Сложете чесън на трапезата на Бъдни вечер, предпазва от зло и болести


Празниците наближават, а с тях и подготовката на празничната трапеза. Ако искате да се придържате към старите български обичаи и традиции в честванията, е необходимо добре да ги познавате, да знаете кога какво трябва да се прави, какво е позволено и какво – забранено.

Предлагаме ви откъс от книгата на Лилия Старева – „Български ритуали за късмет”, от който ще научите всичко необходимо за това как да посрещнете Игнажден, Бъдни вечер или Васильовден.

Игнажден, 21-ви декември

На Игнажден се правят кравайчета за здраве на всеки член от семей-ството. Кукли във форма на осморка за момичета и с форма на подкова за момчета.

Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.

Жените пазят квас от 19-и декември до Васильовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. Подквасването на хляба с нов квас е магическо подквасване на живота. Ритуалът е вълшебна картина на отиващото си и на идващото време. Две момичета, първото и последното на родителите си, стоят с гръб една към друга. Едното гледа към изминалата година, другото – към идващата. Обърнати са с гръб към нощвите, месят, но не смеят да погледнат неясното и малко страшно и неизвестно бъдеще. В Римската култура вратата на Новата година, както и на всяко начало, граница, вход и преход, отваря двуликият Янус.

Раздават се питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода” напред през годината.

За здраве опасват всеки член от семейството с желязна верига от огнището.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

Забрани

Не се пере, за да не налети болест.

Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Света Анастасия, 22-ри декември

В народните представи тази светица се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. В Родопите я наричат Нашташа или св. Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св. Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.

Бъдни вечер, 24-ти декември

През цялата нощ срещу Коледа се поддържа огън в огнището, наречен Бъдник – за да има здраве, топлина и обич вкъщи.

Чесънът на трапезата предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести.

Късметът, без който не може – дряновата пъпка, е за здраве.

Ако някой натрие дланите си, под „мишките” и зад ушите с чесън, през годината болестите ще бягат надалече.

Гадания и предсказания

На Бъдни вечер се хвърлят пъпки от дрян, наречени на някого в огъня.

Колкото по-шумно изпука, толкова по-добре.

Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, предсказват магически здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.

Разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Рождество Христово, 25-и декември

Прекадява се трапезата, стаите в дома, обора, градината за пропъждане на злите духове.

Вярва се, че в тази паметна нощ, точно в 12, небето се отваря и каквото си пожелаеш, се сбъдва.

Трески от бъдника се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.

Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.

Тръгват коледарите. Песните им предизвестяват завръщане от долната земя: „Добър сме ти глас донесли, низ хубава долна земя...” Сражавали са се със силите в неподредения свят, победили са ги и се завръщат да пренесат блага от там в света на хората. Носят вест за здраве и благополучие.

В граничното време между световете се е извършило преминаването им от една социално-възрастова група в друга, само в него става възможна тяхната социализация. Без нея нямаш място в света на големите. Без съзвучието между личностно израстване и общност не може да вървиш напред, да развиваш късмета си, да работиш за него.

Коледарите, както и сурвакарите след седмица на Васильовден не само благославят, но и трябва да защитят, да прогонят злите сили. Те идват от отвъдния хаос, за да прогонят демоните и да въведат ред. Обикалят, за да донесат плодородие, но и за да отбранят чрез звъна на чановете човешкото пространство – дома, селището.

Опасните дни от Коледа до Йордановден, 25-и декември – 6-и януари

Наричат се Мръсни дни, тъй като това е периодът след раждането, който е нечист. Известни са още като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци (Поганец – 1. Друговерец, езичник. 2. Мръсен човек. 3. Мишка), Караконджови дни...

На Коледа светът е нов, но все още граничен. Пристъпват невидими нощни гости, бродници, караконджули и всякакви страшни същества. Бродят също и самодиви. В Пловдивско разказват, че се явяват във вид на патки, булки или преминават през селото като сватбено шествие. Някъде вярват, че на Земята идват всички покойници. Възможно е превръщането на човек в животно и обратно. В Ловешко се говори, че родените през Мръсните дни всяка година се превръщат в кучета или вълци.

В Южна България дните съвпадат с празници в чест на вълка, последният от които е посветен на куцулан – най-кръвождания и страшен вълчи предводител. Куцият вълк за древния човек бил свързан с митично божество на гората и подземния свят.

Земята е като решето и границата ще се затвори едва на Йордановден. Но до 6-и януари има още дванадесет дни. През тях „водата не е кръстена”, затова се спазват някои забрани. Който пристъпи забраните, ще се разболее. Мръсните дни са обредна проекция на първотворението, превръщането на хаоса в космос, който е основен митологичен спомен на нашата традиция. Всички ритуали имат смисъл на ответно действие, което ще помогне да се премине опасното време, да се избегне дебнещия безпорядък и да се превърне в благотворен ред.

На портите, комина и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, слънчогледови пити или сита. Да броят злите нощни гости дупките или семената, да се улисат и да мине времето до първи петли, когато с първото пропяване на петлите ще се разбягат към своите си отвъдни посоки.

Около домовете, дворовете и кошарите се посипва с просо.

През всичките дни в дрехите или на врата се носи скилидка чесън – от него злите сили бягат надалече.

Някои прехвърлят през къщата си вейка или ела, или камък, за да не влиза поганец.

Водата в съдовете се пази много внимателно “от поганеца”, да не се замърси.

Силна защита дава огънят. Трапезата се прекадява. Огнищата не се гасят. От пепелта от огнището посипват около къщата. В Югоизточна България срещу Нова година палят насред селото голям огън, който гори три дни.

Някога смятали, че ако се роди дете в тези дни, то трябва да се лекува, защото, ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче, ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат веднага щом се окъпе.

В Югозападна България тръгват дружини от маскирани мъже (не по-възрастни от 40 години), наричани бабугери, русалии, джамали, старци, чауши, русалии. Русалиите лекуват от тежки болести. Това става със специален танц, който играят в кръг около болния.Танцът наподобява сражение и в крайна сметка известява победа над болестта и злото. В песните се свързват с градене, с начало на нов цикъл. Поганците (езичниците) окончателно се прогонват на Йордановден чрез светената и кръстена вода и чрез силата на кръста. Някъде обикалят със светия кръст селището и се надяват, че това със сигурност ще затвори границата и ще отпрати в техния си свят демоните.

Забрани

Забраните в тези гранични и опасни дни имат предпазен (апотропеен) характер.

Не се мие и пере, преди да се пусне във водата стрък пелин, защото водата е все още некръстена и опасна.

Не се работят женски работи, особено с вълна, не се бродира, мете, преде, за да не нападат вълци.

Не се тръгва на път.

Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата.

Не се вдигат сватби.

Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен.

Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди. Ще има недъг, ще го залюби змей, ще се превъплътява след смъртта си, ще стане вампир. В Ловешко ги наричат „карасони” и вярват, че всяка година през този период се превръщат в кучета или вълци.

Особено опасно е през нощта – от залез-слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен, трябва да си стои вкъщи, до огнището, на топло и на светло.

Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото „поганците ходят по нея”, народът вярва, че вълците и караконджовците облизват въглените и само така могат да се размножават. Пепелта има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. Ръси се мястото, където се предполага, че има заровено имане, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде принесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. Оттам идва и магическата й сила в междинното време.

Не се използват гребени, защото те приличат на дарака, който всеки караконджо носи на гърба си. Спазва се срещу ухапване от всякакъв вид животни през идващата година.

Стефановден, 27-и декември

На св. Стефан се молят страдащите от главобол.

Васильовден, 1-ви януари

Св. Василий помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. В Добруджа вярват, че срещу Сурва идва чумата и обикаля домовете.

В Родопите майките стават рано и сурвакат с дрянова пръчка децата още докато спят в завивките, а после – и останалите членове на семейството.

Жени и моми мият косите си с вода, в която е потопен дрян – да са здрави и блестящи.

Гадания и предсказания

Ако обредната погача не е доизпечена, годината ще е тежка, ако е изпечена – здрава, а ако е препечена – на децата ще поникнат здрави зъби.

На входната врата се поставя дрянова клонка с пъпки. Майката нарича на всеки член от семейството пъпка от дряна, а след това се хвърля в огъня и се гледа как изгаря. Ако пъпката подскочи и пукне, този от семейството, на когото е наречена, ще бъде здрав и пъргав през годината, ако остане да тлее – ще боледува. Най-лошо е предсказанието, когато почернее и се вдигне пушек.

По ядките на орехите, наречени за всеки, се гадае за здраве.

Под стрехата в паничка вода се оставят белязани с конец листа от бръшлян и на сутринта нареченото листо на всеки показва здравето му през годината.

На места на Васильовден раздават краваи против мечки и вълци, земни олицетворения на демонични дихания, с думите: „Аз като съм под път – тя на връх; аз като съм в просойна, тя – в усойна.”

Който кихне веднага след Нова година, докато семейството е на трапезата, ще е здрав, богат и късметлия през годината. На него му се нарича първото домашно животно, родено през пролетта. Кихането в други дни приемат като полъх от раменете на Сатаната. На Нова година е по-близо до вярването на арабите, че Бог е създал света с едно кихане. В други дни, който кихне, нарича: „Ако ме споменава еди кой си, да кихна още веднъж.” Ако кихне, се вижда кой го споменава.

Когато някой киха на гладно сърце, значи го споменава неприятел. Ако киха сит, е приятел. Името му се споменава, като се изреждат едно след друго имената на близки и познати, и на което име престане да киха, то е.

Из „Български ритуали за късмет”

Книгата може да поръчате тук!


Какво четем:

🔴 Ансамбъл "Чинари" отбеляза бляскаво 25 години от създаването си пред препълнената зала 1 на НДК!

🔴 Изповедта на един клошар или урокът, който още не сме научили!

🔴 Севлиевката Дорина Георгиева завършва втората част на проекта "Аз съм Българка" - Новини от Севлиево

Източник: 24 часа



Коментари



горе