Игнажден - традиции и обичаи


На 20 декември, църквата почита паметта на Свети Игнатий Богоносец, наречен така, тъй като носил Бог в сърцето си. В българския народен календар празникът е известен с името Игнажден, а в различните части на страната се нарича още Идинажден, Идинак, Игнатьовден, Полязов ден, Полаз, или Млада година.

Денят бележи началото на едни от най-богатите традиции и обичаи, съхранени и до днес - тези на коледните и новогодишните празници.

Народът ни е вярвал, че в дните между Игнажден и Коледа били родилните мъки на Богородица, за което се пее и в много от народните ни песни: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа".

В действителност, до IV век християните празнували единствено Богоявление, Възкресение и Петдесетница, а празникът Рождество възникнал след това, като за негова дата бил отреден 25 декември. Това била и причината те да бъдат обвинени, че празнували също като езичниците рождения ден на Бога на слънцето, тъй като датите съвпадали. Свети Августин отговорил на техния укор с думите: "Ние го празнуваме не като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който дал слънцето". Християните обявили Божия син за истинско слънце, което спасило цялото човечество от мрачните дни на заблуда, озарявайки света.

Силно влияние върху честването оказват зимните празници, почитани в древен Рим, особено януарските календи. От тях произлиза и славянското име на Рождество Христово - Коледа. По това време от годината римляните почитали различни божества, като им принасяли жертви, устройвали угощения, разменяли дарове, пожелавали си щастие и правели гадания за бъдещето.

Сред най-характерните обичаи за Игнажден е така нареченият "полазник" или "полезник", символизиращ магическата сила на първия ден. Според него, който пръв прекрачи прага на дома, определя каква ще бъде идната година. И за да не оставят благополучието в ръцете на случаен човек, дедите ни избирали "полазника" предварително, като предходния ден му отивали на гости с бъклица вино, за да го поканят, тъй като били убедени, че именно той ще донесе сполука на цялото домочадие.

Според традицията, на самия празник, още преди изгрев слънце, огнището трябва да е запалено, а гозбата да ври. Полазникът не влиза в дома с празни ръце, а носи наръч от съчки, които пуска в огъня и по-голяма пръчка, с която разравя огнището, за да пръснат искри. През това време благославя дома и неговите стопани с думите: "Колко искри в тази къща, толкова пилета и берекет да има".

В разградския и русенския край се спазва един особено интересен обичай, наречен "вардене на квас". В него участват единствено моми и жени, които се събират вечерта срещу Игнажден. Две от момите замесват тесто, към което са добавени различни магически билки, заставяйки с гръб към нощвите. Едната от тях трябва да е първо, а другата последно дете на родителите си. Символичният смисъл на загърбването на нощвите е неизвестността, която носи новата година. След като омесят тестото, без да го гледат, момите го поставят в един от ъглите на стаята и край него цяла нощ будува омъжена жена, за да го пази, а останалите извиват кръшни хора.

Обичаят се повтаря през 12-те нощи до настъпването на Нова година, като се сменя единствено дома, в който се изпълнява. С особено внимание се изпълнява през три от вечерите - срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Нова година. През последната вечер жените и момите, участвали в него, разделят тестото помежду си и го пазят за лек и магии.

В деня на празника в Родопите неомъжените девойки извършват гадания за женитба. Те пълнят котле с вода и докато го носят към дома си, не отронват нито дума. След като се приберат, те пускат пръстените си в "мълчаната вода" и покриват котлето с червено було, след което го оставят да пренощува "на звездите" под трендафил. Когато се съмне, те вадят пръстените от водата и започват да наричат за кой ерген ще се омъжат, надявайки се чрез магическото слово да сбъднат мечтите си за щастлив семеен живот.

На Игнажден стопанинът на дома отива в гората, за да избере бъдника, който на Бъдни вечер ще гори в семейното огнище. Той задължително трябва да е от дъбово или крушово дърво.

Стопанката на къщата замесва колаци и прави кръст от тесто, за да предпази дома от бъдещи злини, тъй като се вярвало, че промеждутъка от този ден до Нова година е белязан от Мръсните дни.

На празничната трапеза присъстват единствено постни ястия, а също и сушени плодове, сварен боб или царевица, туршии и зеленчуци.

Според народните поверия, на този ден не се дава нищо назаем, за да останат изобилието и плодородието в дома.

Комините се почистват от натрупалите се сажди още преди да изгрее слънцето, след което саждите се изхвърлят на кръстопът или в двора на къщата, за да няма бълхи през лятото.

На Игнажден жените не трябва да работят, особено тези, на които им предстои раждане, тъй като според поверието така ще родят по-лесно.

Ергените поставят ечемик под възглавницата си и която мома им се присъни, за нея ще се оженят.

Игнажден се празнува като част от приближаващата се Коледа и представлява своеобразна подготовка за нейното празнуване. Поради тази причина именно на този ден се събират коледарите, които отиват на гости в своя "станеник", за да го поканят с бъклица вино да води дружината им, да разпределят ролите помежду си и да започнат да учат коледарските песни за наближаващия празник.

На Игнажден имен ден празнуват: Игнат, Иго, Игната, Пламен, Пламена, Огнян и Огняна.

Още по темата:


Какво четем:

🔴 Пенсии и заплати при съседите

🔴 СДВР предупреждава: Жилищните крадци се активират по празниците

🔴 Коледно-новогодишна пързалка без пари за софиянци

Източник: Фрамар



Коментари



горе