Търновка заряза химията, за да преподава ориенталски танци в Берлин

Младата танцьорка е всъщност химик по образование, завършила е бакалавърската си степен в Бремен, след това учила и магистратура в Берлин. Докато потъвала в тайните на науката, София се включила в група по ориенталски танци. Преди това ходила на латино танци, но ориенталските завладели сърцето й. „Попаднах на прекрасен учител – българка като мен. Тя ми показа основата, тънкостите, философията на тези движения и аз останах завинаги влюбена. След това обаче се преместих в Берлин, за да продължа с магистърската си степен. Там търсих групи за танци, търсих учител, с когото да продължа да се развивам, и не намерих такъв. Затова реших, че мога аз да започна да преподавам“, разказва София. Така много бързо успяла да събере две групи, в които има около 40 танцьори на възраст от 17 до 50 + г. Всички са жени и най-добрите сред тях са… българките.

„Приемам и мъже, разбира се, стига да желаят да танцуват, а не просто да гледат как дамите разучават движенията. И за тези четири години, в които преподавам, установих, че българките са най-добрите ми ученици. Вероятно защото са освободени, умеят да изразяват емоциите си, а танцът е емоция“, казва София. И допълва, че заради ежедневния стрес, на който е подложено тялото ни, то трудно се отпуска, за да се впусне в движенията и танца. „Хората се притесняват, сравняват се, мислят си, че докато танцуват, останалите ги гледат. И това вече е причина танцът да не се получава. Затова започвам бавно и внимателно с всички нови ученици. Нужно е да достигнеш до тялото си, за да усетиш движенията в него и да ги изведеш навън. Когато вече спреш да мислиш за движението и за това как изглежда тялото ти в ритъма на танца, можеш да се довериш на емоцията и да започнеш да танцуваш“, обяснява София.

Казва, че често й се налага да обяснява движенията и мускулите, които трябва да извършат тези движения, защото има ученици, които искат да знаят това, преди да се разтанцуват. Има и такива, които учат с гледане, други, за които танцът минава първо през мисълта, а след това през тялото.

КОГАТО ТАНЦУВА, СОФИЯ РАЗКАЗВА ИСТОРИИ. ВСЕКИ ТАНЦ ЗА НЕЯ Е МАЛЪК СПЕКТАКЪЛ СЪС СЮЖЕТ И ПОСЛАНИЕ. Така е направила спектакъла си La Femme („Жената“), в който разказва за силата на жените, които са попадали в трудни ситуации в живота си и въпреки всичко са оцелели. Великотърновци пък са гледали друг неин миниспектакъл, наречен „Отражения“.

Да прави танцов театър е мечтата на София, която в момента не се занимава с химия, а само с танци. В спектакъла й за жената участват нейни ученици, които също като нея нямат професионален опит на сцената. „Исках да направя спектакъл, след който хората да плачат и така се получи. Шоуто предизвиква емоции и у тези, които са на сцената, и у публиката“, казва София и признава, че въпреки огромната си любов към България и въпреки че на всички разказва къде е родена, тя засега не мисли за връщане в България.

„Труден въпрос е този за мен. Искам да съм и в двете държави, но засега тук – в Берлин, намирам повече възможности да правя това, което мечтая – танцов театър. Шансовете за мен са повече тук и аз искам да се възползвам, да не пропускам възможност. Затова ходя на курсове, за да развивам самата себе си, ходя на класически балет и след това давам на учениците си всичко, което мога. С тази идея искам да направя и този семинар във Велико Търново“, казва София.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Какво четем:

Коментари