Елин Пелин получава опрощение на дълга, вместо пари в брой
Байловецът Димитър Стоянов се ражда в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова през 1877 г. Той е едно от единадесетте им деца. Между тях се раждат още четири, но умират като малки. Образованието е на почит в този скромен дом. Бащата редовно носи книги от пазара в града, където продава вар. Така децата имат възможност да четат „Рибния буквар“, „Под игото“, произведенията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Получават се някои списания покрай факта, че тримата по-големи братя на бъдещия писател са учители.
Димитър започва да пише още като ученик на село. После отива да учи гимназия
в София, мести се в Златица, Панагюрище и Сливен, но така и не завършва и се връща
учител в родното си село. Опитва да влезе в Рисувалното училище – другата му страст,
освен четенето и писането, но не го приемат.
За пръв път се подписва с псевдонима си Елин Пелин под стихотворението „Тихи
тъги“, публикувано през ноември 1897 г. в сп.“Български преглед“. Отначало се
увлича от поезията, но както сам признава, се отказал на 20 години, когато в един
софийски хотел му откраднали тетрадките с всичките 400 стихотворения.
Вечно в недоимък
От есента на 1899 г. Елин Пелин се установява в София. Но с писане пари не се
изкарват – той вечно се скита немил-недраг, преследват го финансови проблеми и
борчове. Добре че са приятелите му, с които дели радости и несгоди, и вересията
в общата кръчма…
През 1922 г. на един от тях, неуморимия Александър Балабанов, хрумва блестяща
идея: 25 години са минали от първите творчески изяви на Елин Пелин – защо да не
му устроим юбилей? Вярно, млад е още – току-що е навършил 45 – ама вече е написал
„Гераците“, „Земя“ и най-хубавите си разкази. Пък и все нещо ще падне покрай годишнината,
и за приятелите му може да остане…
Речено – сторено.
Балабанов съставя юбилеен комитет, урежда чрез просветния министър Стоян Омарчевски награждаването на юбиляря със сребърен медал за наука и изкуство. Събира приятелите и почитателите на Елин Пелин, раздава им теми и скоро юбилейният сборник е готов. Решава се всички приходи от него да бъдат в полза на писателя. Да, ама той е толкова закъсал, че
Кой ще ти чака да се продаде сборникът
за да се позакърпи положението. Тогава напористият Балабанов слага 15-20 книжки
в чантата си и тръгва със Стилиян Чилингиров и Димо Кьорчев да обикаля по-заможните
софиянци. Хем ще им пробута сборника, хем и кесиите им може да се развържат…
Първо тропат на вратата на най-богатия – банкера Иван Евстратиев Гешов. Потомъкът
на големия търговско-банкерски род Гешовци не го е посрамил – бил е директор на
Българската народна банка, на два пъти финансов министър, министър-председател
по време на Балканската война. А и състояние е натрупал. Приема той делегацията
много любезно и внимателно изслушва заплетената им тирада.
Когато Балабанов с апломб акцентува, че е дошло време управляващите и по-първите
хора да се замислят върху участта на българския писател, Гешов бръква в десния
джоб на панталона си. Връзка ключове извънтява в ръката му – нашите герои като
хипнотизирани се вторачват в нея. А Балабанов им отправя тържествуващ поглед:
„Казах ли ви, бе, диванета?!“
Сюрпризът на банкера
„Позволете ми да направя на юбиляря малък сюрприз“, казва с благодушна усмивка Гешов и се отправя към масивната каса, скрита в една ниша. Сръчно завърта ключа, но бавно отместилата се врата открива нова желязна преграда. Щраква друг ключ, изсъсква пружина. Следват отделения, преградени с огнеупорни вратички със секретни брави, които дават достъп на ключа само след набирането на специална парола. Скоро отвътре просветват купчини златни монети, касетки със скъпоценности, плътно надиплени пачки с банкноти, чекове, влогови книжки…
Устата на тримата интелектуалци са пресъхнали, те едва си поемат дъх. А домакинът все рови и рови, докато накрая издърпва продълговато стоманено чекмедже и почва да търси нещо в него. Най-накрая тържествуващо вади продълговат лист, покрит с марки и подписи. И щраква ключа – касата отново потъва в масивната си непроницаемост.
„Ето го моят сюрприз, господа – обръща се към гостите си Гешов. – Полица за сто лева, подписана от г-н Димитър Иванов Стоянов при заминаването му за Париж през 1906 г. 16 години дългът стои открит, лихвите текат. Та занесете го на г-н Елин Пелин. Прощавам му дълга – какъв по-хубав подарък за юбилея му от това?“
Тримата изведнъж скачат като залети с леден душ. Обръщат гръб на мастития банкер и изхвърчат навън. Всичкият им ентусиазъм се изпарява – явно такъв ще е дарът и на останалите богаташи, включени в списъка. Какво да се прави, светът е разделен на вечни длъжници и вечни кредитори, въздъхват и бързешком свиват към кръчмата, където Пелинко вече им е поръчал виното. На вересия.
АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com
Какво четем:
🔴 "Откраднат живот" се мести в болница "Света Анастасия", в нея влиза и Юлиан Вергов🔴 На Бяло море за дълги години
🔴 Италия се възхищава на 3 българки с буквата Р
Източник: Труд
Коментари
Последвайте ни във facebook!
