Да оцелееш в българска болница


Да попаднеш в бг болница по спешност е нещо като да се сблъскаш челно с действителност, която и най-талантливият екип от сценаристи трудно би разказал.

Някак тази случка ме накара да затвърдя ненависта си към българския лекар, системата, здравеопазването, изобщо милата ни РОдина. 

В 7.45 чинно зачаквам да ме пуснат във въпросната болница, за което съм се разбрала с близък лекар предишната вечер, разбирай “с връзки” съм.

Чувствам се горе-долу добре, но по общи схващания би трябвало да съм колабирала, знам това от изследвания, които съм си направила ден по-рано.

Така, чакам на вън около 15 мин. Качвам се в отделението. Още чакам, но иначе съм спешна...

След близо час и половина разхождане с някакви листя нагоре-надолу най-накрая ме приемат в болницата.

Имам си стая и легло.

Изобщо не знам какво ми е... знам само, че три сестри едва успяват да ми сложат абокат... успяват... ръката ми заприличва на лейка.

Продължавам да не знам какво ми е и какво ме чака. Казват ми, че трябва да ми се прелива кръв, но за целта някой трябва да дари.

Е, това нямаше ли как да го знам по-рано... Намирам...

По-общи критерии всеки средно-статистически човек с тази липса на червени кръвни телца би берял душа в изпружено положение и не би могъл да прави сложни логистични схеми, за да намери няколко човека да дарят кръв.

И за дарителите е измислено страхотно... идват, търсят къде да паркират, даряват и после започват трескаво да търсят къде да занесат бележка, за да може на техния близък да се прелее жизнено-важното... 

Най-хубавото от всичко е, че абсолютно всички лекари, сестри, санитарки и всякакъв персонал са дълбоко недоволни, кисели, злобни и така те мразят, че си им влязъл в обхвата, че ти иде да хванеш едно дърво и наред.

Времето продължава да тече, аз продължавам да съм в мрачно неведение какво ми има...

Понеже съм нахална журналистка успявам да разбера, че в някакъв момент ще ми правят някаква манипулация, но кога и защо не става ясно... 

В някакъв момент идва намусена лелка и ми хвърля замръзнал плик с кръв, на който пише срок на годност.

Казва ми да го стопля на кожата си и изчезва.

Навън вече е тъмно, а мен ме викват за манипулацията... Правят ми я...Не ми казват нищо...

Следва преливане на кръв...

Часове по-късно разбирам, че съм имала язва, която е кървяла, ама вече не... нещо такова.

Все още не ми е абсолютно ясно какво следва. Добре, че има гугъл. 

Става вечер, нощ, трябва да се спи...

В тоалетната хлебарките празнуват Коледа, Нова година и Ивановден едновременно, толкова са много...

Има телевизор, който не работи.

В 10.00 ч. вечерта гневна, недоволна санитарка идва да мие с парцал и заплашва, че ако има стъпки ще ни убие...

Нощта се спуска, звездите изгряват, животът би трябвало да е хубав...

Весела Тотева, Фейсбук:


Какво четем:

🔴 ​136 години памет за легендарния войвода Димитър Маджаров

🔴 В Гърция дават пари за Коледа – и на българи

🔴 Защо Баневи нямат пранги на краката като Иванчева

Източник: Lentata



Коментари



горе