки, все пак колко години работи в Испания?”, разказва Сийка. От любопитство идвали в дома й и пак коментирали защо не си  е купила нови мебели, а си карала със старите. „Не може да се угоди на хората, бедни са и още повече се озлобяват”, казва Сийка.      

Друга родопчанка е в Солун, където от 9 години гледа  болни и стари хора. „По-зле съм и от санитарка. Душата ми е пълна с изпражнения и боклуци, но няма как”, споделя Петя. Жената е останала вдовица преди 10 години. Видяла, че сама с учителската си  заплата не може да погасява заеми, двете й дъщери били студентки и заминала.

„Чувствам се опустошена,

имам пари да си позволя да отида на почивка, да си купя дрехи и каквото искам да се поглезя, но нямам желание”, казва 64-годишната жена. Тя допълва, че се връща в Смолян само един път в годината, за да отиде до гробищата, където са погребани съпругът, родителите и брат й. Апартаменът е празен и пуст, но пък там има спомени. Дъщерите й също са заминали в Германия със семействата си.

„Като се прибера в родния си град още повече се депресирам. Хората са отчаяни. Всеки е забил поглед в земята и си мисли как ще оцелее. В магазина си броят стотинките за хляб, студената зима допълнително им утежнява и без това оскъдния бюджет за ток. На една съседка за 8 лв. сметка й бяха спрели тока, плачеше ми, защото й трябваха и 7 лв. за включване. Услужих и на жената и се ужасих от оправията тук. Имам чувството, че за да живееш в нашата страна трябва да си мазохист. По-добре е да не живееш в България”, категорична е Петя. Тя допълва, че като види просяци им дава пари, защото мизерията е страшна.

„И аз завиждах на мои познати, които са в чужбина. За няколко месеца работа си оправиха сметките.

Реших вместо да се тюхкам и завиждам да се взема в ръце и да замина и аз.

Свързах се по фейсбук с мои познати и заминах за Германия, където работя в строителството. Безкрайно съм доволен, по 2000 евро вадя месечно, а 100 евро са разходите за наем, отопление, интернет и вода на месец”, разказва историята си Васил, който е дошъл за Коледните празници в Смолян и после отново заминава да работи.  Той призовава хората да бъдат по-смели в решенията и да предприемат действия да заминат на гурбет в чужбина. „С псуване и писане във фейсбук не става, както и със стоене пред телевизора и пак псуване и пиене. Действайте хора и оправяйте живота си”, съветва Васил.

Голяма част от хората смятат, че и в България може да си оправиш живота. Тези, които завиждат обикновено са мързеливи и чакат от небето да им падне, няма как да стане. Трябва да се работи, а не само да се гледа в канчето на другия, коментира бизнесмен, който едва е намерил персонал за работа на морето през отминалото лято. „Хиляда лева заплата и процент от оборота, не заплащат пари за квартира и търсих хора от други градове, от Смолян нямаше желаещи”, коментира бизнесменът.

И така някои стягат куфарите, слагат в тях мизерията, отчаянието, депресията и надеждата и заминават за чужбина. Някои пак решават, че милата им родина е по-скъпа от парите и славата, високия жизнен стандарт и остават. Трети ще псуват телевизора, политиците, ще пишат по социалните мрежи и ще завиждат на заминалите в странство гурбетчии.

Изборът си е наш…

Николай Михайлов, 24


Какво четем:

🔴 Вталете се за празниците с тази експресна протеинова диета

🔴 Тиха нощ,свята нощ

🔴 Един шедьовър на 50 години (видео)

Източник: rodopi24



Коментари



горе