Зимна разходка до Осоговския манастир


Венета Николова - Пътешествия без край

Освен кулинарни емоции, пропити най-често с аромат на скара / или т.нар. “кебапче туризъм“/, съседна Македония може да предложи  преживявания сред дивата природа, както и културни маршрути с цяла плеяда красиви манастири и църкви. Част от тези бисери на православната архитектура са разположени недалеч от границата и са чудесна дестинация за еднодневни разходки от София. Сред тях е и  “Свети Йоаким Осоговски”, известен като Осоговския манастир

Как да стигнем до Осоговския манастир ?

Манастирът  се намира на 132 км. от София,  на 40 км. от Кюстендил и едва на 20 км. от ГКПП Гюешево. Разположен е край невзрачния градец Крива Паланка.  Ако пътувате от границата, отбивката към светата обител е вляво, малко преди града. Стръмен автомобилен път криволичи нагоре по живописните хребети на Осоговска планина. На един от тях е кацнал  самият манастир.  Ние го посетихме през зимата на връщане от екскурзия до Скопие и Охридското езеро.

По пътя ни настигна снежна виелица, която притихна за малко, колкото да ни позволи да го разгледаме набързо, след което ни подхвана с пълна сила  чак до София. Въпреки това шосето до манастира беше проходимо, а когато стигнахме  горе бяхме учудени, че има толкова много хора, въпреки лошото време.  Казват, че от накацалата по планинските скатове обител се разкрива чудна гледка към околностите. Но предвид снежинките и мъглата, нямахме възможност да й се насладим. Затова пък архитектурата и стенописите на двете църкви ни направиха силно впечатление

Малко история за любопитни

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

През 12 век тук били погребани мощите на Йоаким –  български светец отшелник и ревностен последовател на Св.  Иван Рилски,  и така били поставени основите на Осоговския манастир.  Но в края на 16 век пагубно земетресение  разтърсило  планината и унищожило част от сградите на манастира, както и голямата му църква. Тогава игуменът, заедно с кюстендилския митрополит Висарион и йермонах Стефан от Билинския манастир /  Прочетете статията “Билинският манастир-история за възход и разруха / спешно заминават за Русия, за да търсят помощ за възстановяването му. Не е ясно дали са я получили, но едно е сигурно  – част от ремонта на разрушената обител е бил финансиран от …  богатата Дубровнишка република, която за целта отпуска огромната за времето сума от 20 жълтици .

Следват десетилетия на истински разцвет. Ала в средата на 18 век манастирът е изоставен по незнайни причини. Чак век по-късно, местните събират дарения и издигат на това място чисто нова църква за чудо и приказ. И по този начин възраждат духовното средище.  Днес този внушителен паметник на православието е една от най-популярните поклоннически дестинации сред македонци и българи.

Водата на Св. Йоаким , която лекува

Близо до гореспоменатата голяма манастирска църква се намира още един по-малък и по-старинен храм – „Рождество Богородично“, построен през 11 век.  В  притвора на му откриваме  аязмо със светена вода – същата, с която Св. Йоаким някога  утолявал жаждата си. Твърдят, че светената вода лекувала всички болести и … духовни терзания – стига да повярваш в лечебните й сили.

Днес мястото е действащ мъжки манастир

Осоговския манастир - 1

Осоговският манастир е магнит за българските туристи. В края на седмицата тук ври и кипи от посетители. Манастирът има туристически сектор – ресторант и хотелска част, която постоянно расте и се обновява, като пълзи нагоре и встрани по планинския скат.  Така че, след като се помоли на Св. Йоаким, народът може да похапне обилно, вкусно и евтино в манастирския ресторант и  да засити жаждата си с превъзходната местна ракия.  А после – да заспи непробудно на чист въздух сред манастирските покои в полите на Осоговската планина.

Вместо заключение:

Манастирът е място за уединение и самовглъбяване. Тих пристан сред хаоса,  където да  се откъснеш, макар и за миг от бита и материалния свят, за да потърсиш покой и светлина … Т.е.  далеч от масовия туризъм, сергиите с магнити и църковни сувенири,  шумните трапези, комфортните хотелски стаи и всичко, свързано със съвременните консуматорски устреми  и представи за отдих.

Запалих свещичка, разгледах обителта и успях  да заснема каквото можах с вкочанясали от студ пръсти. С чувство на угризение /снимките не са желателни в това пропито със святост място/,  благодарих на Св. Йоаким за гостоприемството и търпението. А после поех обратно надолу по склоновете на Осоговска планина към България и сивия софийски делник  ..


Какво четем:

🔴 В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.са екзекутирани и хвърлени с общ гроб 100 българи

🔴 Когато падне сняг и решим да пътуваме с теснолинейка до Велинград

🔴 Закрийте КАТ тутакси!

Източник: Пътешествия без край



Коментари



горе