Архимандрит Самуил, игумен на Бачковския манастир: Богородица спаси мъж от операция


Архимандрит Самуил е игумен на Бачковския манастир "Свето Успение Богородично" от декември 2017 година. Роден е през 1972 г. в русенското село Горно Абланово, където прекарва детските си години. Известно време живее в Русия, там завършва средно образование. 20-годишен се обръща към Бога. Завършва Богословския факултет на университета във Велико Търново. На 32 г. решава окончателно да посвети живота си на Бога и постъпва в манастира "Св. Йоан Рилски" до село Скрино. Приема монашеско подстрижение в 2008 г. и последователно изкачва църковната йерархия до архимандрит. От 2009 г. служи като председател на старинния храм "Св. Петка" във Видин и в митрополитския храм "Св. Николай Чудотворец". Бил е преподавател в Софийската духовна семинария. За потребността от спазване на Божите повели и истинските истории за чудесата по време и преди празници четете в следващите редове.

- Архимандрит Самуил, в Бачковския манастир от години обитава чудотворната икона на Божията майка. Случват ли се нови чудеса след молитви пред нея, откакто сте игумен на обителта?

- Има един случай, който ще ви разкажа. Беше на 6 януари 2017 г. - Йордановден. Бяхме седнали в игуменарната на манастира. При нас беше Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Разговаряхме с хора, а в храма бе копието на чудотворната икона. С него правим литийно шествие на храмовия ни празник - 15 август. Състоянието на оригиналната е в такова състояние, че реставратори препоръчват тя да не се изнася, за да не се навреди допълнително от вибрациите. Митрополит Николай каза, че макар и копие, тази икона също е чудотворна. Тогава стана, отиде до нея и я целуна. След него се приближава мъж, който има много сериозни проблеми с крака в тазобедрената става. Усещал огромни болки и не можел да стъпва. Когато тръгвал да изкачва стъпала едва стигал до края с много мъка и усилия. Същото било и когато се налагало да слиза по стълбите. Опитал всякакви лекарства и ходил при какви ли не лекари, но нищо не му помогнало. Медиците му казали, че се налага операция. Човекът си записал час за хирургическа интервенция. Идвайки тук, в Бачковския манастир, той вижда как митрополит Николай целува иконата. Знаел, че ако се опита и той да го направи, няма да може да се изправи. "Тогава реших да се наведа и да целуна иконата, каквото ще да става", казал мъжът. Навежда се с много усилия, целува иконата, изправя се с много болка.

- Какво се случва после?

- Прибира се вкъщи на обяд. Около 17 ч. тръгва по стълбите към втория етаж в къщата си. Тогава, казва човекът, усещам, че кракът изобщо не ме боли. Направо настръхнал. На другия ден отива в болницата и отказва операция. А сащисаните лекари му казват - ама как така, това е против вашето здраве. Направили му изследвания и се оказало, че нямало и помен от диагнозата, която му поставили по-рано. Това е един реален случай, истинска история за силата на вярата. Когато човек пристъпва чистосърдечно, се получават такива чудодейни изцеления. А не когато прави добро и веднага в замяна иска нещо друго. Бог винаги помага, когато човек тръгва с правилния мотив.

- В навечерието на Рождество Христово не трябва ли да се замислим, че е редно да бъдем добри не само по празниците?

- Лицемерно и неправилно е само на празник да сме добри и смирени. Ако човек носи онази добрина в душата си, то тя няма как да се прояви само за ден или два през годината. До смирението се достига много трудно. Има много път да се извърви. Затова не може и не бива човек да бъде добър само по празниците. Да, някой ще има полза от тези действия, но след тези 2-3 дни душата му ще остане същата. Това е проблемът.

- Осъзнават ли го хората, или си го говорим преди големите християнски празници всяка година?

- Вярвам, че го осъзнават, но е много трудна борбата със самия себе си. Затова е по-добре да покажем на човека до нас, че сме добри. А не да залъгваме себе си с действия за няколко дни. Ето - сега се говори навсякъде как трябва да купим подаръци на нашите близки за празниците. Но не е ли по-добре да направим жест към човек в нужда вместо подобни подаръци? Много често нашите близки разполагат с всичко, от което имат нужда. А ние купуваме дарове само защото така се прави. Хубаво е да уважим човек, но това може да се случи по много различни начини. Важно е човек да погледне в сърцето си. Там, където може да види само той и Творецът. Има една книга, която се казва „Исус, син Сирахов“. Бащата казва така на сина си: Синко, пази сърцето си, защото там са изворите на живота. Така че, ако ние се научим да се вглеждаме в сърцата си, сме близо до началото на добрия живот.

- Има ли отлив от вярата или обратно - хората пълнят храмовете?

- Не бих казал, че хората все повече пълнят храмовете. Важно е дали храмът на сърцето е пълен. За жалост се вижда, че обществото става консуматорско. На хората им трябва някой, за да направи нещо за тях, а всъщност трябва да бъде обратно. Ние трябва да променим себе си. И тъй като доброто е заразно, хората около нас също ще започнат бавно да се променят към по-добро. Това е разковничето. И още нещо. Аз съм сигурен, че човек има потребност да дава добро. Ето - много млади хора го правят безкористно. Казват, че сърцето им се стопля.

- Кои най-големи кривици трябва да изчистим в нас?

- Мисля, че коренът на всички злини е егоизмът. Но за да стигнем дотам, трябва малко по малко да правим жестове на добро. Това става, като видим човек в нужда да помогнем, да не се отвръщаме от пиян човек или старата жена в автобуса, а да станем тя да седне. От простичките неща се започва.

- Какво ще пожелаете на хората и себе си за новата, 2019 година?

- Моля Бога да ми дава търпение и мъдрост в живота да постъпвам по правилния начин. Моля Бога хората да имат желанието и потребността да обръщат погледа към себе си и по-често да казват "прости ми" и "благодаря".


Какво четем:

🔴 Деси Банова с разтърсващи думи за смърттан а баща си

🔴 Илиана Раева сподели оригинален колаж

🔴 Най-красивата водеща стана майка

Източник: bgdnes



Коментари



горе