Предсмъртното писмо на Банева
Страшна е била агонията - не само телесната, но и душевната, на поетесата Дочка
Банева - бившата съпруга на арестувания и разследван за пране на 1 млрд. лева
Николай Банев, която през 2005 г. почина от рак, а скоро след трагичната ѝ кончина
овдовелият ѝ мъж се ожени за любовницата си Евгения Генчева.
Известно време преди да се предаде пред смъртоносната болест, на Дочка подшушнали,
че Евгения е бременна от Николай. Вече изтощена от заболяването си и напълно отчаяна,
мамената съпруга загубила всякаква вяра както за живота си, така и за съпруга
си, а силите ѝ стигали само да излее мъката си върху белия лист.
Преди да издъхне, Дочка пише серия от стихотворения, посветени на пагубната си
любов Николай. "На съпруга ми" е едно от тях, а в него Банева пише: "Сънувах те
с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете - за
любовта си струва да изстрадам!".
Наяве излезе и едно от последните писма на Дочка Банева до Николай, което децата
ѝ разкриват, когато започват съдебната битка за полагаемото им се наследство,
от което Банев ги лишава. Адвокат на доведената дъщеря на олигарха – Раиса Иванова,
на която казват Рая, и на биологичния му син Николай Банев-младши, е Радан Кънев.
„Николай и Рая не желаят да участват в телевизионни предавания и да търсят медиен
ефект от обвинението срещу Николай и Евгения Баневи.
Единственото, за което се борят, е полагащият се по закон дял от имуществото
на покойната им майка и опазване на нейното име и памет. Ситуацията е, меко казано,
травматична, такива са и отношенията между Николай и Евгения Баневи, от една страна,
и наследниците на Дочка Банева, от друга. Силният медиен интерес е разбираем,
но молбата на Николай и Рая е да не бъдат притискани за участия в медиите, особено
в телевизионни предавания“, коментира защитникът им в съда Радан Кънев.
Ето сърцераздирателните думи на Дочка до съпруга ѝ Николай, когото в писмото
тя нарича „Мише”:
„Мило Мише,
Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен
син... Не зная ти къде си, досещам се с кого си, но какво значение има това, след
като не си с нас... През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи
съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?...
(...) Не зная какво влагаш в думите „Обичам те”, като в същото време изчезваш
с любовницата си и дни наред те няма. Не зная как се чувстваш в чужбина или у
нас в луксозните хотели с нея, знаейки, че в същото време и аз, и синът ти горчиво
страдаме... И имаме нужда от теб?! (...) Така нито може да продължава, нито може
да се живее. (...) Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш
какво ще правиш (...) Така е и сега с лицето Евгения (...) Не искаш ли прекалено
много от мен?!
Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия,
по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш
съм мъртва. Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която
купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма
знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката” се хвали наляво и надясно... Обидно
и за теб, и за мен. (...) Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата
ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където ѝ падне,
бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво ѝ е купил шефът ѝ (последното
е костюмът за отслабване)... (...) След месец ще празнуваме шестия рожден ден
на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година
в моя живот. (...)
Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот.
За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието”, откъдето
и дойде... (...) Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай,
чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света;
на онзи Николай, с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали,
но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в
мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан
от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200$, а от
2 лв., но по-истински от всичко на този свят... В противен случай трябва просто
да се разделим... Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога
да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти...
10.05.2000 г., гр. Русе”
Какво четем:
🔴 За Нова година - у нас по-скъпо от Гърция🔴 Работодателите са против увеличението на минималната заплата на 560 лева
🔴 8 приложения на лимона, за които не сте и подозирали
Източник: Ретро
Коментари
Последвайте ни във facebook!
