Когато падне сняг и решим да пътуваме с теснолинейка до Велинград

На крачка от природата и красивите снежни гледки, пътуване с теснолинейка до Велинград, а и един заснежен горски параклис

Дъщеря ми и аз много харесваме белия пухкав сняг и веднага когато навали обилно отиваме да играем. А по-хубаво място за прекарване със сняг (без ски писти) от Велинград няма. Може да съм малко вманиачен в бялото чудо на снега и в тишината, настъпила в градчето, след като цял ден е валял сняг, но това си е моята малка мания.

Пътуване с теснолинейка до Велинград

И да, не сме като Алпите и Швейцария, но това е един от най екзотичните, красиви и евтини начини да пътувате из района е с теснолинейка до Велинград , а и гледката от прозорците винаги си заслужава, независимо от сезона.

Пътуване с теснолинейка до Велинград от гара Цепина[/caption]

Жена ми Мария и приятелката ни Мария ме захвърлиха на гара Цепина. (Уточнение от Мария, жената: Андрей както си караше и спря насред пътя, каза „Вие нали ще стигнете и сами до Велинград, аз ще хвана влака“, и замина) Малка и красива гара покрай пътя от Варвара към Велинград. Гара Цепина е строена през 20-те години на XX век, но вече изпълнила своята функция и изоставена от БДЖ. През последните години е съживена и поддържана от доброволци, за което сме им много благодарни. Още със стъпването си в девствения сняг на перона видях да се задава локомотивът, теглещ три вагона. Машинистът ми помаха и аз му помахах в отговор и някак си проведохме с жестове разговора „Ще се качиш ли?“ – „Да, ще се кача!“ и влакчето бавно спря пред мен.

С теснолинейка до Велинград от гара Цепина билетчето струва цели 2 лева и 10 стотинки (2017г.).

На спирка Цепина ще видите табели, които ще ви упътят към крепост Цепина (преход от около 3 часа и 30 минути) и друга към връх Милеви Скали.

Теснолинейката – една жива легенда

Теснолинейката е единствената останала в България железопътна линия с по-малко междурелсие от останалите ни железопътни линии. Целият ѝ маршрут е от Септември до Добринище (по-важни спирки по пътя са Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско) и влакчето го взима за около 5 часа и 30 минути.

Теснолинейката край гара Долене

Линията на теснолинейкате е открита през 1929 г. между гарите Сарамбей (Септември) и Лъджене (Велинград); по нея е пътувало парно локомотивче с 3-4 вагона (не е могло да дърпа повече). А маршрутът от Велинград до Аврамово е пуснат чак през 1937г. ЖП линията е била предвидена до Неврокоп (Гоце Делчев), но е стигнала само до Добринище. Гара Аврамово, е с най-голямата надморска височина на Балканите (1267м н.в.). На 9-ти декември 1945 година е открита отсечката между Банско и Добринище.

Толкова много история в едно такова малко влакче. А вътре е уютно и много топло, вагончето леко се поклаща, а ако решиш да отидеш в съседния вагон, излизаш на студа. Вагоните по тази линия са едни от най чистите в БДЖ и с много удобни седалки. Във вагона сме само четирима, един спи, двама гледат някакъв филм на компютъра си, а аз все забърсвам запотените прозорци да се радвам на снега. Стигнахме във Велинград по разписание и в добро настроение.

Там, където бих отсядал винаги във Велинград

Както всички знаят, Велинград е SPA столицата на България, тук има много горещи извори и като цяло климатът е по-мек дори от съседните градове и села. По този повод тук хотели много, за всеки вкус по нещо. Но нашето любимо място все още е Вила Вучев. Една луксозна вила в квартал Каменица. Не е много близко до центъра на града, но има предимството да е близо до прекрасен маршрут за горски разходки.

Вила Вучев във Велинград, спа хотел във Велинград, хубав хотел във Велинград

Откакто научихме за вилата, се надяваме да стигнем до нея, когато във Велинград има сняг, а сега цял ден не спря да вали. Наскоро започнах да си „колекционирам“ места с открити топли минерални басейни за снежните си почивки и Вила Вучев е едно от тези места. Потопяваш се в спокойствие и глезотия, винаги има кой да ти сготви вкусна домашна храна и да пиеш хубаво вино, потопил се в горещия външен басейн. Престоите ни тук винаги ги помним дълго и никога не стигат. Този път бяхме три дни и със сигурност можеше да стоим още три.

Ако прогнозата за времето навън не ви е по душа, отделете време и посетете Ако прогнозата за времето навън не ви е по душа, отделете време и посетете килимарския цех в Костандово. Ще се насладите на красиви килими, ще видите как се правят на ръка, а ако сте запланували да си купувате скоро за дома, може дори да си харесате. Поне ги харесват за Версай и за имотите на английското кралско семейство. (opens in a new tab)" href="https://www.andrey-andreev.com/kostandovo/" target="_blank">килимарския цех в Костандово. Ще се насладите на красиви килими, ще видите как се правят на ръка, а ако сте запланували да си купувате скоро за дома, може дори да си харесате. Поне ги харесват за Версай и за имотите на английското кралско семейство.

Параклиси, сняг и най-спокойните гледки към Велинград

Но независимо колко се глезите в басейна, най ценното на престоя във Велинград е, че навсякъде е заобиколен от природа. Много хора ги понамързява да се вмъкнат в гората, но точно тук гората е съвсем до нас и аз винаги забягвам в нея, а за моя радост тук вълци няма. Има страшно много красиви и интересни места около Велинград, до които разходката е лесна и приятна, а малко хора ходят.

Когато слънцето тъкмо се показва, а луната е още високо

Гледката от хълмовете край Велинград, рано сутрин

Разходка до параклис „Св. Никола“ по изгрев

Събудих се много рано единия ден, около 6 сутринта, направих си чай и покиснах в горещия басейн, навън бе все още тъмно. Облякох се като за -15°C и тръгнах на разходка. Слънцето тъкмо „облизваше“ планинските възвишения по моя път и все повече осветяваше цялата местност. От квартал Каменица на Велинград най-лесно и приятно се стига до два параклиса, първият е почти в края на къщите – параклис “Свети Георги“ в местност Гергевана.

параклис “Свети Георги“

А вторият е моят любим и много красив параклис „Свети Никола“, който е на един хълм в близката гора, около 30-минутна разходка. Вървейки към „Свети Никола“ и любувайки се на гледката, срещнах и първия човек, той отиваше също към параклиса, за да го почисти от снега и измете пред вратата. Завидях на ангажираността му и добрите намерения в 6 сутринта.

параклис „Свети Никола“

Слънцето се вдигна високо над върховете, аз се разходих до параклиса и забързах за закуска, че дъщеря ми всеки момент щеше да се събуди, а за мен най-важното е да изкарам деня с нея.

Изгрев в Родопите

Ето ме и мен, в очакване на поредния кадър.

Вечерната романтика над Велинград

Всеки наш престой е изпълнен с много малки историйки и разходки. Привечер с малка разходка в околностите на Велинград, отново към параклисите, по пътеки, по които се разхождахме не само ние, а и няколко други ентусиасти и със спиращи дъха гледки към бавно светващото улично осветление на Велинград. Около квартал Каменица е чудно красиво и спокойно и си заслужава поизмръзването ни, докато чакаме поредния кадър.

Велинград привечер

Селцата край Велинград

Накъдето и да тръгнете с кола от Велинград, все ще стигнете до някое село в прекрасна местност, разположено на склона на някой хълм. За мен нещо като навик се оказва посещаването на селата около село Света Петка и разходка там. Те са доста населени и лесно достъпни. А Родопите както винаги е неповторима планина със своята красота.

Селата Всемирци (на преден план) и Кандови в Родопи планина

Какво още да видим във Велинград

Велинград е много приятен град с най-различни местни забележителности, които обаче този път си спестихме. Истината е, че градът е по-предразполагащ за разходки през топлите сезони. Тогава можем с часове за да се разхождаме из красивите паркове и приятните пешеходни улици в центъра. Разбира се, не пропускаме и най-голямата забележителност на града – карстовия извор Клептуза. Облагороден с паркчета, алейки, детски площадки, заведения и атракции като водни колела и лодки, районът е чудесно място за разходка, когато времето е хубаво. В снежното време мястото бе доста пусто, но самият извор не бе замръзнал, тъй като температурата на извиране на водата е около 8 градуса.

Карстовия извор Клептуза във Велинград

Другото, което сме решили някой ден да пробваме, е да посетим някоя от обществените бани във Велинград. Но с такива глезотии в хотелите, все не стигаме до тях.

Изгрев над река Бистрица във Велинград

Изгрев над река Бистрица във Велинград[/caption]

За Клептуза и интересните неща, които можете да правите във Велинград в топло време, можете да прочетете в пролетния ни пост за града.

Родопският мастодонт в Дорково

Друга забележителност в Дорково е и музеят с „българския“ Мастодонт. Ако сте с децата заведете ги да го видят.

От Плиоценски парк Дорково – мастодонт

Плиоценски парк Дорково – мастодонт

На разходка до крепостта Цепина

Близо до Констандово са и руините на българската крепост Цепина. Тя се намира до село Дорково и е в една от най-красивите местности в Родопите, които съм посещавал. Бихме я посетили и сега, но снегът ни възпрепятства, иначе е една от любимите ми забележителности около Велинград.